Крайнолевите депутати от La France Insoumise тихомълком внесоха в Националното събрание на Франция законопроект за отмяна на наказанието за апологетика на тероризма. Краят на това наказанията би бил от полза най-вече за същите тези депутати, които оказват неограничена подкрепа на организации, близки до Хамас и Хизбула. По този повод списание Le Figaro посвети мащабно разследване, за да разкрие многобройните връзки между френската крайна левица и ислямизма – на кръстопътя на електоралния опортюнизъм и идеологическите убеждения.
Разследването е поверено на поета и журналист от сирийски произход Омар Юсеф Сулейман, който следи отблизо дейността на пропалестинските групи, действащи на френска територия, като се внедрява в тях. Носейки слънчеви очила, грим, палестинско знаме и кефие, той е участвал в многобройни антиизраелски демонстрации, подкрепяни активно от депутатите на La France Insoumise (LFI). Той разкрива степента, до която френската крайна левица напълно подкрепя палестинската кауза, като установява връзки с ислямистите – съюз, скрепен с антисемитизъм.
Дискурсът на крайната левица в подкрепа на палестинската кауза се корени в класическата антиколониална реторика. Този път заселникът вече не е белият французин или европеец, а Израел, със съучастието на Запада. Говорейки за Израел, антиколониалният мотив е навсякъде. Говори се за „геноцидната колониална армия“ и за „танковете на колониалната армия“. В ролята на потиснатия е палестинецът – но в най-радикалната му форма, т.е. боецът на Хамас.
По време на различните демонстрации, на които Сулейман успява да присъства, той забелязва безскрупулното използване на символите и езика на мюсюлманските терористични организации. Членовете на охранителния състав са били вдъхновени от зелената униформа на Хизбула, а езикът е заимстван от Хамас.
Сулейман отбелязва, че на демонстрацията на 3 ноември депутатите от LFI Матилд Пано и Клеменс Гете са марширували заедно с Омар Алсуми, директор на Urgence Palestine, бивш член на Палестинското младежко движение в Париж и активист на Младежкото движение, свързано с PFLP (Народен фронт за освобождение на Палестина, класифициран като терористична организация в Европа). По време на демонстрацията той призова света да „наводни Ал-Акса“, без крайнолевите депутати да реагират ни най-малко. „Заливането на Ал-Акса“ е името, дадено от ислямисткото движение на кланетата, извършени на 7 октомври. Малко по-късно Сулейман успява да забележи депутатите Томас Портес и Матилд Пано в щастлива компания със Салах Хамури, френско-палестинец, осъден в Израел за заговор за убийство на главния равин. Тяхната компания е не само открита за критика, но преди всичко опасна, тъй като политически предполага насилие и смърт на опонентите им. Галерията от портрети, нарисувани от журналиста, е смразяваща.
Съмнителните връзки на френските депутати не остават незабелязани в арабския свят. Каналът „Ал-Джазира“ представя представителите на „La France Insoumise“ като герои на палестинската кауза във Франция.
„Нито една друга европейска партия няма толкова много място в този най-гледан канал на [Мюсюлмански] братя в региона“, отбелязва Сулейман. Депутатката Матилд Пано дори е интервюирана през юли 2024 г. В ефир тя обещава признаване на палестинската държава, ако партията ѝ дойде на власт.
Подкрепата за палестинската кауза от страна на крайнолевите депутати е съпроводена от второ явление, което подхранва пакта между La France Insoumise и крайната левица: антисемитизъм. Тяхната защита на палестинците не се подхранва от желанието за справедливост и загрижеността да се защитават интересите на всички общности, а от „желанието да се види унищожаването на Израел, но и изключването на други неарабски етнически групи от този регион“.
В хода на разследването си Souleimane събира редица снимки и видеоклипове, които възнамерява да предостави в подкрепа на жалба, подадена от асоциацията Lutte pour l’égalité dans l’antiracisme (LEA), универсалистка и светска организация.
Въпросът, който възниква при четенето на този разказ, е, разбира се, защо. Защо тези крайнолеви депутати са се заели с каузата на палестинския тероризъм срещу Израел? Отговорът се крие в собствените им електорални интереси. Френската левица отдавна е изоставила каузата на работниците и защитата на интересите на най-бедните, като вместо това е предпочела войнствеността на малцинствата, и по-специално вота на имигрантите с мюсюлманско вероизповедание, които представляват електорална база от няколко милиона избиратели. В някои части на страната, като например общините на север и изток от Париж, този вот на общността се превърна в гаранция за победа на левицата на местните избори и дори за излъчване на депутати в парламента. На пропалестинските демонстрации пътната карта, която скандират активистите, е ясна. „Готови ли сме да пренесем интифадата в Париж? В предградията, в нашите квартали. Да им покажем, че гласът на освобождението идва от нас“, крещи в началото на септември салафитският проповедник Елиас д’Имзален, който е включен в „списъка S“ – списък на хора, които могат да застрашат националната сигурност.
Както посочва Сулейман в своето разследване, партията на Меленшон и неговата лява коалиция са начело в повечето работнически общини с висока концентрация на мюсюлмански имигранти. За европейските избори през 2024 г. проучване на IFOP за La Croix показва, че 62% от мюсюлманите са гласували за LFI. За тях уравнението е просто: Партията на Жан-Люк Меленшон е единствената, която защитава исляма срещу белите французи. Социалистите отдавна са осъзнали това. От началото на 2000 г. те също избират своя електорален лагер – решение, подхранвано от анализите на политолога Паскал Бонифас, който през 2002 г. публикува следната бележка: „Във Франция има 500 000 евреи и 5 милиона мюсюлмани. Спрете да подкрепяте Израел, защото от електорална гледна точка това не носи никакви дивиденти.“
Последствията от такъв избор с неговите неописуеми мотиви са ужасни, но на крайнолевите депутати не им пука. От доста време насам те са престанали да вярват във Франция.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
