Ниска ли е минималната работна заплата?

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Напоследък из българското публично пространство масово се тиражира твърдението, че минималната работна заплата (МРЗ) у нас е твърде ниска. Интересно е, че самите Български граждани явно смятат, че това не е така, и нивото на МРЗ трябва да расте пропорционално на растежа на икономиката (както е с всички останали нива на заплащане).

Синдикатите обаче, в тандем с някои медии, се опитват да ни убедят, че националната минимална заплата у нас е прекалено ниска и трябва да бъде рязко увеличена с над 100% до края на мандата на сегашното правителство! Тези твърдения и призиви са базирани на сравнението на номиналната стойност на МРЗ у нас спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Да, ако сравняваме номиналното ниво на МРЗ в България с това в останалата част от ЕС, то наистина се нареждаме най-долу в класацията. Това сравнение обаче е изключително подвеждащо…

 

Директното сравнение на номиналните стойности на МРЗ е манипулативно

От аналитична гледна точка въобще не е адекватно да се сравняват само номиналните нива на минималната работна заплата в различни държави. Не е адекватно да се сравняват само номиналните нива на който и да е икономически показател и това би трябвало да го знае всеки който има претенцията да се занимава с въпроси свързани с икономическа политика.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Цялостният икономическия контекст и развитие на една страна като България е коренно различен от този във Великобритания, например. Когато сравняваме номиналните стойности на МРЗ в две такива страни директно, ние не вземаме предвид разликите в куп други ключови показатели като размер на БВП, БВП на глава от населението, ниво на инфлация и т.н.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Номиналните нива на МРЗ могат да са директно съпоставими индикатори само ако икономиките, които сравняваме са съпоставими (т.е. приблизително близки по степен на развитие) като цяло. Когато обаче сравняваме страни като България с много по-развити западни икономики като Франция, Германия и Великобритания това ключово условие не е изпълнено.

 

Необходим е по-акуратен индикатор за сравнение

Поради това не е редно номиналните нива на минималната работна заплата да са единственият индикатор, по който сравняваме България с останалия свят. Да, номиналното ниво на МРЗ в България е в пъти по-ниско от това във Великобритания, но само по себе си това не ни дава много полезна информация, защото България като цяло е много по-бедна и по-слабо развита икономика във всяко едно отношение.

За да направим по-акуратно и реалистично сравнение трябва по някакъв начин да вземем предвид тези разлики в цялостния икономически контекст и развитие между по-изостанали страни като България и много развити страни като Великобритания. В противен случай резултатите от нашето сравнение ще бъдат изкривени, а заключенията ни – подвеждащи.

Най-лесният начин да се абстрахираме от тези разлики в останалите икономически показатели е да сравняваме различните икономики не по номиналната МРЗ, а по нивото на МРЗ съотнесено към нивото на БВП на глава от населението. Така ще видим колко високо е нивото на МРЗ в отделните страни спрямо размерът и развитието на тяхната икономика според индикаторът, който се счита, че измерва именно тези неща – брутния вътрешен продукт. Така ще разберем как това номинално ниво на МРЗ се вписва в цялостния икономически контекст на съответната страна.

 

Нивото на МРЗ като % от БВП на глава от населението у нас в сравнение с ЕС и ОИСР

Ако сравняваме България с останалият свят не по номиналното ниво на МРЗ, а по нивото на МРЗ като % от БВП на глава от населението, картината изглежда по съвсем различен начин. По този показател България всъщност се нарежда на челна позиция, и то сред по-развитите държави в света. Нивото на МРЗ (което тази година бе вдигнато на 460 лв.) като % от БВП у нас е 44.9%. Това е много близо с нивото в страни като Обединеното Кралство (45%), Белгия (45.6%), Холандия (42.0%) и Германия (47.0%).

Както споменахме горе, много популярно оплакване напоследък е, че нивото на МРЗ у нас е най-ниското в ЕС. Но това е вярно само в номинален аспект. Що се отнася до нивото на минималната заплата като % от БВП на глава от населението, България всъщност се нарежда на 7-мо място от 28 страни членки на ЕС. Единствено във Франция, Германия, Полша, Белгия, Словения и Великобритания този показател е по-висок, и то не с много.

