НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Няма хора, разбери

Време за четене: 3 мин.

“Няма такава държава” заяви дългогодишният телевизионен водещ Станислав Трифонов и се впусна в политиката. Дългоочаквано събитие, решението за което бе взето като че ли още преди години, когато Шоуто и неговия водещ се заеха с нелеката задача да инициират национален референдум за промяна на изборната система и част от структурата на политическия процес в страната. Напълно логично е след толкова заявки и подготовка, след толкова дискусии и критики, да се приложи принципа на Насим Талеб “Skin in the game” и Трифонов да се впусне в политиката. Действие, никак лишено от основание, с оглед на това, че в много европейски страни виждаме политически възход на неполитически лица от шоубизнеса, като последният показателен пример в това отношение е избирането на комикът Владимир Зеленски за президент на Украйна.

Интересно е обаче формулата, по която бе избрано да се случи това.

Противно на установената практика в България, където популярно лице първо решава да се впусне в изборна надпревара, обичайно мажоритарна такава, и едва след това, при успех разбира се, да основе свой политически проект, Слави Трифонов обърна този процес. В събота политическото дело “Няма такава държава” стартира, при това при закрити врата, както за журналисти, така и за симпатизанти, решили да посетят събитието. Единствено баджовете “учредител” даваха право да се докоснеш до това събитие. Разбира се, всеки сам избира как да учреди партията си, тъй че в правото на Трифонов и екипа му е да лишат събитието от публичност.

Къде е проблемът, ако има такъв? От оскъдната информация за новия проект разбираме, че негов председател ще бъде самия Трифонов. Заместник-председатели ще са сценаристите Тошко Йорданов и Ивайло Вълчев, а в Изпълнителната комисия влизат още Филип Станев, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Виктория Василева, която е главен секретар. Очевидно Трифонов се е доверил на екипа на предаването си, за да ръководи политическия му проект.

Разумно ли е това? Категорично не. За да придобие легитимност, един по-мащабен политически проект има нужда от ръководство с различен профил и най-вече, с някакъв опит в политиката и публичния сектор. Независимо дали сценаристите на Трифонов са били добри в професията си или не, те са точно това, сценаристи, и като такива досега не се очакваше от тях да разбират от администрация, нормативни актове, държавни и общински дружества…

Каква е причината Слави Трифонов да се откаже от опита за сметка на доверието?

Да разчита единствено на хора от неговия доскорошен екип? Най-вероятно това се дължи именно на липсата на доверие в много от кандидатите за участие в проекта му, а такива не се съмнявам, че не липсват. По-важната и разбираема причина обаче се крие в максимата “Няма хора, разбери”.

Направете проста сметка. Над 36 000 са кандидатите за нещо на предстоящите местни избори през октомври. За кметове, за общински съветници, за районни кметове и какво ли още не… 36 000 души. Ако предположим, че всеки от тях има семейство от поне двама души и те няма как да влязат в друг политически проект, то над 100 000 българи са пряко ангажирани в изборите през октомври. Солиден брой.

А сега – според вас колко от българските граждани имат желание да се занимават с политика? Повече от 100 000 ли са, при положение, че ангажимента си да отидат до урните по време на вот изпълняват около 3 млн. души? Тъжната истина, която Трифонов и екипа му без съмнение са осъзнали е, че дори и да бяха отворени за включване на нови хора в управлението на политическия им проект, то такива няма. Поне не и кандидати, които имат нужния опит, ерудиция и чисто политическо минало. Същото нещо очаква Румен Радев, Мая Манолова и всеки, който има амбиция за създаде нов политически проект, разграничаващ се от досегашния партиен мейстрийм.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!