Започваме новата 2020 година с новината, че от 1-ви януари пенсионната възраст за мъжете, както и за жените се повишава с два месеца.
По този начин възрастта за пенсиониране за мъжете полагащи труд в масовата трета категория става 64 години и 3 месеца, като трудовият стаж който кандидатите за пенсия трябва да имат става 38 години и 10 месеца. За представителките на нежния пол пък пенсионната възраст става 61 години и 6 месеца от които 35 години и 10 месеца трудов стаж.
Онези, които не покриват гореизброените критерии ще могат да се пенсионират на възраст от 66 години и 6 месеца, при условие че имат поне 15 години трудов стаж.
Към момента минималната пенсия е в размер от почти 220 лв., като се очаква от 1 юли тази година да бъде увеличена на 250 лв. Минималната работна заплата пък вече стана 610 лв., като с нея се увеличават и минималните осигурителни прагове.
Проблем за системата остават и всевъзможните “вратички” за източването й, като например злоупотребата с ТЕЛК-ове и болнични. В този контекст многообразните опити на правителството да увеличи събираемостта и данъчната тежест както на работодатели, така и на работници изглежда необяснима.
В същото време зачестяват случаите на български работодатели да търсят услугите на чуждестранни работници. Жители на страни като Молдова и дори съседна Сърбия все по-често предпочитат да вадят хляба си у нас. При подбора на своите служители някои работодатели дори прибягват до все по-екзотични дестинации като страните от централна Азия.
Нищо изненадващо, предвид все по-честите оплаквания на работодатели и работодателски организации за липса на работна ръка. Настоящата ситуация извежда на преден план разговорът за основния проблем на икономиката ни, а именно демографския. Необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на количеството и качеството на населението в трудоспособна възраст обаче е нещо, върху което трябва да се работи в перспектива. Ефектът от евентуални мерките по този проблем, взети днес и утре ще дадат своите плодове след поне двадесет години. Но желание за действия нито от правителството, нито сред обществеността на практика няма, тази тема се неглижира с усмивка – била тя горчива или иронична.
Нуждата от друго, по-краткотрайно в перспективата си решение също е налице. Тридесет години след падането на Берлинската стена проблемите на развитите икономики застигнаха страната ни, без значителна част от населението да е усетила позитивите от включването ни към глобалната икономика. Проблем, който е колкото географски, толкова и поколенчески – възпитаните в условията на командна икономика от близкото минало в мнозинството си са на практика неадаптивни спрямо правилата на капитализма и свободната търговия. Не е без значение и че тези хора участват в политическия живот: гласуват наравно с останалите и формират нагласи и настроения у по-младите.
Тенденцията за бъдещето е пенсионната възраст да се увеличава до степен в която след десет години и за двата пола отдаването на спокойни старини ще бъде мираж.
Всичко това ни подсказва, че поправката на системата чрез кръпки като досегашните – прехвърляне на средства от бюджета, увеличаване на данъчният натиск и други моментни решения е вече отдавна изчерпано като вариант.
Дисфункционалността на пенсионната система ще става все по-явна, което е повод да се отвори и друг важен за обществото ни дебат – относно необходимостта от реформа от типа на въвеждане на осигуровки по индивидуални партиди, която би повишила както мотивацията на самите трудещи се, така и би действала като застраховка от безследно изчезване на средства.
Преди провеждане на каквито и да било реформи обаче е наложителна честност и прозрачност, а единственият вариант да имаме прозрачност на управлението на публичните средства е изготвянето на републикански финансов отчет на годишна база, който да даде яснота на публиката какво точно се случва с парите ни.
Настоящите предложения изглеждат просто като добри новогодишни пожелания, но на практика не липсват прецеденти – Нова Зеландия например изготвя своят държавен годишен финансов отчет от десетилетия. Въпросът ще се намери ли в страната ни отговорен към гражданите й финансов министър, който да предложи и настоява за необходимите реформи остава открит.
