Връща ли се Средновековието? Връщат ли се времената на нашата слава, с които толкова се гордеем (вероятно защото няма кой знае с какво друго) – Симеон Велики, Кирил и Методий, Климент Охридски, Калоян, Иван Асен II, Иван-Александър… Обяснима носталгия в днешната печална епоха на Пеевски, Копейкин и Величие!
Но всъщност това ли има предвид г-жа Седларска, тази носталгия ли по едни по-културни времена? Загадъчно е, така недоизказано стои, така човърка въображението! Да не би пък да има предвид новоприетите промени в Закона за училищно и предучилищно образование, които забраняват индоктринацията, политическата и партийна агитация в училище и пропагандата на сексуални девиации? Напълно е възможно, ако се съди по истерията, в която изпаднаха и други либерални… хм… дами. Една от тях нарече промените „хомофобски закон по руски образец“ и отрони стон:
Един много срамен ден за българския парламентаризъм. Комплексите на мъже, потискани в училище, нехаресвани от момичетата и с латентна алтернативна сексуалност взеха връх“
Тези, които правят емотиконите, трябва да добавят нов – „пяна на устата“.
Но либералните woke-активистки са друга тема, някой път специално ще седнем на по хубаво питие да се забавляваме.
Мотивът за Русия (особено в теми, които нямат нищо общо) е много популярен в ляволибералната журналистика. „Свободна Европа“ (която поради мекушавост или недоглеждане я възстановиха и я хранят по времето на Тръмп) нарече промяната в закона „Евтин популизъм“. Популизмът може да е евтин или скъп (евтин е, когато противоречи на нашата гледна точка), истинен или лъжлив, но винаги е приятен за ухото на популуса, затова е и популизъм. Веднага и те го обвързаха със законодателството в Русия (разбира се, пропуснаха да кажат, че такъв закон във Великобритания е приет още по времето на Маргарет Тачър). За тях заклеймяването на всякакво реално или въображаемо подобие с Русия е първи и последен аргумент – ако не са съгласни с теб, веднага ставаш русофил, путинист, копейка, ватник и т.н. И трябва да се чувстваш толкова заклеймен, че да те е страх да си вдигнеш главата. За „Дневник“ не говорим. Там са в прединфарктно състояние, имам чувството, че им плащат на парче, защото бълват текстове през половин час. Не съм правил преглед на целия либерален печат, първо, защото е омерзително, и второ, защото знам какво пише, искате ли да се хванем на бас?
- Това е лов на вещици;
- Днес забраняват нестандартната любов, утре ще забранят стандартната; днес преследват заради сексуалната ориентация, утре ще преследват заради цвета на кожата;
- Учат децата ни се отвращават от всеки, който е различен;
- Това е путински проект за закон;
- Грубо нарушаване правото на зачитане на личния и семейния живот;
- Това е дискриминация;
- Целта е децата да бъдат държани в невежество за реалността, че не всички са хетеросексуални;
- Целта е насаждане на омраза към различните;
- ЛГБТИ учители и ученици ще са мишени на тормоз (това е от Хелзинкския комитет, не мога са се сдържа да не посоча източника).
Законът не забранява ЛГБТ природата,
а ЛГБТ пропагандата
Обаче се опитват да го изкарат точно обратното. Накратко, през седмицата Парламентът прие три поправки на Закона за училищното и предучилищното образование, като третата от тях предизвика експлозия от възмущение и наранени чувства. Текстът забранява ЛГБТ пропагандата в училище и гласи:
„Забранява се извършването на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.”
Всъщност, ако обобщим целия пълноводен поток, ще сведем нещата до едно – някакви нежни и беззащитни деца са подложени на тормоз и дискриминация и ние, доблестните граждани, трябва да скочим в тяхна защита, предимно с гневни изказвания по медиите и тук-таме с някой лежерен летен протест на открито. Всъщност не става дума за нищо такова.
Никой не преследва ученици, никой не преследва учители. Никой не дискриминира никого на основание неговата различност или дори странност. Обект на промените в закона са лакомите НПО, които печелят финансиране за производство на агитационни материали, отпечатване на книжки за хомосексуални буболечки, за провеждането на специални „просветителски“ курсове – тарикати, намерили начин да застанат на някой паричен поток, а не идеалисти за каквито вече дори не си правят труда да се представят. Веднъж засегнати (съвсем справедливо) от закона, те крещят: „Не! Жертвите сте вие! А ние сме тези, които идем да ви спасим!“. Все едно да забранят на бракониери да влизат в гората и те да скочат в защита на дивеча.
Блесналите правозащитници, задъханите активисти не защитават учениците, а неправителствените организациите, на чиято подривна дейност сега ще се попречи и ще секнат грантовете им по глобални политкоректни проекти.
