fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Всичко се свежда до образованието

Време за четене: 4 мин.

Георги Ангелов

Когато позволили на Дън Сяопин да се завърне от изгнание и да заеме висок пост в управлението на Китай, той решил първо да се занимае с образованието. За кратко време успява да направи мащабни реформи и да даде тласък на развитието на образователната система. Изпраща десетки и стотици хиляди китайци да учат в чужбина, за да донесат обратно знанието, необходимо за развитието на китайската икономика. След това, разбира се, Дън се заема по-детайлно и с икономическите реформи, които превръщат Китай в икономическо чудо. Между другото днес Шанхай се нарежда на първо място в света по всички показатели за образованието – математика, наука, четене и грамотност.

Подобен е примерът на Южна Корея. Една изключително бедна страна, пострадала от колониални борби, войни и разделение и със слабообразовано население, днес корейска компания е лидер в производството на смартфони, а Корея е богата страна със стандарт на живот подобен на западноевропейския. Отново голяма роля има образованието – което става национална цел и се развива въпреки тежките политически проблеми (диктатори, корупция, протести и пр.). Корея също е сред водещите страни по отношение на образованието.

Ще кажете, и с право, че образованието не е всичко. Че има нужда от икономически реформи, инвестиции, бизнес среда, върховенство на закона, администрация, конкурентоспособност, пенсионна реформа и куп други необходими за икономическото развитие неща. Обаче без образование е много малко вероятно една страна да успее да извърши успешно толкова много важни и трудни промени. Именно затова твърдя, че образованието е в основата на всичко.

Нека вземем за пример интеграцията в Европа. Да, вярно е, че станахме членове на Европейския съюз и НАТО. Обаче близо две трети от българското население не говори никакъв чужд език (министри и висши политици имат същия проблем). Много от малките и най-изостаналите общини и региони нямат капацитет и не могат да се възползват от възможностите на ЕС, дори и от еврофондовете. Много хора нямат дори базови умения за работа с компютър и не са ползвали никога интернет. Образованието е това, което може да преодолее тези проблеми и да открие голям икономически потенциал. Без него членството ни в ЕС ще си остане до голяма степен на хартия.

Напоследък е модно да се говори за нуждата от отрасли с висока добавена стойност. Но тези отрасли не се развиват с пожелания и политически приказки – те изискват на първо място голям брой висококвалифицирани кадри. В крайна сметка икономиката на знанието изисква наличието на знание. А когато мнозинството от безработните са без квалификация или с ниско образование, трудно може да бъдат включени в отрасли с висока добавена стойност. И тук образованието е ключово, за да може да се реализира потенциалът.

Социалните проблеми и бедността също все по-често са във фокуса на вниманието. За съжаление те по-често се използват за идеологически цели (например атаката срещу плоския данък), отколкото да се анализират в дълбочина. Данните обаче ясно показват, че рискът от бедност е силно свързан с образованието – бедността при високообразованите е минимална, докато бедността при нискообразованите е повсеместна. Същото се отнася и до заетостта – най-голяма безработица има при хората без образование и квалификация, те са и най-пострадалите от кризата. Всичко това ни води до извода, че фокусът върху образованието е задължителен, за да се намали бедността.

А какво да кажем за пенсионната реформа или бизнес средата? При настоящата демография с все повече възрастни и все по-малко млади хора, имаме нужда от висока производителност на труда, за да може малкото работещи да успеят да издържат пенсионната система. А ключов фактор за производителността на труда е образованието (заедно с инвестициите в машини и друг физически капитал). Всяка пенсионна реформа ще се провали, освен ако не е съпроводена от по-добро ниво на образованието. Същото се отнася и до бизнес средата – очевидно е, че администрацията не възприема дори очевидни неща като електронното управление и интернет услугите, основно защото висшите ръководни кадри не могат да работят с компютри и/или не знаят чужди езици, за да прилагат добрите международни практики.

Подобен е проблемът и с институциите и демокрацията. Няма как демокрацията да работи добре при маргинализация на големи групи от обществото и ниско ниво на образованието. Няма как и институциите да са силни, ако обществото не е развито. Образованието е ключът.

От forbesbulgaria.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