fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Новият болшевизъм на Гугъл

Време за четене: 5 мин.

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради “нарушаване на Стандартите на общността”. Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не от модератор, а от алгоритъм, то излиза, че живеем в някаква дигитална версия на “1984” на Джордж Оруел, в която някои думи са изначално изхвърлени от допустимия речник на фейсбук-потребителя. Или, по-просто казано, цензурата вече се извършва не от живи хора, които вземат решения, а автоматично, от системата, която практически не допуска “неподходящите” мисли да бъда изразявани.

Близо година по-късно се оказва, че стази страшна прогноза е на път да се сбъдне. Само дето доказателството за това идва не от Фейсбук, а от една друга голяма IT-компания – Гугъл. Миналата седмица сайтът “Проектът Веритас” разкри намеренията на Гугъл да повлияе върху изборите за президент на САЩ през 2020 г. чрез въвеждане на технологии, които да манипулират информацията, която търсачката предоставя на интернет потребителите. Джен Генай, високопосвен служител в компанията, в прав текст заявява, че не трябва да се допусне Доналд Тръмп или подобен на него да спечели изборите, като за това ще се използва алгоритъм, наречен “Справедливост на машинното обучение” (Machine Learning Fairness). Този алгоритъм определя кое е добро и кое е лошо, и при задаване на заявка за търсене изтиква на преден план “добрата” информация и потиска “лошата”.

Един елементарен ескперимент ясно показва кое е добро и кое е лошо според разбиранията на компанията, вече наложени с новия алгоритъм. При поискване на изображения на бели, хетеросексуални двойки, търсачката изкарва на първа страница снимки, повечето от които са или на двойка от различни раси, или на бяла двойка, осиновила дете от друга раса. При написване в търсачката “мъжете могат”, системата автоматично предлага допълнения като “да забременеят”, “да раждат”, “да кърмят” и т.н. В аналогична ситуация “жените могат”, предложенията на системата са “да правят всичко”, “да гласуват”, “да летят”, “да се бият” и т.н. Тоест, идеите на крайната левица се позиционират с най-голям приоритет.

Скандалът доведе до изслушване на представители на Гугъл от Сената на САЩ, при което стана ясно, че служители на компанията са дарили сумарно 1,3 млн. щатски долара за предизборната кампания на Хилари Клинтън през 2016 г. В същото време даренията за кампанията на Доналд Тръмп от служители на Гугъл се равняват на… 0 щатски долара. Дори само този факт плаче за федерално разследване, което да даде отговори на следните въпроси:

  • Доколко тези дарения са направени напълно доброволно, без наличие на корпоративен натиск и използване на зависимости, свързани с работното място?
  • Има ли служители на Гугъл, които първоначално са желаели да дарят средства за предизборната кампания на Доналд Тръмп, но впоследствие са се отказали поради страх от санкции от страна на компанията, в която работят?
  • Каква част от тези 1,3 млн. долара са наистина лични средства на служителите, а не фирмени? Има ли в “Гугъл” схема за прикрито корпоративно финансиране на кампанията на Хилари Клинтън, която заобикаля Общото събрание на акционерите на компанията и прикрива зависимости между бизнес и политика, които би следвало да са публични?

Отговорите на тези въпроси могат да предизвикат такова обществено торнадо, пред което нашенските скандали, свързани с “корпоративен вот” направо бледнеят. Но не това е акцентът в случая.

Една IT-компания си присвоява правото да решава кой да е президент на най-мощната държава в света. Де факто Гугъл си позволява да денонсира Конституцията на Съединените американски щати, в която е записано, че американският народ е суверен и като такъв, той решава кой да бъде президент.

Разбира се, това не е първият и единствен случай, в който голяма корпорация се намесва в политическия живот на САЩ. Много често изборите за президент са на практика битка на едни корпорации срещу други. Джордж Уокър Буш беше избран с помощта на “оръжейното лоби”, Доналд Тръмп – с помощта на “петролното”. Но това са все пак явни, видими обвързаности, а крайното решение е на гласоподавателите.

В този случай нещата стоят другояче. Пазарният дял на Гугъл сред интернет търсачките в САЩ възлиза на 63.2% (данните са от юли 2018 г.). Като прибавим и факта, че платформата ЮТуб е собственост на Гугъл, вече е ясно за каква чудовищна манипулация става дума.

Още по-страшното е, че тази болшевишка цензура се разпостира далеч извън границите на САЩ. Световният пазарен дял на Гугъл възлиза на 92.74% (данните са от октомври 2018г.), което представлява 3.5 милиарда посещения дневно. И при всички тези запитвания системата пропагандира левите идеи в онлайн пространството и пренебрегва десните.

Подозренията за милтикултурния, политически коректен, левичарски уклон на Гугъл се появиха, когато заглавната страница на търсачката “поздравяваше” мюсюлманите на основните им религиозни празници, но “забравяше” да прави същото на Рождество Христово и Великден. Сега вече няма никакво съмнение, че това не е било случайно.

Гугъл е на път да успее в това, в което Ленин и Сталин се провалиха – да наложат комунизма в целия свят. През 20-ти век навсякъде, където се установяваше комунистически режим, властта поемаше контрола върху средствата за масова информация – преса, радио, впоследствие и телевизия. В рамките на страната не се допускаше алтернативна информация, но все пак тя бе възможно да стигне до хората, ако е базирана в “свободния свят”.

А сега? Гугъл е практически монополист като интернет търсачка, но левичарството е здраво застъпено и в други големи корпорации от онлайн бизнеса (а защо големи корпорации подкрепят крайната левица, е друг интересен въпрос). Във Фейсбук ситуацията продължава да е свирепа. Наскоро потребителка търси обяснение от фейсбук модератор защо са свалени няколко фейсбук страници и получава следния отговор: “Вече не сме 90-те години, не можете да пишете каквото си искате!”. Друг потребител пише “политически некоректен” коментар под нечий чужд статус. Коментарът му е докладван и изтрит от модераторите заради “нарушаване на Стандартите на общността”. Последващите коментари от други потребители, които включват лични обиди, обаче не са санкционирани. Очевидно, да обиждаш не е против “Стандартите на общността”, когато обидата е насочена към човек с десни убеждения.

Всъщност, новината не е, че определени среди искат да цензурират интернет, за да наложат левичарските си виждания като единствена възможна гледна точка. Новината е, че вече го правят.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