И няма значение накъде е насочена подривната дейност. Днес е ЛГБТ, утре ще е нещо друго. Помните ли „декадата по включването“ на циганите? Усвоиха се стотици милиони, пък не виждаме някаква промяна във включеността за въпросните десет години. Само процъфтяха някакви загадъчни фондации, през които минаха едни пари.
Как точно учат децата на омраза към различните? Като няма фондации, посветени на проблемите на глухонемите, мразим ли глухонемите? Мразим ли аутистите, за които също емисари не кръстосват учебните заведения? Да внушат на децата, че трябва да са добри едни към други и да не малтретират по-слабите, е базисно задължение на учителите от незапомнени времена. Защо са нужни и някакви тарикти – неправителствени хрантутници, които да ни промиват със своите световни „добри практики“? По същия начин и Истанбулската конвенция драпа да уреди положения, отдавна уредени в Наказателния кодекс. ОчевАдно е, че целта е друга.
За всеки, който малко от малко разбира от пропаганда и от манипулации е ясно, че дейността на ЛГБТ НПО-тата в училището изобщо няма за цел да защити някого, да отвоюва отнетите му кой знае от кого и кой знае какви права. Няма за цел да просвети някого, а само да внуши две убеждения:
- Нестандартната сексуална ориентация, вродена или симулирана, е средство за социална легитимация;
- Биологичният пол е въпрос на избор и не само е нормално, но дори е похвално да си присвоиш измислен пол, различен от двата единствено съществуващи в природата.
А защо се прави това ли? За да бъде унищожена естествената ценностна система на хората, да бъде заменена с нещо абсурдно и уродливо, да се каже, че всичко е относително и предмет на обществено договаряне, за да изгубят човеците всякаква адекватна преценка за света и събитията около себе си и по-лесно да бъдат индоктринирани с каквото е нужно в конкретния момент. Ако човек преглътне лъжата за секса и половете, оттук нататък ще може да преглътне и всичко друго. Борбата е двата биологични пола, доказани с всички средства на любимата наука, да бъдат превърнати от нещо безусловно в нещо условно. И забележете, че „истината“ и „доброто“ за този вид пропаганда често си противоречат в различни ситуации, но сякаш никой не забелязва. От една страна всяка сексуалност, дори и тази, стигаща до откровени извращения, е не само разрешена, но и поощрявана. От друга страна да намигнеш на колежката е скандално, води до Me Too и до либерални конвулсии. Да си показваш половите органи по стъгди и по площади под разветия флаг на дъгата е великолепно, но иначе всеки филм по телевизията, с изключение може би на „Спящата красавица“, е с червена точка. Разрешено е да си смениш пола, но не и да наречеш Барак Обама негър.
Сякаш е в ход мащабна операция за създаване на нов човек, който да се впише в нов световен ред. Сякаш врагът на Твореца иска да Му се подиграе, като оскверни най-прекрасното му творение. Сякаш иска да нарисува мустаци на Мона Лиза, за да покаже среден пръст на Леонардо. И нашите продажници участват във всичко това за жълти стотинки. Участват даже и безплатно за едните голи аплодисменти от страна на себеподобните си, които са същите идиоти като тях.
Истерията с промените в Закона за образованието е поредната по рода си. Тя не е много по-различна от тази по откриването на олимпийските игри, нито от онази преди години – кой се бил ваксинирал и кой не се бил. Само че има нюанс, наблюдава се тенденция. Всяка следваща истерия е по-истерична от предишната, по-паническа, по-отчаяна, по-зла. Защо?
Просто защото махалото се клати, както се е клатило винаги. От една крайност минава през нормалност, после стига до другата крайност и пак се връща. Сега не става нищо различно. Ултралибералното, модернистичното, прогресивното и безбожното явно стигнало до апогея си, махалото се е поспряло и сега тръгва обратно. Всички конформисти, всички нагаждачи започват да усещат, че са се качили на грешния влак. И се страхуват. Страхуват се какво ще се случи с тях, когато махалото премине през нормалността и се заизкачва към другата крайност. Успокойте се. Нищо няма да ви се случи. Никой няма да ви преследва, нито ще дойде за вас с камионетки – кошмарът на Евгени Дайнов. Няма да има лов на вещици, какъвто вие мечтаете да устроите на всеки нормално мислещ човек, само да ви падне. Напротив, вие ще се пребоядисате, ще станете някакви други и ще загорите със същата страст в новото си амплоа. А ние с погнуса ще извърнем глава и ще започнем да мислим за нещо друго.
Но има и друго и то е по-страшно. Съвременната секуларна и атеистична идеология разглежда сексуалните извращения не толкова като средство за доставяне на плътски наслади, колкото като социална легитимация и източник на привилегии. Сякаш някаква космическа сила иска да предефинира човечеството, да се подиграе на човека, да го направи по-уродлив, отколкото изобщо някога е бил или му е минавало през ума. Заразява го с гордост и тщеславие, а те раждат разврат. Както и всичко скверно, включително и баснословния град Картаген, който трябва да бъде разрушен.
Заглавието е на редакцията
