fbpx

НОВО

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

Нова православна партия?

Време за четене: 7 мин.

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма

Да инструментализираш вярата за политически цели е грях

Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда.

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма, нищо че мнозина са убедени в противното. Той много правилно е калкулирал, че православието е незаобиколим идеен фундамент на българския народ. В края на 19 век почти всички българи са селяни. При падането на Третото царство селяните са все още над 60%. Съотношението в полза на гражданите се обръща чак в най-модерните времена. У нас съотношението селско/градско отговаря на консервативно/либерално, еволюционно/революционно, статично/динамично.

В идеологически план можем да въведем и двойката религии/идеологии. В цяла Европа идеологиите идват да сменят насилствено прогонените религии, но те са много по-шарени и много по-противоречиви. Идеологиите спрямо религиите повтарят бунта на протестантството срещу католическия централизъм.

Днес вече съотношението между граждани и селяни е съвсем друго, пък и самите категории не са като едно време. Днес можем да кажем че всеки от нас носи у себе си както „селско“, така и „градско“ начало, но не като произход, а като мисловен строй, като отношение към действителността – динамично и статично, прогресивно и реакционно, либерално и консервативно и най-сетне: религиозно и идеологическо. Всеки човек има както религиозно, така и идеологическо мислене. И ако идеологическото мислене е твърде разнообразно, то религиозното е много по-монолитно. Ето какво е разбрал интелигентният г-н Сидеров и от политическа гледна точка сметката му е абсолютно вярна.

Да инструментализираш вярата за политически цели е грях. Или хайде да сме по-прецизни: религията може (и трябва) да се използва за държавнически цели, но не и за партийни. Какво е партията? Както сочи името, това е част от цяло, някакъв конкретен аспект, обща гледна точка, общ финансов и социален интерес за група хора, но не за всички. А религията е универсална. Тя може да помага единствено на държавността, доколкото идеалната държава е земна проекция на Царството Божие, но не и на партийността.

Църквата намира общото между хората отвъд всички различия. До един момент аз може да съм работодател, а ти – работник; аз може да съм монархист, а ти – републиканец; аз може да съм проевропеец, а ти – евразиец и т. н., но общото между нас е, че сме създадени по един образ и задачата ни е да постигнем едно подобие. До един момент различията, олицетворявани от партиите, са важни, но след това нямат значение, защото нивото на обобщение е друго. Ето защо вярата, религията и Църквата не могат да бъдат употребявани в партийната политика.

Всички сме за православна България. Авторът на „Иванку, убиецът на Асеня I“ – Васил Друмев, по-известен като Търновски митрополит Климент, – през 1893 г. в Неделята на Православието (първата неделя от Великия пост), която тогава съвпада с рождения ден на княз Фердинанд, след архиерейска литургия произнася проповед върху Послание на св. ап. Павел до евреите, в която прозвучават паметните слова: „… има Православие у нас, има и български народ; няма Православие – няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му“. Всички сме за православна България, социологическата сметка е точно такава – православието е най-устойчивият фундамент на българите независимо от идеологическите спорове и крясъци на градските малцинства, – но нека не бъркаме православието с либералната демокрация и многопартийната парламентарна система. Православието не е нещо, за което гласуваме на избори.

В манифеста си „За православна България“ Волен Сидеров казва: „Обединение без значение на етнос и политически убеждения“. Да, обаче партиите са обединения на принципа на политически убеждения и на нищо друго. Надпартийните обединения не са работа на партийните лидери. „Да се обединим за православна България“ може да каже Патриархът, някой от митрополитите, даже някой превъзбуден „интелектуалец“, но не и лидерът на „Атака“, ГЕРБ, БСП или която и да е там друга партия.

Целите на религията и на политиката са коренно различни. Вярата не е средство за по-добър живот и по-пълен хладилник. Вярата не протестира за права, а е готова на саможертва. Не е рецепта за икономически растеж и БВП, по-голям и от Вавилонската кула. Ако политиката се грижи за просперитета на гражданина, то религията се занимава със спасението на душата му. Ако политиката иска да направи по-добър земния живот на човека, то религията гледа към небесния. И двете са важни и затова не бива да се бъркат – нито религиозните дела да се вършат с политически средства, нито политиката да се прави с религиозни.

Ако политиците искат да помогнат за спасението на душите, нека си водят политиките – леви, десни, либерални, консервативни, капиталистически, социалистически, екологически и каквито още искат там, – но упражнявайки светската си власт, да полагат всички усилия да укрепват Църквата и да є помагат да се грижи за духовните дела, защото в крайна сметка и левите, и десните, и центристите се изправят пред един Съд. Именно Църквата спасява душите, а не политическите партии и проекти. Църквата е йерархия, а не демокрация. Глава на Църквата е Иисус Христос и Той не е станал такъв на мажоритарни избори в два тура.

Царството Божие е монархия, а не парламентарна република. Разликата между демокрацията и съборността е тази, че при демокрацията властта идва от народа (както сочи името), а при съборността – от Бог, както е редно да бъде. Християнството е универсалистко, а многопартийната либерална демокрация – сепаратистка: хем „много“, хем „партийна“.

Сидеров като богослов знае всичко това, но гласът на политика у него е много по-силен: предния път влезе в политиката в ролята на нещо като фашист, като италиански черноризец с особено отношение към малцинствата. Сега се опитва да влезе с хоругвата на православието, но прави грешка – то е същото, ако аз, знаейки, че жените в България са малко повече от мъжете, направя партия на жените, надявайки се, че всички жени ще гласуват за мен; или пък ако реша, че чернооките са повече от синеоките, да направя партия на чернооките. Православието не е политически белег. Може да прозвучи скандално като кажа, че Църквата има своето място в политиката и трябва да се бърка в нея – така е още от времето на Теодосий, че и преди него, – но църквата не е субект на светската власт, а неин коректив. Кесаревото кесарю, Божието Богу. Да се опитват политиците да говорят с репликите на владиците е много лоша идея.

Ако някой се е загрижил за природата – нека спасява растения и животни, а не да се записва в зелени партии. Ако някой се е загрижил за православната си родина, то нека следва Църквата – добра практика, доказана през последните 1156 години, – а не да прави православна партия. Ако се е загрижил за спасението на душата си, то нека се усамотява в мълчание, а не да се тълпи и да скандира лозунги. Да не се мъчи да поправя света и другите хора, а да поправи себе си. Ако всеки поправи себе си, светът сам ще стане по-хубав и без партии и политически проекти.

В края на манифеста Сидеров казва: „Затова се обръщам към всички вас, искайки истински прошка…“. Възможно ли е политиците да се каят? Убеден съм. Дай, Боже, да се каят! Но когато политик се покае, той се оттегля в безмълвие, а не търси да формулира нов проект, да развее ново знаме, пък било то и хоругва. Да бъдем вярващи православни християни независимо от политическите си виждания – това е важното. Църквата е над държавата, а държавата е над партиите, разбъркването на този ред води до неприятности. Миряните са смирени в Църквата, а не я оправят, не я спасяват и не я повеждат нанякъде. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