НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Ограничаване на загубите

Време за четене: 2 мин.

В бизнеса има едно понятие, наречено ограничаване на загубите. Когато нещата са очевидно зле, просто спираш, за да не станат още по зле. Ако има някакви активи, продаваш ги, за да покриеш доколкото е възможно загубата и другото се бракува. Това се прави с цел освобождаване на бизнеса от тежестта на това да продължава някакъв проект, който иначе би могъл да унищожи цялата компания в дългосрочен план. В корпоративния свят се прави редовно и често, виждали сме го и с най-големите играчи.

Да, понякога е трудно, чисто психологически. Това често води до отлагане до последния момент и съответно тежко усложняване на проблема. Отличен пример за това е Нокия, която все пак, в крайна сметка, продаде активите на иначе легендарно успешния си в миналото бизнес с мобилни телефони и го закри, за да може да се концентрира в развойна дейност и производство на телекомуникационна инфраструктура, където е лидер и до днес.

Ако България беше корпорация, а не държава, управлявана от (крипто)социалисти, АЕЦ Белене щеше отдавна да е бракуван проект. Днес ГЕРБ, БСП, ОП и Воля, заедно, са гласували подновяването на проекта АЕЦ Белене. Да, трябва да се признае, заложените принципи са чисто пазарни и силно ограничаващи. Точно това ги прави и напълно невъзможни за изпълнение, защото няма АЕЦ на планетата, който да е изцяло частен и то в такава степен. При все това, от БСП, въпреки войнствената реторика за това как в този си вид решението ограничава възможността на министъра на енергетиката г-жа Петкова да свърши каквото и да е, и въпреки отхвърлянето на тяхната версия на проекта, са предоставили своите гласове в залата, за да го има това нещо отново.

Защо ли? Защото вече ще е лесно да се открехне вратичката още малко, само да се зашуми в общественото пространство: “Вижте каква хубава оферта са ни спретнали китайците/руснаците/французите, само ако…”

И на това “само ако” разчитат всички стари хиени, които чакат да похапнат още малко от трупа на АЕЦ Белене.
Не се съмнявайте изобщо, че тая централа има шанс да бъде построена някога в този ѝ вид. За толкова години, можеше да е построена четири пъти. Впрочем, всичко това го казвам като привърженик на ядрената енергетика, като технология.

Остава само въпроса за “дясното” тук…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!