НОВО

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Обзор: Февруари 2019

Време за четене: 20 мин.

В месечния ни обзор представяме „добрите, лошите и нелепите“ събития през изминалия месец, пречупени пред погледа на нашия колумнист Георги Заяков:

Доброто

Успехите във външната политика

Февруари затвърди позитивните тенденции, които се наблюдават в активизиралата се външна политика на България, най-вече сред диаспората в разкъсаното българско землище.

В края на януари за първи път бяха излъчени новини на български език по Албанската национална телевизия. Те запълниха само 5 минути от 30-минутния блок “Предаване на малцинствата”. Българският посланик добави през изминалия месец, че ще има и предавания за самото българско малцинство, както и видеоматериали за България, българската култура и история. Също така от албанска страна е обещан и модул “Аз уча български”. Всичко това е важно по три причини:

С признатото българско малцинство в Косово Република Македония вече официално граничи от запад, изток и север с българи. Като добавим и “славяноговорящите българи”, които са непризнато вече 106 години българско малцинство и за които дори BBC имаше репортаж този месец, излиза че от всички посоки има българи и само по средата няма, което е удар по македонизма.

С подкрепата на Албанската национална телевизия по-ефективно ще бъде запазен българският характер на славянското малцинство в областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора и ще бъде предпазено от “македонизация”.

Българите в Албания се превръщат в демографски резерв, който е от значение предвид стопяващото се трудоспособно население в пределите на Стара България. И тук е редно да споменем лъжицата катран в кацата с мед – заради всички неуредици в ДАБЧ, в момента се отказва гражданство на същите хора, с чиито подписи бе признато българското малцинство в Албания. Има данни за нелепи случаи, при които синът на дадено семейство получава български паспорт на базата на произход, а на родителите се отказва. За пореден път излиза наяве, че е наложително българската държава спешно да оптимизира процеса на даване на българско гражданство.

Нормализиращата се втора българска държава на Балканите – Република Северна Македония бе източник на няколко добри новини. В съзвучие с българския национален интерес, Македония подписа протокол за присъединяване към НАТО, който бе ратифициран вече от няколко държави, сред които Гърция и България. Присъединяването на югозападните ни съседи към Северноатлантическия пакт е тежък удар по Сърбия и Русия, които до ден днешен упорито работят в полза на македонизма и против българските национални интереси. Може да се очаква, че сръбската и руската агентура на високи позиции в македонските институции, ще бъде прочистена за броени месеци след ефективното членство на Македония в НАТО. Неслучайно сръбските медии проведоха в края на месеца груба и изпълнена с расистки подмятания атака към Зоран Заев.

Водещите лица на модерна Македония – премиерът Зоран Заев и външният министър Никола Димитров, не пропуснаха на няколко пъти да благодарят на България и Бойко Борисов за солидната международна подкрепа. При посещението на Заев бе лансирана и идеята за нулеви мита между двете братски страни, които не само ще повишат икономическата ефективност и търговския обмен, но и ще засилят българското влияние в региона за сметка на изолирана Сърбия. Няма нищо по-естествено от това двете половини на българския народ да бъдат в рамките на един външнополитически съюз и да живеят без мита и границипомежду си и е хубаво, че това постепенно става реалност.

Не на последно място трябва да отбележим и консенсуса, който смесената българо-македонска комисия постигна относно бележити личности от общата ни история. Историците ще препоръчат на държавните власти в съседните страни да честват съвместно Св. Климент Охридски, Св. Наум Охридски и цар Самуил. Признанието от македонска страна, че Самуил е (и) български цар и продължител на българската държавна традиция е нещо, което преди 3 години изглеждаше невъзможно. Разбира се, трябва да се отчете, че засега македонските историчари, които са градили кариерите си с издържана в духа на югославския комунизъм белетристика, не показват голямо желание да се отрекат от номенклатурните тези, които са били насаждани 75 години в душите и сърцата на югозападните ни съседи. Също така не е ясно дали се отричат от идеята, че царството на Самуил е македонско, но той просто го е наричал българско, за да има по-голям международен авторитет и автокефална църква.

Принудена от променената външнополитическа конюнктура омекна и най-коравосърдечната ни съседка – Сърбия. Век след окупацията на Българските западни покрайнини, сръбската държава върна на Цариброд изконното му българско име. Гледката на български и сръбски представители, които откриват табелата с българското наименование на града, бе изненада за неутралните наблюдатели, която дойде само месец след връщането на българските фамилни окончания в Западните покрайнини. Обективността обаче изисква да споменем, че и двете новини дошли от Сърбия през тази година носят със себе си и подводни камъни.

