След падането на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа и разпадането на СССР, повечето анализатори помислиха, че с левите утопии е приключено. Уви, по-страшно се оказа западането на класическите либерални ценности и социалдемократическата идеология в евроатлантическия свят.
Социалдемократите изгубиха опора, колкото и парадоксално да звучи, от своя успех в Западна Европа. Извоюването на различни права за хората на наемния труд, като осемчасов работен ден, платен отпуск, майчинство, социално подпомагане и добро здравеопазване на солидарен принцип доведе до създаването на една голяма средна класа която включва все по-голяма част от така наречения пролетариат. Така социалистите в Европа загубиха своя електорат, големи части от който се насочиха към народните партии в център-дясно.
Този успех на социалдемокрацията удари по либерализма.
Държавното преразпределение на националното богатство е много повече отколкото в началото на XX век. То е достатъчно щедро в Западна Европа, за да могат големи групи от населението да живеят сравнително охолно на социални помощи. Така либералните ценности като личната отговорност, трудова етика и други, ерозираха. Либерализмът се изроди от идеология проповядваща свобода и лична отговорност на човека в псевдозащитник на всякакви групови и малцинствени общности, като често те са в конфликт помежду си. (Пример: транссексуални срещу радикални феминистки).
Наблюдавайки последните събития в САЩ и Западна Европа, нормалният човек се пита каква каша е в главите на тези млади хора. Те говорят за солидарност, свобода и толерантност, а в същото време носят тениски с лика на масовия убиец и терорист Чегевара. Неистово мразят Доналд Тръмп, но страшно харесват Фидел Кастро, Уго Чавес, Ленин, Троцки и други „светли личности“. Събарят паметниците на Христофор Колумб и искат да ревизират часовете по класическа литература, като се премахнат Шекспир, Милтън, Чосър и други бели мъже. Така формираната идеология е толкова вредна за съвременния свят, че се налага да се даде сериозен отпор.
Как се стигна до тук?
От края на XX век се забелязва една тенденция сред левите интелектуалци, които чувстват „вина“ за своя научен или финансов успех. Често те са университетски преподаватели, филантропи или филмови звезди, които имат огромно влияние в обществото. Получава се така, че чрез взимането на позиция за толерирането на бедните и онеправданите, визирайки като главен виновник „белия мъж“, те сякаш искат да си купят индулгенция за своя успех.
Не трябва да се пренебрегва, че левите преподаватели в западните университети започнаха да преобладават, а това естествено води до налагането на тази отровна идеология сред младите хора. Измислиха се идиотски термини като: позитивна дискриминация, „бял мъж-като синоним на лош човек“, политкоректно говорене и т.н.
Това може да звучи леко комично, но е достатъчно сериозно и опасно за хората, които са предприемачи, високообразовани професионални специалисти, хора занимаващи се с дребен бизнес или такива, които смятат, че не расови, сексуални и други измислени права трябва да са водещи в обществото. Обратно – независимо от пол, раса, религия, етнос и сексуалност всички хора са равни пред закона и имат еднакви права и задължения. (Така е мислил и Мартин Лутър Кинг)
Необходимо е едрият и дребен бизнес, десните интелектуалци и всички свободни хора да се обединим и да се преборим за сърцата и умовете на младите. Да се инвестира в образованието и особено в университетите и да се даде сериозен отпор на левите интелектуалци, които са довели до най-големите беди в историята на човечеството. Борбата за бъдещето винаги ще е в аулите на университетите и ако тази борба бъде изгубена един ден богатите, предприемчивите, успелите и свободни хора ще бъдат „избесени“ в името на т.нар. „свобода, равенство, братство“. Времето да се вземат мерки отдавна настъпи.
