За да обясним колко фундаментално погрешно е решението на ГЕРБ да обложат с по-висок акциз бездимните тютюневи изделия, следва да се обърнем към основите на икономическата логика. Противно да изказванията на председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, както и да мотивите в законопроекта за промяна на Закона за акцизите и данъчните складове, акцизите нямат за цел да запълват бюджетни дупки, нито пък да носят фискална стабилност.
За да потвърдя тези свои думи мога да цитирам Адам Смит:
„Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги.”
Икономическата логика сочи, че налагането на акциз е провеждане на политика, чиято цел е да ограничи употребата на вредни стоки или пък такива, които се намират оскъдно. Това е и причината с акциз да не се налага всяка стока и услуга, а относително малък брой такива. Така например с акциз хората се „наказват“ за това, че пушат или пият. Стимулират се също така да не потребяват излишно горива, които от една страна се намират оскъдно, а от друга се оказват вредни за околната среда.
Следвайки тази, по презумпция проста, логика, достигаме до извода, че целта на въвеждането на акциз върху цигарите, например, не е осигуряване на бюджетен комфорт, а косвено стимулиране на пушачите да се откажат от вредния си навик. Същото се отнася и за алкохола, а при горивата, освен изброените екологични ползи, би трябвало да осигурява и достатъчно средства за поддържане на качествена инфраструктура, която отново цели икономисване на оскъдна стока.
Така, след като установихме какво представлява акциза и каква е неговата функция, както и защо тя няма нищо общо с визираната от Менда Стоянова, можем да се съсредоточим върху това защо повишаването на акциза е вредно и лобистко предложение.
Здравният ефект
В сутрешното си участие в национален ефир г-жа Стоянова недвусмислено изтъкна, че тя се интересува единствено от бюджетната рамка, като обект на друга дискусия е здравия ефект от ползването на бездимни тютюневи изделия. Разбира се, подобно изказване е абсолютен нон-сенс поради изброените по-горе причини. Дори и г-жа Стоянова да не желае да обсъжда дали бездимните тютюневи изделия са по-вредни от нормалните цигари или не, ще й се наложи.
Бездимните тютюневи изделия представляват цигари, които използват електронагряване, но без да отделят пепел и дим. Според производителя вредността при употребата им е с 90% по-ниска, отколкото при класическите цигари, тъй като се изключва приемането на катран от организма. Всеки може да се прочете резултатите от проучванията на компанията, включително и в последното такова, публикувано през месец юни.
Естествено, тези не бива да разглеждаме тези изследвания безкритично. Критиките са свързани най-вече с факта, че изследванията са извършени от компанията-производител и не са потвърдени от институции като Световната здравна организация и Агенцията по контрол на храните и лекарствата на САЩ. Повтарям – твърденията на компанията производител не са отхвърлени, а не са потвърдени! Това е и причината нито една от страните, в които се предлагат бездимните тютюневи изделия, да не ги третира като обикновени цигари. Както колегите от Института за пазарна политика правилно отбелязват, в цяла Европа е нормално разликата между акцизната тежест върху цигара и бездимно изделие да е 3-4 пъти. Така например, отношението между акцизната тежест върху кутия цигари и кутия нагреваеми изделия (хийтс) е 3,8 към 1 в Румъния, 2,9 към 1 в Гърция, 8,2 към 1 в Сърбия. В България сега е 3,8 към 1, а предложението е то да стане 1 към 1 – такова чудо в Европа няма.
Фискалният ефект
Предложените от ГЕРБ мерки за повишаване на акциза за бездимните тютюневи изделия едва ли ще донесе търсения фискален ефект. Изчисленията за пропуснатите бюджетни ползи, рецитирани от г-жа Менда Стоянова сутринта, могат да бъдат квалифицирани като сметки без кръчмар. Защо? Според предварителна информация след повишаване на акциза, цената на една кутия от иновативните цигари ще струва около 10 лв., при 5.50 лв. към момента. Дори тази цена да е излишно хиперболизирана от страна на производителите, здравата икономическа логика сочи, че цената няма как да бъде под 8 лв., нещо, потвърдено от самата Менда Стоянова в сутрешните й телевизионни участия.