За връщане на българското си фамилно име всеки гражданин на Сърбия трябва да обиколи няколко гишета повече и да загуби няколко часа в борба с бюрокрация, което действа демотивиращо на тамошните жители. 
Към момента единствено съществува новооткритата табела, а юридически връщането на българското име на Димитровград все още не е свършен факт – няма законов акт, който да преименува града на Цариброд. За местните българи това създава несигурност и неяснота какво ще пише в личните им документи. Без законов акт от сръбска страна съществува и рискът родени в Пирот царибродски българчета да бъдат записвани от администрацията в актовете за раждане с месторождение Димитровград.
На последно място трябва да се спомене обнародваната спогодба за трудова миграция с Молдова, където има голямо компактно българско население. Спогодбата ще улесни наемането на бесарабски българи от български фирми, както и трайната им интеграция в рамките на Прародината.

ЕС с пореден принос за българската икономика

Членството на България в ЕС също допринесе с две добри новини. В началото на месеца влезе в сила споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония, което ще понижи цените на японски стоки за българските потребители и ще отвори нови възможности за български фирми на високо-развития японски пазар. Също така Европейският парламент одобри увеличение на финансирането по кохезионни фондове за България с 3,4 млрд. лв. през следващия програмен период (2021 г. – 2027 г.). Въпреки често валидните критики на десни икономисти, че евросубсидиите изкривяват пазарните стимули и водят до повече корупция и облагодетелстване на приятелски фирми, ще си позволя да отчета допълнителните пари от ЕС като нещо позитивно, защото безплатният обяд е за сметката на европейските данъкоплатци, а нетният ефект за България изглежда повече от положителен, особено когато става дума за подобрения в инфраструктурата на страната.

Добри изгледи за диверсификация на газовите доставки за България

През последните 15 години се провалиха два стратегически важни проекта за сигурността на газовите доставки за България – “Набуко”, който трябваше да осигури природен газ от Каспийския басейн и от Близкия изток и “Южен поток”, който предлагаше алтернативен маршрут, заобикалящ политически нестабилната Украйна. През изминалия месец България се приближи до реализацията на алтернативно решение с наследниците на двата проекта. По всичко личи, че “Турски поток” ще премине в България – енергийният министър потвърди българското участие в проекта, а Булгаргаз обяви, че е осигурил финансиране за изграждането на газопровода на българска територия. Заслугата трасето да преминава през България, обаче не е толкова на българките политици – просто Русия има политически интерес да подпомогне Сърбия икономически и няма друга алтернатива да достигне с тръби до нея. Въпреки това и въпреки всички съмнения за корупция, които съпътстват подобни проекти с руско участие, за България е по-добре да има този алтернативен за енергийни доставки маршрут, отколкото да не участва изобщо.

Другата добра новина е, че гръцкият участък на интерконектора България – Гърция получи разрешително за строеж. За разлика от руския проект, този предлага не само алтернативен път за доставка на природен газ, който вече така или иначе получаваме, но и алтернативен източник на доставки. След изграждането на интерконектора България ще има достъп до газ от находището Шах Дениз в Азербайджан, както и на всевъзможен втечнен газ от Беломорските терминали на Гърция. Ефектът за българските потребители ще бъде позитивен, защото монополната позиция на Газпром ще отслабне, а оттам и цените ще бъдат по-ниски отколкото в алтернативната ситуация, когато монополът остане непокътнат на сегашните 99% от газовите доставки за страната.

Благотворителността в България е жива

През януари съзнателно пропуснах да коментирам новината, че ученици в пернишкото училище “Алеко Константинов” събраха пари, за да помогнат на съученик с аутизъм, защото изглеждаше като единичен и изолиран случай. През февруари обаче имаше няколко примера за това, че все още има българи, които не чакат държавата или някой друг да помогне някому, а сами запретват ръкави и дават каквото могат, за да подобрят живота на ближните си. Дългогодишният емигрант в САЩ Шефкет Чападжиев дари 1 млн. долара на болницата в родния си Мадан. В неговия случай става дума за серийна благотворителност – досега с негови средства са реставрирани не само църквата и джамията в Мадан, но са изградени и две български църкви в Чикаго. Към тях трябва да се добави и дарителство за социални домове и болници в САЩ и България, изграждането на бюст на Алеко Константинов в Чикаго и построяването на чешма в Родопите.

