Няма ли кой да я смени?

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid” saved_tabs=”all” global_module=”4109″]

В „Ехо-Камера“ се публикуват материали, с които редакционният екип на „Мисъл“ не е напълно съгласен или идват от левия политически спектър. Защото все пак вярваме, че затварянето в дигитален балон е вредно за трезвата преценка.

[/et_pb_text][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

До следващите редовни парламентарни избори в Германия остават точно 13 седмици. Всички социологически проучвания показват растяща преднина за водения от Меркел ХДС.

Трябва да признаем, че 2016 г. беше доста тежка година, особено за социологията, която пропусна абсолютно всички значими събития – от референдума в Обединеното кралство, през триумфа на Тръмп, до референдума на Ренци и т.н., и т.н. Но колкото и предпазливо човек да подхожда към социологията, по-скоро този път изненади не се очертават. Паралелите с 2005 г., когато един вдъхновяващ и хиперактивен Герхард Шрьодер успя да стопи над 20% разлика между социалдемократите и консерваторите, изглеждат твърде пожелателни.

И тук се поставят редица интересни въпроси – да започнем с най-любопитния за автора на настоящата статия: Колко броя победи и години начело на една държава (в която все пак се провеждат избори) е необходимо да изкара един политик, че случайността, която много по-често е обяснението на даден феномен (по Талеб), да се превърне в умение и закономерност? Ангела Меркел е по пътя на четвърта поредна изборна победа, изравнявайки се по политическо дълголетие със своя ментор, вече покойния Хелмут Кол.

Няма как да не се запитаме – на какво се дължи нейният успех? Липса на алтернатива, немощ на опонентите? Гениални управленчески решения, безпогрешност на предложените мерки? Както повече неща в света, отговорът е комплексен, такива са и причините за успеха на Меркел.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

На първо място – тя не е безпогрешна. Най-пресният пример за лоши решения, от които и се наложи да се отметне дори, е “поканата” към бежанците, считана от мнозина за катализатор на голямата бежанска вълна. Днес рейтингът й е на нивата отпреди това изказване. Германците обичат признатите грешки и умеят да прощават. Освен това харесват познатото, сигурността.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

След повече от 13 години на власт тя е от големите майстори на народопсихологията на немците. Свидетелство за това е, че успя да си върне одобрението без заиграване с популизма в нито един момент, без никаква смяна на поведенческия си курс и реторика. И то в един момент, в който в целия свят популизмът се радва на възход. Точно в Германия това е освежаващо, особено след кратък преглед на историята на 20-ти век. Да, германците са високо образована и интелигентна нация. Но именно такава са и през 1933 г. Тогава 80% от световните научни публикации са на немски език.

Очевидно интелектът тогава не се явява пречка пред популизма и фанатизма… Днес Германия е пристан на здравия разум. Това разбира се е и исторически обусловено, тъй като немците все още носят тежък комплекс от Втората световна война и въпреки очевидната си икономическа мощ в Европа се свенят от всякакви открити патриотични екстровертности. Изключително видимо е това при отношението им към войската им (Bundeswehr) – най-голямата икономика в ЕС е с най-компактна армия, да се изкажем максимално евфемистично. За отсъствието на нездрав популизъм в Германия, близки на Меркел виждат нейната роля и маниер на правене на политика като определяща. Ангела Меркел изцяло е формирала по свои архетип начина, по който се вземат политически решенията – без емоция, без прибързване, след внимателен анализ и изслушване на контратезите.

Бивши и настоящи членове на изпълнителната власт й признават невероятното чувство за баланс между различните центробежни сили. Вероятно 8 години в “голяма” коалиция спомагат за тези умения. Но дори и най-силният лидер в голяма степен е и продукт на времето си.

В този смисъл, на канцлера, който и да е той, му е значително по-лесно, когато страната му е в цялостен подем. Някогашният “болен човек на Европа” Германия е в много добра кондиция, особено икономически. Чак до laissez-faire не са се извисили, но в Германия политиката е това, каквото трявба да бъде навсякъде – функция на добре функциониращата икономика.

Избавянето от дългогодишния застой, обаче, не ми е лесно да призная като десен човек, идва по времето на Герхард Шрьодер, който, както е известно, е от левите редици. Тук парадоксът е, че немските леви понякога са по-десни от десните си български колеги, но това е друга тема.

Истината е, че неговата Agenda 2010 полага основите на съвременната икономическа мощ на Германия, реформирайки пенсионната и социална система, понижавайки Lohnstückkosten (приблизителен превод – трудови разходи за произведена единица), което де факто е причината за сегашната конкурентоспособност на немската икономика, иновационния бум, комфортна безработица под 3 милиона, и позитивно търговско салдо, като споменаваме само най-съществените.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Изложеното горе за пореден път доказва, че реформистите винаги заплащат висока цена, тъй като трудът им обикновено дава ефект, едва след време, много често когато реформиращият вече е в политическата история.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

“Добрата” новина за него е, че е павирал пътя за тези след тях (обикновено от дотогавашната опозиция) и именно те се кичат с успехите на проведените непопулярни мерки. От такива съображения или пък съвсем други, по българските географски ширини, решителни реформи рязко се избягват. Но да се върнем към Меркел и предстоящото.

Освен икономическия възход и стабилността (тук стабилност е по-скоро прогрес, за разлика от други страници по на югоизток, където е синоним на застой), причина за нейния успех е и немощта на опонентите. Самият факт, че на конгреса на социалдемократите Шрьодер бе впрегнат да бъде моторът на вдъхновението, а не гонещият канцлерството Мартин Шулц, е твърде показателен. В речта си “Герд”, както дружески го наричат, признава, че не е чел програмата изцяло.

Авторът на настоящата статия също, но само от първите 15 страници става ясно – предизборната програма на социалдемократите поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори. Визията за пенсионна реформа е с хоризонт до 2030 г.

Най-малкото защото тогава пари окончателно свършват. Не без значение за несгодите на политическите опоненти на канцлерът е и явлението “голяма коалиция”. Осем от дванадесетте засега години управление на Меркел, социалдемократите прекарват като неин коалиционен партньор. Това очевидно отнема възможността на социалдемократите да се дефинират алтернатива на ХДС, както и да посочат убедително другиго за малкото неща, които в Германия не са наред.

Гарнирано с дългогодишната липса на лидерство и убедителна и харизматична фигура, която да ги поведе, е ясно защо Меркел е безалтернативна. Тя буквално е. Затова и прави предизборна кампания, без да прави предизборна кампания.

Тя просто е канцлерът. В действие. И никой да не подлага това на съмнение.

*Заглавието е на редакцията

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Антони Тренчев
Антони Тренчев

Завършва бакалавърската си степен по английско и немско право в „Кингс колидж“ в Лондон, а от 2010 г. е магистър по немско и европейско право от университета „Хумболдт“ в Берлин. Антони е народен представител в предишното народно събрание в парламентарната група на Реформаторски блок. Антони е народен представител в 43-то Народно събрание в парламентарната група на Реформаторски блок.