При масова цена на традиционните цигари от около 5-6 лв. за кутия, потребителите ще трябва да проявят изключителна мотивация, за да продължат да купуват по-скъпите изделия. Нещо повече, на тях им се налага да направят първоначална инвестиция от над 100 лв., за да закупят устройството, необходимо за консумиране на цигарите.
Възможността предложените промени в акциза да предизвикат отлив от този пазар и дори изтегляне на инвеститора е напълно реална. В такъв случай бюджетът ще изгуби приходи от акциз върху бездимните тютюневи изделия. Разбира се, възможно е да компенсира загубите си чрез връщане на пушачите към традиционните тютюневи изделия, които също са обложени с акциз, но, както вече неколкократно уточнихме, това ще противоречи на самата философия за въвеждане на акцизен косвен данък, а именно намаляване на общия брой пушачи и вредните ефекти от тютюнопушенето. В списъка с такива вредни ефекти можем да поставим тежестта им върху здравната система в България, включително и за пасивните пушачи.
Лобисткият ефект
Отново в сутрешното си участие г-жа Менда Стоянова се самоопредели като лобист, но лобист единствено в полза на бюджета. Трудно бихме се съгласили с това заключение. Обществено достояние са трайните интереси на свързвания с Делян Пеевски холдинг „Булгартабак“ и съответно навлизащите чрез него в България British American Tobacco, в запазване на висок пазарен дял в продажбата на тютюневи изделия у нас. През последните месеци наблюдаваме масирана кампания срещу иновативните цигари в медии, свързани отново с Делян Пеевски. Показателен пример в това отношение са заглавия като „Пушачи захвърлят IQOS! Новите бездимни цигари далеч не са безвредни” или заключения като „Модата по новите бездимни цигари вече отминава и все повече хора започнаха да се отказват от уж безвредните папироси“, идващи на фона на рецитираното от г-жа Стоянова увеличение с 50% на потреблението им от началото на годината.
Не е далеч от здравата мисъл, че предложенията за промени в законодателството обслужват визираните по-горе интереси и това ги прави видно лобистки. И ако се облегна на логиката, залегнала в Бръсначът на О̀кам, ако едно нещо изглежда като лобизъм и звучи като лобизъм, най-вероятно е лобизъм.
Последвалото решение на управляващата партия да се откаже от намерението си за незабавно изравняване на акциза на бездимните тютюневи изделия и традиционните цигари, като вместо това да го замени с постепенно такова, потвърждава всяка една дума, написана в този текст. Ако целта действително беше постигане на фискален комфорт, то частичното увеличение на акциза не я обслужва. За сметка на това показва недвусмислено на инвеститора, че той не е желан тук, а на потребителите, че ще се наложи да плащат повече, за да ползват наглед по-малко вредните изделия.
В заключение на тази статия искам да подчертая нещо може би дори по-скандално от предложението за налагане на новите акцизи, а именно маниерът на говор от страна на г-жа Стоянова. Тя неправилно използва термина „дотация“ по настоящото акцизно положение спрямо тези изделия. Дотациите представляват суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения или други, за покриване на част от разходите им. Невзетият акциз не представлява дотация в никакъв смисъл на термина. Неплатените от потребителите по-високи цени също не представляват дотация. Напълно логично е българските управници, особено на такова ниво, да избият от главата си, че доходите на гражданите или на частните компании са държавно притежание. Точно обратното, колкото по-малко от тях преминават от частно в публично притежание, толкова по-добре за икономическата среда. В противен случай не просто се нарушават интересите на гражданите, но се отправя и изключително негативно послание към всеки, който желае да развива бизнес в България.
