На 25 май 1984г. на крехката 7-годишна възраст, за да не ми липсват първите 7 години бидох заведен на опера. Атила от Верди, с Гена Димитрова и Никола Гюзелев. Облякоха ме в бяла риза, черно болеро, тъмносин панталон с ръб и джуфка, вместо папионка. Идеалното зализано дете, което ти идва да бутнеш в локва. Проведохме кратък спор за мястото на капсовия пистолет, с който бях неразделен и стигнахме до споразумение, по време на представлението да стои в чантата на мама, а тя да ми даде като залог театралния си бинокъл. Около мен по улицата се кипреха гордата ми майка, два броя баби с капели, а баща ми предпазливо вървеше няколко крачки назад, готов да отрече връзка с нас при първия срив в системата.
В операта беше като в Мъпет шоу: червени килими, кристални огледала, мрамор, гардероб за дрехите, плюшена завеса, голяма шарена картонена програма, оживление, огромни полилеи. Срещнахме няколко приятелски семейства и с румени уши изслушах от тях как вече съм голям човек, позабърсах червилото от бузите си и зачаках обещаните войници с мечове и копия. Беше ми скучно, но не чак колкото нивото на река Дунав в сантиметри. Приповдигнатото чувство на важност от факта, че присъствам на „нещо за големи”, красивата атмосфера и празнично облечените хора поддържаха духа ми по време на арията на Одабела. И така, първите ми седем години бяха спасени…
Ето как Никола Гюзелев увенча първия ми досег с високото изкуство. После съм го слушал и гледал много пъти, най-вече на новогодишните фестивали на Емил Чакъров. Магнетичен, чаровен, изключителен! Вечен! Нямам обаче смелост да пиша за музика. Друго е, което искам да споделя. Изборът на майка ми да ме заведе да гледам Гюзелев на 7 годишна възраст предопредели много мои избори по-нататък. На този челен сблъсък с Атила, вожда на хуните, дължа голяма част от своя консервативен светоглед, търсенето на утвърдените стойности, презрението към чалгата и халтурата години по-късно. Бащата на моя консерватизъм не беше Едмънд Бърк, а Никола Гюзелев.
Мисля си, че изборът, които правим вече 25 години само привидно изглежда политически избор между партии и партийни комбинации. Изборът е на първо място житейски. Този избор е стоял пред всяко поколение българи в цялата ни нова история.
На онзи 25 май Гюзелев завинаги спечели този избор за мен. И въпреки че днес отново живеем в 1984, вярвам, че някъде в публиката неизменно има поне едно дете, гледащо копията на войниците по сцената през бинокъла на майка си. Вярвам също, че накрая Одабела ще прониже вожда на хуните, под глухия тътен на завръщащите се във Вечния град римски легиони…
Благодаря, Маестро!