Друг потомствен филантроп – д-р Милен Врабевски, за поредна година прави всичко възможно да опазва българщината и да засилва културните връзки между България и Македония чрез водената от него Фондация “Българска памет”. През февруари на негови разноски 35 ученици от Източна Македония посетиха Брюксел, бе издадена книгата “Досието Попиванова”, посветено на дъщерята на войводата на ВМРО Даме Попов и бе оборудвана компютърна зала в училището „Дедо Ильо Малешевски“ в Берово, Македония.

Също така трябва да се споменат и учениците от софийско частно училище, които дариха обувки на деца в нужда от ОУ “Васил Левски”, в което около 70% от учениците живеят в нищета и често пропускат часове, защото не могат да отидат боси на училище.

Поуката от всички тези новини е следната: всеки може да помогне на някого и когато това започне да се случва, България ще стане едно по-добро място. Ще бъде хубаво повече заможни българи да вземат пример от хора като Шефкет Чападжиев и Милен Врабевски. А за хората с по-скромни финансови възможности важи, че дори и 1 лев да дадат от малкото, което имат, то пак е постъпка със стойност. Затова не пропускайте следващия път възможността да помогнете на някоя мръзнеща пред църква баба!

Българското знаме на Оскарите

“Зелената книга” на режисьора Питър Фарели спечели тазгодишния Оскар за най-добър филм. За всеобща изненада статуетката попадна в ръцете на българския актьор Димитър Маринов, който се появи на сцената с български флаг, а после не пропусна да спомене и малка България в интервюто си след награждаването. Включвам тази новина в месечния обзор най-вече заради реакциите, които породи. Разбира се, намериха се “хейтъри”, които не пропуснаха да сквернословят против постъпката на Димитър Маринов и против радостта на мнозинството българи. Разбира се, имаха и валидни аргументи – действително успехът на Маринов си е негов личен, за който никой от нас не е допринесъл.

Аз лично адмирирам това, което Димитър Маринов направи, защото българската държава в лицето на БКП навремето му е дала достатъчно поводи да бъде обиден или да има желание да забрави България напълно. Но той очевидно е човек, който е способен да прави разлика между държавните институции и управленците от една страна и идеята за Родина от друга. Това, което Димитър Маринов направи беше да покаже една чиста любов към Отечеството си. И от мнозинството българи получи любов обратно. Няма нищо по-естествено от това човек да обича Отечеството и от това да се радва на успехите на братя и сестри – сънародници, независимо какъв е личният принос към тях. Цялата случка още веднъж ни напомня, че политиката на денационализация на българите, която водят ляво-либералните елити няма шанс да успее и българската национална идентичност няма да бъде заменена с друга, било то европейска, било то евразийска. Защото кръвта вода не става, както българските борби за освобождение и национално обединение през изминалите 200 години неведнъж са доказвали.

Лошото

Епидемичният взрив на морбили

До приключването на този материал са регистрирани 51 случая на морбили в България. Става дума за силно заразна болест, носеща рискове за трайни здравословни проблеми, която може да се избегне лесно с навременна ваксина. Самата ваксина е задължителна и се прави два пъти – веднъж след навършването на 13-месечна възраст и след това на 12-годишна възраст. За съжаление, агресивното движение на “антиваксърите” има своите представители и у нас, които плашат родителите с научно неиздържани “факти”. Вследствие на това много деца остават неваксинирани и подлагат на риск и себе си, и околните.

Епидемичният взрив можеше да бъде избегнат, ако всички родители бяха проявили разум и бяха ваксинирали децата си. Дотук държавата е наложила глоби и на родители, и на лекари, които са излъгали, че конкретната ваксина е направена, но проблемът няма да се реши толкова лесно и тепърва ще има неприятни избухвания на болестта в следващите години. Нужно е и да има по-активна информационна кампания от страна на здравните институции, и да има по-тежки наказания за неспазващите закона родители и лекари.

Достойните българи, които загубихме, а можеше да останат сред нас

Не е нито възможно, нито смислено да отразявам всеки случай от криминалната хроника или всяко пътно-транспортно произшествие. Но този месец загубихме двама достойни мъже, които загинаха само защото искаха да помогнат на другите.

