НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Няколко думи за учебниците по история

Време за четене: 3 мин.

Хубаво! 

Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история.

Кекави политици, историци слаби в колената, либералстващи журналисти и медии, си позволиха да бъдат вкарани в схоластични спорове за това кое е истина и кое – не!

Да говорят за релативизъм на понятията и да забравят най-важното – че става дума за децата и за бъдещето на нацията. С претенции за либерално мислене и за свобода на мненията и на мисълта, тоталитарните словоблудци се вклиниха в дебата за наследството на комунизма и за терора на тоталитарната власт, размахвайки флаговете на “свободата”, след като половин век я потискаха по всякакъв начин. Нима никой не помни как заглушаваха радиостанциите с грубите звукови шмиргели на сталинистките бръмчила, създадени от инженерите на пролетарската идеологическа революция? Или как разстрелваха с калашници наивните българи, чехи, германци, които се опитваха да избягат от онзи комунистически рай, на чието образование, здравеопазване и благоденствие трябваше да се радват докато са живи? На какво разчитаха и все още се надяват в битката си срещу истината интерпретаторите на нашето време и неговите платени от системата на “образованието” университетски “учени” ? На безпаметството, разбира се, този вечен техен съюзник. 

Въпросът днес не е, че вкаменелости от комунизма, чийто представители и псевдопрофесори като Пиргова, Баева, Калинова днес пишат историята на нашето време, което всеки от нас, все още живите, е преживял през кожата си и носи неговите белези. Въпросът е, че такива хора са днес “професори”, тази стара и опозорена от тях дума за “учители”. Че някой ги е произвел в такива през да речем 1980 г, когато Митьо Гестапото е бил началник на отряда за саморазправа срещу инакомислещите, наречен КДС и за да станат професори е бил нужен печатът на одобрение от политическата полиция, оглавявана от него?

Срещу онези, които са си позволявали да мислят различно от тоталитарните правила и които са били наказвани със затвор и лагер за престъплението да мислят като свободни хора, ухилено е стоял образът на един днешен “учен” от подземията на комунистическата ДС, благоденстващият днес професор от Библиотекарският институт Димитър Иванов – Гестапото. Там принадлежат и образите на днешните професори по история, продуцирани и обогатени със сертификати от подобни академични авторитети и оторизирани по странен парадокс да пишат учебници по история за българските ученици. За децата на България, моля ви се! 

Не че е по-малък позорът такива “историци” да се считат за учени и за професори по история, до степен да им се поверява написването на текстове, които ще останат за множеството ученици единствената версия от историята за последните сто години на тяхната родина България. Даже това, че са успели да се хабилитират в СУ не е истинската беда. Истинската беда е, че такива по същество тоталитарни агенти на несвободата са съумели да напишат нейните опорни точки, докато са получавали заплати от данъкоплатците, за да я преподават и дори да я мултиплицират напоследък под формата на масовото и задължително образование по история за българските ученици. Вместо да разкажат истината, която не е относителна версия или някакви упражнения по повод онова, което наистина се е случило, те или лъжат, че истината е неузнаваема преди да изтекат поне 300 години от техните престъпления или представят комунизма като опит за добруване с относителен успех за мнозина. 

Въпрос на национален идиотизъм е тази странна и тъжна картина и разбира се, тя се допълва от пълната импотентност на онова нещо, което се нарича Министерство на просвещението да спре това издевателство.

Или поне така би трябвало да се нарича това министерство, ако не сме загубили способност да наричаме нещата с истинските им имена! 

Другото му име евентуално би могло да бъде: Министерство на страхът от истината.

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!