НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

Време за четене: 5 мин.

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да “замрази” участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития.

ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи и да обслужва ценностните нагласи като тези, характерни за Фидес. В противен случай най-голямата фракция в Европейския парламент (ЕП) рискува да се маргинализира количествено и да се обезличи ценностно. Това е така понеже Фидес може да има унгарски етикет, но съдържанието й е много по-мащабно: то включва ценности и нагласи, характерни за Централна и Източна Европа. Тези ценностни настроения са в посока на по-малко миграция и повече пиетет към историческото и културно наследство на Европа.

Ако ЕНП продължи да неглижира този тип настроения, то тя ще се превърне в по-малко европейска и по-малко народна (кел файда, че ще си остане партия). ЕНП ще продължи да бъде такава само в името си. А контролът й върху хората и партиите, които стоят вдясно от нея, ще бъде загубен окончателно.

Именно това “девствено” и “срамежливо” поведение на най-голямата фракция в ЕП прави вече години наред така, че тя освобождава пространство вдясно от себе си, където през определен период от време се “посаждат” различни култури: от френски националисти, през полски консерватори до дежурните евроскептици от британския остров.

Да не говорим, че на партия като ЕНП не й отива другарският съд – било като манталитет, било като инструментариум за разправа с врага с партиен билет. Да не говорим и за това, че ЕНП има достатъчно врагове извън себе си (от Партията на европейските социалисти до очакваната поява в следващия състав на ЕП на либералната фракция на френския президент Еманюел Макрон), за да воюва вътре в себе си.

Но и другата страна в така създалата се ситуация на предприемане на наказателни мерки срещу унгарската партия, самата Фидес, също не печели нищо. На този етап нейният ръководител, Виктор Орбан, можеше да бъде посочен като дисидент и визионер. На човек, на когото, ако не днешният, то може да принадлежи поне утрешният ден. Но границата между критиката и правенето напук е тънка и нейното преминаване лесно може да те превърне в маргинал. Няма партия, която да е спечелила трайно от своята капсулация и произтичащото от нея маргинализиране. Затова пред унгарския премиер съществува риска да се превърне в това, което самият той мрази: в особняк и в малцинство.

А с оглед на това, че Орбан вече няколко пъти не бе подкрепен от другите консервативни стълбове в ЕНП – австрийския министър-председател, Себастиан Курц, и неговия колега от Бавария, Маркус Зьодер, подсказва именно за нарастващата изолация на унгарския премиер в рамките на европейското семейство.

Ако Виктор Орбан иска да промени ЕНП и политиката на ЕС, то той има най-голям шанс за това докато бъде в рамките и на двете. Няма друга фракция в ЕП, която може да му даде по-голяма трибуна или инструменти за реализиране на неговата визия за ЕС. Може би именно заради това унгарският министър-председател все още не е напуснал ЕНП, въпреки заявките за подобен ход при активирането на наказателните процедури срещу партията му.

В така създалата се ситуация е редно да обърнем внимание и на българската позиция в този казус. За нейното правилно формиране трябваше да бъдат съобразени няколко неща.

Първото нещо е, че желанието за намиране на среден път за разрешаването на конфликта (т.е. нито изключването на Фидес, нито оставянето на унгарската партия без санкции) е германска инициатива, подсказана от председателя на Християн-демократическия съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК). С нея АКК желаеше да направи няколко неща.

Едното, да не се стига до контра-продуктивни за ЕНП крайности, каквито биха се случили при изключване на Фидес. Другото, все пак да се “покажат” мускули, с които да стане ясно, че произволът, така характерен за ерата “Меркел”, няма да остане безнаказан. Тъй като каквото и да си говорим, когато имаш противоречия с други партии от ЕНП, то разрешаването на тези разногласия не се постига с “качването” им на билбордове (както направи Орбан с ликовете на Джордж Сорос и Жан-Клод Юнкер). В допълнение, цел бе не толкова да се разреши конфликтът, колкото той да бъде смекчен преди идващите избори за ЕП.

Второто нещо, което трябва да бъде отчитано, е, че Германия си остава основният икономически партньор на нашата страна. Каквито и ценностни конгениалности да имаме с унгарците, то статистиката показва, че те не се репродуцират в пазари и пари.

Третото нещо е, че България е инвестирала много политически капитал в Германия през последните години, което само човек, на когото сред колекцията му от добродетели все пак липсва тази на ума, би пренебрегнал и зачеркнал. Българският министър-председател Бойко Борисов сигурно преминава през гамата на всички настроения – от смеха до гнева, когато от неговата партия го призовават да низвергне АКК и Ангела Меркел и да прегърне изцяло Виктор Орбан.

Четвърто, разбира се, трябва да сложим в равносметките това, че Виктор Орбан предостави политическо убежище на бившия министър-председател на Северна Македония, Никола Груевски, който води анти-българска политика.

И, пето, въпреки тези и възможните всякакви други съображения срещу унгарския министър-председател, Виктор Орбан остава много по-легитимен сред българските избиратели, отколкото е който и да е негов немски еквивалент. Чисто, просто и цинично, Виктор Орбан предоставя политически капитал.

Имайки предвид всичко това, българските партии, членки на ЕНП, не трябваше нито да се опитват да лидират съпротивата срещу Виктор Орбан, нито да се хвърлят да го защитават на всяка цена.

В крайна сметка, българските партии отидоха на събирането на ЕНП с хъс и с ловджийско настроение. Но междувременно ги пресрещна АКК и се случи като във вица:

Ловец в гората, извън сезона, метнал глиган на рамо… Среща го горски:

– Я, да видим какво си имаме тук?

– Ааа, нищо, нищо, горски…

– Ама това е пушка!

– Е, подпирам си се на нея..

– А какво е това на рамото ви!?

– Ааа… И глиган ме е погазил!

И тези български партии, които искаха да изключват Орбан, и онези, които не искаха, финално дадоха заден и гласуваха по един и същи начин. Скоростта, с която те се отметнаха от предишните си позиции, бе забележителна.

Но така е в европейската политика. Рано или късно се появява германският горски и пушката се превръща в патерица.

Кризата между ЕНП и Фидес обаче подсказва, че в Европа патериците стават повече от пушките.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!