НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Няма хора, разбери

Време за четене: 3 мин.

“Няма такава държава” заяви дългогодишният телевизионен водещ Станислав Трифонов и се впусна в политиката. Дългоочаквано събитие, решението за което бе взето като че ли още преди години, когато Шоуто и неговия водещ се заеха с нелеката задача да инициират национален референдум за промяна на изборната система и част от структурата на политическия процес в страната. Напълно логично е след толкова заявки и подготовка, след толкова дискусии и критики, да се приложи принципа на Насим Талеб “Skin in the game” и Трифонов да се впусне в политиката. Действие, никак лишено от основание, с оглед на това, че в много европейски страни виждаме политически възход на неполитически лица от шоубизнеса, като последният показателен пример в това отношение е избирането на комикът Владимир Зеленски за президент на Украйна.

Интересно е обаче формулата, по която бе избрано да се случи това.

Противно на установената практика в България, където популярно лице първо решава да се впусне в изборна надпревара, обичайно мажоритарна такава, и едва след това, при успех разбира се, да основе свой политически проект, Слави Трифонов обърна този процес. В събота политическото дело “Няма такава държава” стартира, при това при закрити врата, както за журналисти, така и за симпатизанти, решили да посетят събитието. Единствено баджовете “учредител” даваха право да се докоснеш до това събитие. Разбира се, всеки сам избира как да учреди партията си, тъй че в правото на Трифонов и екипа му е да лишат събитието от публичност.

Къде е проблемът, ако има такъв? От оскъдната информация за новия проект разбираме, че негов председател ще бъде самия Трифонов. Заместник-председатели ще са сценаристите Тошко Йорданов и Ивайло Вълчев, а в Изпълнителната комисия влизат още Филип Станев, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Виктория Василева, която е главен секретар. Очевидно Трифонов се е доверил на екипа на предаването си, за да ръководи политическия му проект.

Разумно ли е това? Категорично не. За да придобие легитимност, един по-мащабен политически проект има нужда от ръководство с различен профил и най-вече, с някакъв опит в политиката и публичния сектор. Независимо дали сценаристите на Трифонов са били добри в професията си или не, те са точно това, сценаристи, и като такива досега не се очакваше от тях да разбират от администрация, нормативни актове, държавни и общински дружества…

Каква е причината Слави Трифонов да се откаже от опита за сметка на доверието?

Да разчита единствено на хора от неговия доскорошен екип? Най-вероятно това се дължи именно на липсата на доверие в много от кандидатите за участие в проекта му, а такива не се съмнявам, че не липсват. По-важната и разбираема причина обаче се крие в максимата “Няма хора, разбери”.

Направете проста сметка. Над 36 000 са кандидатите за нещо на предстоящите местни избори през октомври. За кметове, за общински съветници, за районни кметове и какво ли още не… 36 000 души. Ако предположим, че всеки от тях има семейство от поне двама души и те няма как да влязат в друг политически проект, то над 100 000 българи са пряко ангажирани в изборите през октомври. Солиден брой.

А сега – според вас колко от българските граждани имат желание да се занимават с политика? Повече от 100 000 ли са, при положение, че ангажимента си да отидат до урните по време на вот изпълняват около 3 млн. души? Тъжната истина, която Трифонов и екипа му без съмнение са осъзнали е, че дори и да бяха отворени за включване на нови хора в управлението на политическия им проект, то такива няма. Поне не и кандидати, които имат нужния опит, ерудиция и чисто политическо минало. Същото нещо очаква Румен Радев, Мая Манолова и всеки, който има амбиция за създаде нов политически проект, разграничаващ се от досегашния партиен мейстрийм.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!