Димитър Костадинов от Ново Делчево загина, докато се опитваше да предупреждава с фенер в мъглата шофьорите на магистрала Струма, че пред тях вече има катастрофа. Той със сигурност е осъзнавал риска за живота си, но е постъпил достойно и е направил всичко възможно тежката пътна ситуация да се размине без жертви. Редно е да съпоставим поведението му с това на Великотърновския джигит, който вдигна 260 км/ч в града в началото на месеца и гордо качи видеото във Фейсбук. Редно е и да напомним, че катастрофите и жертвите на пътя може да се избегнат, когато се кара предпазливо и със съобразена скорост – нещо, което мнозина по българските пътища не спазват и губим почти 1000 души годишно във война без победители. Разбира се, урокът от магистрала Струма не беше научен и само няколко дни по-късно се случи верижна катастрофа с 9 коли на Цариградско шосе в София.

Валери Дъбов от Кюстендил загина, докато се опитваше да разтърве две сериозно подпийнали компании, и бе наръган с нож от 19-годишен член на ромска фамилия, в която присъдите за убийство, сводничество и рекет са статистически сигнификантен брой. Това е още един повод да напомня какво написах в януарския си брой – ромските махали трябва да бъдат християнизирани и да има по-тежки наказания за рецидивистите. Предвид, че и българите не са невинни при конкретния бой, ще отбележа, че провалът на образователната ни система и на семействата да възпитат морални ценности в подрастващите е очевиден. За мен решението е само едно – да се въведе някакъв тип религиозно обучение в училищата, което да учи българските граждани от малки какво е добро и какво зло. Само така след 30, 50 или 100 години ще има едни българи, които ще бъдат много по-достойни хора от нас.

Идеята за безплатни аборти за ромите

България е в демографска криза – за последните 30 години е намаляла с 2 милиона души, а населението прогресивно застарява. Повече от притеснителна е идеята на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов държавата да предлага безплатни аборти на многодетни ромски семейства. В случая се адресира грешния проблем – нужно е българите да раждат повече деца, а не ромите да абортират. Също така Каракачанов дава лош морален пример – от легализацията си в края на 50-те години на 20 век абортите са бич за българската демография и по времето на социализма всяка година се извършват около 100 хиляди. В днешно време се правят около 26 хиляди аборта, от които 15 хиляди са по желание на майката, без да има медицинска нужда това да се прави. Абортите не само имат огромен принос за стопяването на българската нация, а носят със себе си морални, физиологически и психически проблеми. Българската държава трябва да започне да се бори с тях, а не да се опитва да ги субсидира и увеличава. Нужно е всички млади жени да бъдат добре информирани за следните неща:

Според всички водещи вероизповедания в България абортът е убийство и тежък грях.
Вследствие на аборт може не просто да се възпалят маточните тръби и да се явят други здравословни проблеми, но дори жената да остане нелечимо безплодна.
Много жени страдат душевно след аборт и развиват страхови неврози, смущения на съня, изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство.
 

Изграждането на магистрала Струма

Като идентично продължение на беззаконията по Българското Черноморие от януари, през февруари се появиха редица проблеми с магистрала Струма. Първо избуха скандал с незаконни сондажи от страна на фирма, която все още не е спечелила проекта за изграждането на магистралата и за които отговорните институции (АПИ и горските) не знаеха. За месец са били изградени незаконно 6,5 км. пътища, от които 3,8 км. са били напълно нови, а останалите възстановени стари. Глобата, която грози виновната фирма е в порядъка на 15 хиляди лева. Съмнително е, че е достатъчно висока, за да бъде ефективна превенция на нови подобни случаи.

В следващите дни пък се разбра, че GP Group ще строи тунел Железница от магистрала Струма, въпреки че се отказа от него в писмо до медиите преди няколко месеца, а премиерът Бойко Борисов обеща да ги извади от проекта заради разследване на ОЛАФ за злоупотреба с евросредства. Всеки е невинен до доказване на противното, но е неприятно, когато думите и делата не съвпадат – оказва се, че GP Group не е излизала официално от проекта. За съжаление и на фирмата, и на министър-председателя, събитията от февруари няма да подобрят по никакъв начин имиджа им, а само ще засилят усещането в обществото, че има нещо нередно.

