Новите болшевики

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Патогенът на политическата коректност броди из Западната цивилизация и заплашва да зарази смъртоносно целия сложен организъм с болестите на цензурата, розовия фашизъм и мекия расизъм на ниските очаквания. От САЩ и Канада през Великобритания и Австралия до Белгия, Франция, а вече и България – свободният свят е застрашен от идеологията на несвободата, маскирана като загриженост за малцинства и чувства.

Съвременният либерализъм представлява някаква брутална мутация на класическия либерализъм и няма нищо общо с ценностите, които превърнаха Запада в най-великата свободна и просперираща цивилизация в човешката история. Огромна част от днешните либерали приличат на политически коректни зомбита, които желаят да цензурират и да контролират езика, да използват репресивната сила на държавата, за да мачкат свободното слово. Тези понякога многоцветни и татуирани млади неомарксисти са новите болшевики, мулти-култи хунвейбини, решени да демонтират основите на Западния свят, да пратят в небитието индивидуализма и личната отговорност и да ги заменят с нов отблъскващ колективизъм, доминиран от политиките на идентичността.

За тях не е важно какво е съдържанието на характера ти, те не се интересуват от идеите и действията ти, в тяхната чудовищна идеология единственото важно е цветът на кожата, религията, полът, сексуалната ориентация. Те разделят света на жертви и насилници. Насилниците са хетеросексуалните бели мъже християни – вечните злодеи, които олицетворяват лошия Запад. Жертвите са всички останали – жени, чернокожи, гейове, лесбийки, мюсюлмани… Всеки, който може да бъде определен като представител на малцинство, веднага попада в колективния блок на репресираните.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Цялата анти-Тръмп, анти-Брекзит, про-ислямска, про-мигрантска истерия, сковала Западния свят, се корени в патологичното желание на новите леволиберални политкоректни мазохисти да накажат белите мъже и да подчинят свободните народи на своята дистопична визия за свят без граници и традиции, в който постмодерните брътвежи за липсата на обективна истина и морални императиви са закон.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Една кошмарна версия на света, в която публичната екзекуция с камъни на изнасилени жени в ислямския свят е точно толкова лошо нещо, колкото са секси рекламите с разголени красавици в Париж или Лондон. Свят, в който полът е само социална конструкция без биологична основа и всеки може да се идентифицира като мъж, жена или каквото си иска по всяко време. Болните им цели включват още тотална цензура и насилие срещу хора, които мислят по различен начин от тях.

Техните отровни идеи си пробиват път в реалния свят. Тези политкоректни мутанти на либерализма гъмжат и злосторстват из политическите, академични, медийни и културни елити на Западния свят. Преди дни в Канада одобриха абсурден закон срещу “ислямофобията”, който може да прати на съд дори най-умерения и рационален критик на исляма. Пак в Канада друг закон наказва работодатели и университетски преподаватели, които отказват да използват измислените от местните културни марксисти обръщения за служители и студенти, които не се идентифицират нито като мъже, нито като жени.

В САЩ холивудски звезди и журналисти открито призовават за убийството на президента Тръмп. Масовите протести, блокади и насилие срещу неговите привърженици са всекидневие. Опозицията се самонарече “съпротива”. Проведе се масов “Марш на жените”, съорганизиран от ислямистката Линда Сарсур, която има силни антисемитски възгледи и публично призовава Западът да се подчини на ислямския закон шариат. Това е все едно ККК да правят антирасистка демонстрация.

Ултралеви анти-Тръмп протестиращи редовно нападат и блокират лекции на автори и публични личности, които не харесват. Те подпалиха университета в Бъркли и спряха реч на Майло Янополус, после атакуваха с огън и камъни колежа в Мидълбъри заради лекция на уважавания интелектуалец Чарлз Мъри, биха невинни хора и вкараха негова колежка в болница.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В Лондон поредният терористичен атентат на радикализиран мюсюлманин отпреди дни е о(т)писван от медиите или като “престъпление без мотив”, или като “продукт на британския расизъм”.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В Германия всеки ислямски атентат с камион е отразяван, все едно че камионът е извършителят, а джихадистът зад волана по случайност е бил там. Прикриват се масови сексуални нападения, извършени от мигранти, кове се наратив, че най-голямата заплаха за Европа всъщност е националпопулизмът, който е нищо повече от реакция срещу тероризма и парализиращата политическа коректност и симптом за болестта на Запада.

В България либерални организации и техни представители пишат жалби до комисията за защита от дискриминация и искат глоби и наказания за карикатури и “реч на омразата”. А какво е “реч на омразата”? Всяко слово, което не им харесва на тях. Те дебнат кой какво пише в социалните мрежи и са готови да докладват, да забраняват, да смазват свободата. И всичко това с камуфлажа на загрижеността за малцинствата. Тоталитарни вълци с мултикултурни овчи кожи и знаменца в цветовете на дъгата. Пазете се от тези, които искат и мислят, че знаят как да направят света по-добър, красив и толерантен. И знаят по-добре от вас какво може и какво не може да говорите.

Що е то SJW?

Новите болшевики са познати още и като “сошъл джъстис уориъри” – воини за социална справедливост. Накратко – SJW. Те не искат просто равен старт, а равен резултат. И ако няма равен резултат, то това задължително е продукт на патриархалния потиснически ред. Tе не желаят да участват в спор с другата страна. Те искат да забранят другата страна. Затова са толкова опасни. “Толерантни” активисти, които прегръщат тиранията и могат да я наложат на всички нас, ако не внимаваме и не браним най-ценното – свободата на словото. А тя включва и свободата да нараниш нечии емоции. Защото фактите са по-важни от чувствата.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.50″ button_text=”Оригинална публикация в Trud.bg” button_url=”https://trud.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B8/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Владислав Апостолов
Владислав Апостолов

Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe