НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Всичко се свежда до образованието

Време за четене: 4 мин.

Георги Ангелов

Когато позволили на Дън Сяопин да се завърне от изгнание и да заеме висок пост в управлението на Китай, той решил първо да се занимае с образованието. За кратко време успява да направи мащабни реформи и да даде тласък на развитието на образователната система. Изпраща десетки и стотици хиляди китайци да учат в чужбина, за да донесат обратно знанието, необходимо за развитието на китайската икономика. След това, разбира се, Дън се заема по-детайлно и с икономическите реформи, които превръщат Китай в икономическо чудо. Между другото днес Шанхай се нарежда на първо място в света по всички показатели за образованието – математика, наука, четене и грамотност.

Подобен е примерът на Южна Корея. Една изключително бедна страна, пострадала от колониални борби, войни и разделение и със слабообразовано население, днес корейска компания е лидер в производството на смартфони, а Корея е богата страна със стандарт на живот подобен на западноевропейския. Отново голяма роля има образованието – което става национална цел и се развива въпреки тежките политически проблеми (диктатори, корупция, протести и пр.). Корея също е сред водещите страни по отношение на образованието.

Ще кажете, и с право, че образованието не е всичко. Че има нужда от икономически реформи, инвестиции, бизнес среда, върховенство на закона, администрация, конкурентоспособност, пенсионна реформа и куп други необходими за икономическото развитие неща. Обаче без образование е много малко вероятно една страна да успее да извърши успешно толкова много важни и трудни промени. Именно затова твърдя, че образованието е в основата на всичко.

Нека вземем за пример интеграцията в Европа. Да, вярно е, че станахме членове на Европейския съюз и НАТО. Обаче близо две трети от българското население не говори никакъв чужд език (министри и висши политици имат същия проблем). Много от малките и най-изостаналите общини и региони нямат капацитет и не могат да се възползват от възможностите на ЕС, дори и от еврофондовете. Много хора нямат дори базови умения за работа с компютър и не са ползвали никога интернет. Образованието е това, което може да преодолее тези проблеми и да открие голям икономически потенциал. Без него членството ни в ЕС ще си остане до голяма степен на хартия.

Напоследък е модно да се говори за нуждата от отрасли с висока добавена стойност. Но тези отрасли не се развиват с пожелания и политически приказки – те изискват на първо място голям брой висококвалифицирани кадри. В крайна сметка икономиката на знанието изисква наличието на знание. А когато мнозинството от безработните са без квалификация или с ниско образование, трудно може да бъдат включени в отрасли с висока добавена стойност. И тук образованието е ключово, за да може да се реализира потенциалът.

Социалните проблеми и бедността също все по-често са във фокуса на вниманието. За съжаление те по-често се използват за идеологически цели (например атаката срещу плоския данък), отколкото да се анализират в дълбочина. Данните обаче ясно показват, че рискът от бедност е силно свързан с образованието – бедността при високообразованите е минимална, докато бедността при нискообразованите е повсеместна. Същото се отнася и до заетостта – най-голяма безработица има при хората без образование и квалификация, те са и най-пострадалите от кризата. Всичко това ни води до извода, че фокусът върху образованието е задължителен, за да се намали бедността.

А какво да кажем за пенсионната реформа или бизнес средата? При настоящата демография с все повече възрастни и все по-малко млади хора, имаме нужда от висока производителност на труда, за да може малкото работещи да успеят да издържат пенсионната система. А ключов фактор за производителността на труда е образованието (заедно с инвестициите в машини и друг физически капитал). Всяка пенсионна реформа ще се провали, освен ако не е съпроводена от по-добро ниво на образованието. Същото се отнася и до бизнес средата – очевидно е, че администрацията не възприема дори очевидни неща като електронното управление и интернет услугите, основно защото висшите ръководни кадри не могат да работят с компютри и/или не знаят чужди езици, за да прилагат добрите международни практики.

Подобен е проблемът и с институциите и демокрацията. Няма как демокрацията да работи добре при маргинализация на големи групи от обществото и ниско ниво на образованието. Няма как и институциите да са силни, ако обществото не е развито. Образованието е ключът.

От forbesbulgaria.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!