Разнобоят на институциите за Венецуела

През февруари Правителството и Президентството отново не бяха в съзвучие и успяха да направят скандал за ситуация, при която българските национални интереси, ако изобщо ги има, са слабо засегнати. От МВнР подкрепиха опозиционния лидер на Венецуела Хуан Гайдо, докато президентът Румен Радев застана на страната на управляващия социалистически президент Николас Мадуро. Каква точно е ситуацията и какви са аргументите на двете страни?

Венецуела е най-богатата на петролни залежи държава в света, но след идването на власт на покойния Уго Чавес и имплементирането на крайно леви икономически политики се намира в тежка криза. Държавата от няколко години е в хиперинфлация, има дефицит на стоки от първа необходимост, а тоалетната хартия свърши още през 2013 г. Става дума за хуманитарна катастрофа, при която страдат 32 милиона души. Няма нищо по-нормално от това населението да се радикализира срещу управляващия елит и да го измете от власт. Гражданската война във Венецуела се носи във въздуха, а чавистите са доказали, че водената от тях политика не само не може да извади венецуелския народ от дупката, в която го вкара, а продължава да копае надолу за ново дъно. Съответно, позицията в полза на Хуан Гайдо е позиция в полза на правдата.

Разбира се, президентът Румен Радев е прав, че намеса във вътрешните работи на страната е в разрез с международното право. Но в случая международното право няма значение, защото при една евентуална гражданска война, ще бъдат нарушени много повече човешки права. Вече бяха застреляни няколко души на границата с Колумбия, които се противопоставиха на правителствените войски, опитващи да спрат хуманитарните помощи, идващи от чужбина. Позицията на президента Радев му донесе главно негативи и за първи път се намери и една малобройна група от граждани, които поискаха оставката му. Всичкото това напрежение можеше да се избегне и вината определено лежи на плещите на президентските съветници.

Промените в изборния кодекс и бойкотът на БСП

За пореден път преди избори управляваща партия в България прави промени в Изборния кодекс, които скандализират и опозицията, и обществото. В края на месеца бе наложено президентско вето върху тях, но все пак да отбележим най-важното:

Мнозинство от ГЕРБ и ДПС вдигна прага за преференциите толкова високо, че на практика демонтира и обезмисли преференциите като изборен инструмент. БСП реши да бойкотира парламента и се стигна до комични ситуации, в които червени депутати трябва да се обясняват дали са взели и ще вземат заплати и командировъчни за работните дни, в които не са на депутатската банка. Малките градски партии, виждайки, че ще загубят избиратели без наличието на преференция, дискретно подадоха ръка на едни други малки градски партии, които доскоро обвиняваха в безпринципност и дори определяха в предизборните си брошури като “отровни гъби”. Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов първо се оправда, че не се меси в работите на парламентарната група, а после еднолично обяви, че ще върне преференциите, още недочакал президентското вето. Всичко можеше да се избегне, ако депутатите бяха проявили здрав разум, но досегашният опит показва, че той изчезва най-често броени месеци преди да има избори.

Флиртът на джендър идеологията с българските деца

Края на месец февруари дойде с два мини скандала в българските училища. Първо, недоглеждане на чиновници в МОН доведе до допускането на анкетен въпрос, при който ученици имаха възможност да се декларират като принадлежащи към трети пол. После пък се оказа, че в няколко училища в страната има брошури със заглавие “Любов без последствия”, които са изпълнени с актови снимки на хомосексуалисти. Били издадени от МЗ, но не и одобрени от МОН.

Независимо кой е виновен, днешната политическа реалност е такава, че подобни ситуации ще бъдат посрещани на нож от обществото и винаги ще будят подозрителност дали не се опитва да се пробутва джендър идеология на българските деца. Тази подозрителност пък води до евроскептицизъм и срутване на имиджа на Западния свят в българското общество. Българските институции трябва да се водят от принципа, че всякаква джендър идеология трябва да бъде държана надалеч от българските училища.

Нова регулация на наргилетата и е-цигарите

Освен идеята, промотиращи аборти, дейците на ВМРО се отчетоха през февруари и с предложение за забраняване на пушенето на наргиле на закрито. В последния ден от месеца се оказа, че МЗ я е възприело и предлага законопроект, в който се забранява на закрито употребата на електронни и бездимни цигари, както и на наргилета. Въпросът как да се балансира между правата на пушачите и непушачите и дали държавата да определя как човек да се грижи за здравето си е комплексен. Намирам предложената регулация за вредна, защото вярвам, че всеки човек трябва да има свободата да избира дали да пуши или не, а решението дали има право да пуши в конкретно заведение или офис трябва да остане в ръцете на собствениците. Отговорност трябва да носят свободните граждани, които са направили инвестиция и плащат за риска при дадено решение, а не държавните чиновници, чиито грешки най-много да бъдат наказани с морално неудовлетворение.

