fbpx

НОВО

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Новата идеологическа криза

Време за четене: 3 мин.

След падането на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа и разпадането на СССР, повечето анализатори помислиха, че с левите утопии е приключено. Уви, по-страшно се оказа западането на класическите либерални ценности и социалдемократическата идеология в евроатлантическия свят.

Социалдемократите изгубиха опора, колкото и парадоксално да звучи, от своя успех в Западна Европа. Извоюването на различни права за хората на наемния труд, като осемчасов работен ден, платен отпуск, майчинство, социално подпомагане и добро здравеопазване на солидарен принцип доведе до създаването на една голяма средна класа която включва все по-голяма част от така наречения пролетариат. Така социалистите в Европа загубиха своя електорат, големи части от който се насочиха към народните партии в център-дясно.

Този успех на социалдемокрацията удари по либерализма.

Държавното преразпределение на националното богатство е много повече отколкото в началото на XX век. То е достатъчно щедро в Западна Европа, за да могат големи групи от населението да живеят сравнително охолно на социални помощи. Така либералните ценности като личната отговорност, трудова етика и други, ерозираха. Либерализмът се изроди от идеология проповядваща свобода и лична отговорност на човека в псевдозащитник на всякакви групови и малцинствени общности, като често те са в конфликт помежду си. (Пример: транссексуални срещу радикални феминистки).

Наблюдавайки последните събития в САЩ и Западна Европа, нормалният човек се пита каква каша е в главите на тези млади хора. Те говорят за солидарност, свобода и толерантност, а в същото време носят тениски с лика на масовия убиец и терорист Чегевара. Неистово мразят Доналд Тръмп, но страшно харесват Фидел Кастро, Уго Чавес, Ленин, Троцки и други „светли личности“. Събарят паметниците на Христофор Колумб и искат да ревизират часовете по класическа литература, като се премахнат Шекспир, Милтън, Чосър и други бели мъже. Така формираната идеология е толкова вредна за съвременния свят, че се налага да се даде сериозен отпор.

Как се стигна до тук?

От края на XX век се забелязва една тенденция сред левите интелектуалци, които чувстват „вина“ за своя научен или финансов успех. Често те са университетски преподаватели, филантропи или филмови звезди, които имат огромно влияние в обществото. Получава се така, че чрез взимането на позиция за толерирането на бедните и онеправданите, визирайки като главен виновник „белия мъж“, те сякаш искат да си купят индулгенция за своя успех.

Не трябва да се пренебрегва, че левите преподаватели в западните университети започнаха да преобладават, а това естествено води до налагането на тази отровна идеология сред младите хора. Измислиха се идиотски термини като: позитивна дискриминация, „бял мъж-като синоним на лош човек“, политкоректно говорене и т.н.

Това може да звучи леко комично, но е достатъчно сериозно и опасно за хората, които са предприемачи, високообразовани професионални специалисти, хора занимаващи се с дребен бизнес или такива, които смятат, че не расови, сексуални и други измислени права трябва да са водещи в обществото. Обратно – независимо от пол, раса, религия, етнос и сексуалност всички хора са равни пред закона и имат еднакви права и задължения. (Така е мислил и Мартин Лутър Кинг)

Необходимо е едрият и дребен бизнес, десните интелектуалци и всички свободни хора да се обединим и да се преборим за сърцата и умовете на младите. Да се инвестира в образованието и особено в университетите и да се даде сериозен отпор на левите интелектуалци, които са довели до най-големите беди в историята на човечеството. Борбата за бъдещето винаги ще е в аулите на университетите и ако тази борба бъде изгубена един ден богатите, предприемчивите, успелите и свободни хора ще бъдат „избесени“ в името на т.нар. „свобода, равенство, братство“. Времето да се вземат мерки отдавна настъпи.  

Споделете чрез

Предишен

Следващ