За тримата „патриоти“ и църковното им фиаско

Земетресението в и без това паянтовата коалиция на Обединени патриоти е най-обсъжданата тема в политическото ни пространство през последните дни. Извън опасенията от нарушаване на парламентарното мнозинство, най-честите спорове са кой измежду Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов е прав в позицията си по отношение на руския патриарх Кирил.

Отговорът е очевиден – нито един. Нито един от изброените не се държи като политик, нито защитава нещо различно от собствените си интереси, без да се съобразява дори с тези на избирателите си. По своему поведението на всеки от тях не просто не носи позитиви на правителството и на българските граждани, но дори нанася вреди.

Нека започнем хронологично.

Няма нищо нормално или приемливо, когато един вицепремиер използва кръчмарски изказ по отношение на висши представители на чужда държава, независимо дали става въпрос за руския патриарх или някой друг. Дори да иска да изрази позицията си по отношение на съпричастността на Кирил Московски към политическата полиция по съветско време или връзки в скандал с внос на цигари, то би могъл да го направи със съобразен спрямо високия си пост такт, без да се наруши смисловата цялост на изказването. Защото ако сме склонни да си затворим очите за непремерените изказвания на Симеонов по адрес на руския патриарх или евродепутатa Келер, тъй като по същество не одобряваме визитите и изявите им в България, то следва да сме склонни да замълчим одобрително и при явните му атаки срещу частния бизнес по Черноморието, заплашителния тон спрямо медии и журналисти, необмислено изразеното му желание държавата да влиза с дял в енергоразпределителните дружества и телекомуникационните компании… Не би трябвало да сме склонни да затваряме очи пред нито един от тези случаи, ако искаме да сме чисти пред съвестта си и да не проявяваме политическо лицемерие, каквото е привично по-скоро за самия Симеонов или колегите му „патриоти“. Израз на подобно лицемерие явно е безразличието на Симеонов към агентурното минало, при това съпричастно към Шесто управление на Държавна сигурност, на основния му коалиционен партньор – лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

С вчерашното си участие в предаването „Лице в лице“ втората страна в този своеобразен раздор в редиците на патриотите – Волен Сидеров, напълно се лиши от подкрепата, била тя морална или реална, на всеки с българско, а не руско самосъзнание. Изкривяването и изопачаването на исторически факти, в опит да бъде спечелено благоразположението на руската страна, може да е поведение на патриот, но той трудно би могъл да се нарече „български патриот“. Тук е време да обърнем внимание и на скандалното изказване, в което се допуска, че ако български политик си позволи да направи непремерено обръщение към главния равин на Израел, то това ще сложи край на политическата му кариера. Щял да престане да съществува политически, а забележете – и физически. Разбира се, българските служби явно отдавна са спрели да обръщат внимание на подобни етилови словоизлияния в телевизионните студия, но все пак няма как да бъде подминато, че председателят на парламентарна група от управляващото мнозинство прогнозира физическо ликвидиране на български вицепремиер, очевидно от служби на подчинението на израелското духовенство или държава. Независимо каква е политическата ни принадлежност, независимо дали се самоопределяме като русофили или русофоби, немислимо е да виждаме нещо приемливо в подобен род поведение и изказвания.

И така достигаме до третия, привидно най-умерен, елемент в тази коалиция

– вече споменатия агент на Шесто управление на Държавна сигурност Красимир Каракачанов. Дали заради тази особеност от миналото му или нововъзникнало преклоничество към руската страна, Каракачанов се присъедини към Сидеров в призива Валери Симеонов да се извини за изказването към Кирил Московски. Нещо повече, точните му думи бяха „има разлика между това да защитиш българските институции и това да излезеш с нападки срещу главата на православната църква”. Едва ли за интелигентен човек като Каракачанов не е ясно, че московският патриарх Кирил не е глава на православната църква. Глава на православната църква е Господ Иисус Христос. Колкото и трудно да е за русофилите да възприемат, Кирил Московски е равен по сан на главата на българската православна църква Негово Светейшество Българският патриарх Неофит (А дори това е съмнително, но този казус ще разгледаме в отделна статия). Дори да приемем, че в светска държава се изисква уважение към глава на чуждестранна автокефална църква, то не би трябвало да се очаква то да надминава по старание това към грузинската или сръбската православна църква, например. И тъй като не бихме допуснали, че изразените тук факти не са известни на образован човек като Красимир Каракачанов, можем смело да заключим, че патриотът всъщност изразява нездрава загриженост към чужда страна, при това неслучайна такава, вместо към собствената си родина. Някои биха намерили връзка между това своеобразно русофилство и едни договори за ремонт на изтребители, но аз не бих стигнал толкова далеч…

Това са трите основни стълба на коалицията, носеща гордо названието си Обединени патриоти. Определение, което не прилича на поведението на нито едно от споменатите по-горе лица. Ако патриотизмът им се изразява в борба за медийно внимание и яростна защита на интересите на чужди държави, то действително постигат успех. В противен случай просто се излагат.

Излагат и нас.


Оригинална публикация във Фрогнюз

 

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Share This