fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Няма хора, разбери

Време за четене: 3 мин.

“Няма такава държава” заяви дългогодишният телевизионен водещ Станислав Трифонов и се впусна в политиката. Дългоочаквано събитие, решението за което бе взето като че ли още преди години, когато Шоуто и неговия водещ се заеха с нелеката задача да инициират национален референдум за промяна на изборната система и част от структурата на политическия процес в страната. Напълно логично е след толкова заявки и подготовка, след толкова дискусии и критики, да се приложи принципа на Насим Талеб “Skin in the game” и Трифонов да се впусне в политиката. Действие, никак лишено от основание, с оглед на това, че в много европейски страни виждаме политически възход на неполитически лица от шоубизнеса, като последният показателен пример в това отношение е избирането на комикът Владимир Зеленски за президент на Украйна.

Интересно е обаче формулата, по която бе избрано да се случи това.

Противно на установената практика в България, където популярно лице първо решава да се впусне в изборна надпревара, обичайно мажоритарна такава, и едва след това, при успех разбира се, да основе свой политически проект, Слави Трифонов обърна този процес. В събота политическото дело “Няма такава държава” стартира, при това при закрити врата, както за журналисти, така и за симпатизанти, решили да посетят събитието. Единствено баджовете “учредител” даваха право да се докоснеш до това събитие. Разбира се, всеки сам избира как да учреди партията си, тъй че в правото на Трифонов и екипа му е да лишат събитието от публичност.

Къде е проблемът, ако има такъв? От оскъдната информация за новия проект разбираме, че негов председател ще бъде самия Трифонов. Заместник-председатели ще са сценаристите Тошко Йорданов и Ивайло Вълчев, а в Изпълнителната комисия влизат още Филип Станев, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Виктория Василева, която е главен секретар. Очевидно Трифонов се е доверил на екипа на предаването си, за да ръководи политическия му проект.

Разумно ли е това? Категорично не. За да придобие легитимност, един по-мащабен политически проект има нужда от ръководство с различен профил и най-вече, с някакъв опит в политиката и публичния сектор. Независимо дали сценаристите на Трифонов са били добри в професията си или не, те са точно това, сценаристи, и като такива досега не се очакваше от тях да разбират от администрация, нормативни актове, държавни и общински дружества…

Каква е причината Слави Трифонов да се откаже от опита за сметка на доверието?

Да разчита единствено на хора от неговия доскорошен екип? Най-вероятно това се дължи именно на липсата на доверие в много от кандидатите за участие в проекта му, а такива не се съмнявам, че не липсват. По-важната и разбираема причина обаче се крие в максимата “Няма хора, разбери”.

Направете проста сметка. Над 36 000 са кандидатите за нещо на предстоящите местни избори през октомври. За кметове, за общински съветници, за районни кметове и какво ли още не… 36 000 души. Ако предположим, че всеки от тях има семейство от поне двама души и те няма как да влязат в друг политически проект, то над 100 000 българи са пряко ангажирани в изборите през октомври. Солиден брой.

А сега – според вас колко от българските граждани имат желание да се занимават с политика? Повече от 100 000 ли са, при положение, че ангажимента си да отидат до урните по време на вот изпълняват около 3 млн. души? Тъжната истина, която Трифонов и екипа му без съмнение са осъзнали е, че дори и да бяха отворени за включване на нови хора в управлението на политическия им проект, то такива няма. Поне не и кандидати, които имат нужния опит, ерудиция и чисто политическо минало. Същото нещо очаква Румен Радев, Мая Манолова и всеки, който има амбиция за създаде нов политически проект, разграничаващ се от досегашния партиен мейстрийм.

Споделете чрез

Предишен

Следващ