НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Всичко се свежда до образованието

Време за четене: 4 мин.

Георги Ангелов

Когато позволили на Дън Сяопин да се завърне от изгнание и да заеме висок пост в управлението на Китай, той решил първо да се занимае с образованието. За кратко време успява да направи мащабни реформи и да даде тласък на развитието на образователната система. Изпраща десетки и стотици хиляди китайци да учат в чужбина, за да донесат обратно знанието, необходимо за развитието на китайската икономика. След това, разбира се, Дън се заема по-детайлно и с икономическите реформи, които превръщат Китай в икономическо чудо. Между другото днес Шанхай се нарежда на първо място в света по всички показатели за образованието – математика, наука, четене и грамотност.

Подобен е примерът на Южна Корея. Една изключително бедна страна, пострадала от колониални борби, войни и разделение и със слабообразовано население, днес корейска компания е лидер в производството на смартфони, а Корея е богата страна със стандарт на живот подобен на западноевропейския. Отново голяма роля има образованието – което става национална цел и се развива въпреки тежките политически проблеми (диктатори, корупция, протести и пр.). Корея също е сред водещите страни по отношение на образованието.

Ще кажете, и с право, че образованието не е всичко. Че има нужда от икономически реформи, инвестиции, бизнес среда, върховенство на закона, администрация, конкурентоспособност, пенсионна реформа и куп други необходими за икономическото развитие неща. Обаче без образование е много малко вероятно една страна да успее да извърши успешно толкова много важни и трудни промени. Именно затова твърдя, че образованието е в основата на всичко.

Нека вземем за пример интеграцията в Европа. Да, вярно е, че станахме членове на Европейския съюз и НАТО. Обаче близо две трети от българското население не говори никакъв чужд език (министри и висши политици имат същия проблем). Много от малките и най-изостаналите общини и региони нямат капацитет и не могат да се възползват от възможностите на ЕС, дори и от еврофондовете. Много хора нямат дори базови умения за работа с компютър и не са ползвали никога интернет. Образованието е това, което може да преодолее тези проблеми и да открие голям икономически потенциал. Без него членството ни в ЕС ще си остане до голяма степен на хартия.

Напоследък е модно да се говори за нуждата от отрасли с висока добавена стойност. Но тези отрасли не се развиват с пожелания и политически приказки – те изискват на първо място голям брой висококвалифицирани кадри. В крайна сметка икономиката на знанието изисква наличието на знание. А когато мнозинството от безработните са без квалификация или с ниско образование, трудно може да бъдат включени в отрасли с висока добавена стойност. И тук образованието е ключово, за да може да се реализира потенциалът.

Социалните проблеми и бедността също все по-често са във фокуса на вниманието. За съжаление те по-често се използват за идеологически цели (например атаката срещу плоския данък), отколкото да се анализират в дълбочина. Данните обаче ясно показват, че рискът от бедност е силно свързан с образованието – бедността при високообразованите е минимална, докато бедността при нискообразованите е повсеместна. Същото се отнася и до заетостта – най-голяма безработица има при хората без образование и квалификация, те са и най-пострадалите от кризата. Всичко това ни води до извода, че фокусът върху образованието е задължителен, за да се намали бедността.

А какво да кажем за пенсионната реформа или бизнес средата? При настоящата демография с все повече възрастни и все по-малко млади хора, имаме нужда от висока производителност на труда, за да може малкото работещи да успеят да издържат пенсионната система. А ключов фактор за производителността на труда е образованието (заедно с инвестициите в машини и друг физически капитал). Всяка пенсионна реформа ще се провали, освен ако не е съпроводена от по-добро ниво на образованието. Същото се отнася и до бизнес средата – очевидно е, че администрацията не възприема дори очевидни неща като електронното управление и интернет услугите, основно защото висшите ръководни кадри не могат да работят с компютри и/или не знаят чужди езици, за да прилагат добрите международни практики.

Подобен е проблемът и с институциите и демокрацията. Няма как демокрацията да работи добре при маргинализация на големи групи от обществото и ниско ниво на образованието. Няма как и институциите да са силни, ако обществото не е развито. Образованието е ключът.

От forbesbulgaria.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!