Нелепото

Дигитализацията при държавните институции

Още през януари казах, че когато става дума за дигитализация на предоставяните от държавата услуги, българските институции са останали в 20 век. Уви и този месец тази констатация се затвърждава – този път рухна сървърът на ДАНС. Причината – на 15 февруари беше последният срок за подаване на бланка по абсурдния Закон за мерките срещу изпирането на пари, който задължава огромен брой юридически лица да декларират с бланка в ДАНС, че имат план как служителите им в бъдеще да проведат обучение за запознаване със закона. При неподаване на декларацията фирмите са заплашени от глоби в размер на 500 до 20 000 лева, което обяснява отчаяните им опити да предадат бланките навреме. Не обяснява обаче, защо сървърът на ДАНС не е бил подготвен да издържи. Но след фиаското с Търговския регистър от миналата година, вече нищо не може да ни учуди.

Позицията на БПЦ относно Националната стратегия за детето

Имах възможност да прочета позицията на Църквата относно Националната стратегия за детето 2019-2030 и първото ми впечатление е, че вътре имаше много смислени и издържани с моралните принципи на християнството идеи като подкрепа за традиционното семейство и отрицание на абортите. За съжаление, нямах възможност да затвърдя това впечатление с един втори прочит, защото позицията бе свалена скоропостижно от сайта на БПЦ. Оказа се, че притиснати от малкото време преди обсъждането на Стратегията от страна на светските институции, висшите ни архиереи не са успели да се съберат на синодално заседание и да приемат обща позиция, а публикуваното на сайта е лична позиция на Ловчанския митрополит Гавриил. При това нередактирана докрай – беше останал пасаж, който е трябвало по думите на митрополита да бъде премахнат и който даде повод на някои медии да обявят, че Църквата се обявява в подкрепа на насилието над деца. Затова една добра идея в крайна сметка завършва месеца в категорията на нелепите неща, случили се в България.

Беър Грилс и Рилските жаби

Британският пътешественик, експерт по оцеляване и телевизионен водещ Беър Грилс се оказа в основата на нелеп скандал, свързан със забранено плуване в Рилско езеро и ядене на защитени жаби. Оставяйки всички шеги, закачки и колажи по темата настрана, трябва да се отбележи, че големият проблем в цялата ситуация е как отговорните институции се самосезираха едва 2 години след нарушението и то благодарение на Фейсбук публикация. И това въпреки наличието на държавни служители, които са наглеждали Беър Грилс и екипа му. Тепърва остава да разберем дали министърът на екологията Нено Димов е прав, че Грилс и екипът му са извършили нарушението в часове, в които не са били разрешени снимки и не са имали надзор, или просто чиновниците на място са проспали цялата ситуация.

Скандалът с проруските тролове

Хибридната война в интернет никога не е спирала, а наближаващите избори представляват стимул троловете да се отдадат на по-интензивна активност. Един от тях обаче без да иска копира в коментара си и насоките, които са му били дадени, разкривайки по този начин недобросъвестната си дейност. Повече от ясно е, че тролове винаги ще има и са част от политическата стратегия на всички партии, които могат да си ги позволят. Просто е рационално за тях да плащат на някого да защитава тях и идеите им в интернет по следните причини:

1) Ако не го направят, конкурентните партии ще спечелят повече доверие, плащайки на собствени тролове.

2) Ако конкурентите не плащат за тролове, то съответната партия може да спечели на техен гръб, активизирайки собствени тролове.

В крайна сметка, всеки, който е изучавал Теория на игрите, може да разпознае “Затворническата дилема”, при която най-доброто индивидуално решение за всяка от участващите страни е в крайна сметка във вреда на общото благо, което в случая е една по-чиста и възпитана обществена среда. Поуката за нас е, че трябва да бъдем внимателни като читатели в интернет, да не вярваме на всичко, което се пише и да не се оставяме непознати да ни влияят на убежденията и позициите.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!