Ако се съмнявате, обърнете внимание на долната таблица, където са представени данните за нивата на МРЗ на национално ниво във всички страни членки на ЕС и на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

 
Таблица 1: Ниво на МРЗ в страните-членки на ОИСР и ЕС

Държава Национална МРЗ като % от БВП на глава от населението
Турция 65.10%
Нова Зеландия 54.90%
Франция 50.60%
Австралия 48.80%
Полша 47.70%
Германия 47.00%
Белгия 45.60%
Словения 45.50%
Обединеното Кралство 45.00%
България 44.90%
Гърция 43.90%
Холандия 42.00%
Румъния 42.00%
Хърватия 40.90%
Унгария 40.20%
Израел 38.40%
Малта 38.10%
Канада 38.00%
Южна Корея 38.00%
Испания 37.90%
Португалия 37.40%
Япония 35.10%
Ирландия 33.40%
Естония 32.60%
Чили 32.50%
Латвия 31.50%
Литва 30.40%
Словакия 30.00%
САЩ 27.00%
Чехия 26.20%
Люксембург 23.60%
Мексико 13.90%
Австрия 0.00%
Дания 0.00%
Финландия 0.00%
Исландия 0.00%
Италия 0.00%
Норвегия 0.00%
Швеция 0.00%
Швейцария 0.00%

Източник: УикипедияСветовната банка

Както виждаме, в много по-развити икономики от нашата, нивото на минимално заплащане като процент от БВП на глава от населението е значително по-ниско. Такива страни са Канада, Южна Корея, Япония, Ирландия, САЩ, Чехия, и много други. А в страни като Австрия, Швейцария, Норвегия, Дания и Швеция въобще не съществува минимална работна заплата, която да се налага на национално ниво! Там, ако има минимални прагове на заплащане, то те се определят отделно за всеки един сектор на икономиката след договаряне между работници и работодатели.

 

В много по-развити икономики нивото на МРЗ е в пъти по-ниско

И нито една от тези страни не изглежда да страдат от някакъв дефицит на потребление, или нещо подобно, какъвто родните защитници на минималната заплата често се опитват да ни убедят, че ще се появи, ако нейното ниво не се вдига постоянно, или (недай боже!) бъде свалено. Дори напротив, това са най-развитите и богати страни в цял свят!

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Както виждаме, нивото на минималната работна заплата у нас всъщност въобще не е толкова ниско спрямо най-развитите икономики в света. Даже напротив, за размера и нивото на развитие на нашата икономика нивото на МРЗ у нас дори е много високо. Редом до държавите членки на ЕС и ОИСР (повечето от които са значително по-развити от нас), България се нарежда на 10-то място (от 40) по размер на МРЗ като % от БВП на глава от населението.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Не, минималната работна заплата в България въобще не е ниска

Даже е твърде висока. Както виждаме, цялата тази медийна истерия, която се тиражира напоследък – че прагът на минималното заплащане у нас е твърде нисък – въобще не е подкрепена от данните. Базира се единствено на наивни и подвеждащи сравнения на номинални стойности, които сами по себе си не ни дават никаква полезна информация. Така че, не, минималната работна заплата у нас въобще не е твърде ниско за нивото на икономическо развитие, което сме постигнали. Дори напротив.

Бъдещи допълнителни повишавания на МРЗ няма да ни направят по-богати – това колко е богата една страна зависи от нивото на покупателна способност на нейното население, т.е. нивото на реалните, а не номиналните заплати. А покупателната способност расте когато расте и икономическата продуктивност. А това въобще не се постига с държавни регулации като МРЗ, за чиито отрицателни ефекти сме писал и преди. Икономически растеж и просперитет се постига не чрез държавни регулации и контрол, а чрез предприемачество и свободно пазарно договаряне. Тези, които желаят да повишат доходите на най-бедните българи ще е добре да запомнят това.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в ЕКИП” button_url=”http://ekipbg.com/niska-li-e-mrz/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Георги Вулджев
Георги Вулджев

Член на борда на БЛО и икономист и редактор в ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education и European Students for Liberty.
Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем работи и като икономически анализатор в CEEMarketWatch и седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.