fbpx

НОВО

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

Време за четене: 5 мин.

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да “замрази” участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития.

ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи и да обслужва ценностните нагласи като тези, характерни за Фидес. В противен случай най-голямата фракция в Европейския парламент (ЕП) рискува да се маргинализира количествено и да се обезличи ценностно. Това е така понеже Фидес може да има унгарски етикет, но съдържанието й е много по-мащабно: то включва ценности и нагласи, характерни за Централна и Източна Европа. Тези ценностни настроения са в посока на по-малко миграция и повече пиетет към историческото и културно наследство на Европа.

Ако ЕНП продължи да неглижира този тип настроения, то тя ще се превърне в по-малко европейска и по-малко народна (кел файда, че ще си остане партия). ЕНП ще продължи да бъде такава само в името си. А контролът й върху хората и партиите, които стоят вдясно от нея, ще бъде загубен окончателно.

Именно това “девствено” и “срамежливо” поведение на най-голямата фракция в ЕП прави вече години наред така, че тя освобождава пространство вдясно от себе си, където през определен период от време се “посаждат” различни култури: от френски националисти, през полски консерватори до дежурните евроскептици от британския остров.

Да не говорим, че на партия като ЕНП не й отива другарският съд – било като манталитет, било като инструментариум за разправа с врага с партиен билет. Да не говорим и за това, че ЕНП има достатъчно врагове извън себе си (от Партията на европейските социалисти до очакваната поява в следващия състав на ЕП на либералната фракция на френския президент Еманюел Макрон), за да воюва вътре в себе си.

Но и другата страна в така създалата се ситуация на предприемане на наказателни мерки срещу унгарската партия, самата Фидес, също не печели нищо. На този етап нейният ръководител, Виктор Орбан, можеше да бъде посочен като дисидент и визионер. На човек, на когото, ако не днешният, то може да принадлежи поне утрешният ден. Но границата между критиката и правенето напук е тънка и нейното преминаване лесно може да те превърне в маргинал. Няма партия, която да е спечелила трайно от своята капсулация и произтичащото от нея маргинализиране. Затова пред унгарския премиер съществува риска да се превърне в това, което самият той мрази: в особняк и в малцинство.

А с оглед на това, че Орбан вече няколко пъти не бе подкрепен от другите консервативни стълбове в ЕНП – австрийския министър-председател, Себастиан Курц, и неговия колега от Бавария, Маркус Зьодер, подсказва именно за нарастващата изолация на унгарския премиер в рамките на европейското семейство.

Ако Виктор Орбан иска да промени ЕНП и политиката на ЕС, то той има най-голям шанс за това докато бъде в рамките и на двете. Няма друга фракция в ЕП, която може да му даде по-голяма трибуна или инструменти за реализиране на неговата визия за ЕС. Може би именно заради това унгарският министър-председател все още не е напуснал ЕНП, въпреки заявките за подобен ход при активирането на наказателните процедури срещу партията му.

В така създалата се ситуация е редно да обърнем внимание и на българската позиция в този казус. За нейното правилно формиране трябваше да бъдат съобразени няколко неща.

Първото нещо е, че желанието за намиране на среден път за разрешаването на конфликта (т.е. нито изключването на Фидес, нито оставянето на унгарската партия без санкции) е германска инициатива, подсказана от председателя на Християн-демократическия съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК). С нея АКК желаеше да направи няколко неща.

Едното, да не се стига до контра-продуктивни за ЕНП крайности, каквито биха се случили при изключване на Фидес. Другото, все пак да се “покажат” мускули, с които да стане ясно, че произволът, така характерен за ерата “Меркел”, няма да остане безнаказан. Тъй като каквото и да си говорим, когато имаш противоречия с други партии от ЕНП, то разрешаването на тези разногласия не се постига с “качването” им на билбордове (както направи Орбан с ликовете на Джордж Сорос и Жан-Клод Юнкер). В допълнение, цел бе не толкова да се разреши конфликтът, колкото той да бъде смекчен преди идващите избори за ЕП.

Второто нещо, което трябва да бъде отчитано, е, че Германия си остава основният икономически партньор на нашата страна. Каквито и ценностни конгениалности да имаме с унгарците, то статистиката показва, че те не се репродуцират в пазари и пари.

Третото нещо е, че България е инвестирала много политически капитал в Германия през последните години, което само човек, на когото сред колекцията му от добродетели все пак липсва тази на ума, би пренебрегнал и зачеркнал. Българският министър-председател Бойко Борисов сигурно преминава през гамата на всички настроения – от смеха до гнева, когато от неговата партия го призовават да низвергне АКК и Ангела Меркел и да прегърне изцяло Виктор Орбан.

Четвърто, разбира се, трябва да сложим в равносметките това, че Виктор Орбан предостави политическо убежище на бившия министър-председател на Северна Македония, Никола Груевски, който води анти-българска политика.

И, пето, въпреки тези и възможните всякакви други съображения срещу унгарския министър-председател, Виктор Орбан остава много по-легитимен сред българските избиратели, отколкото е който и да е негов немски еквивалент. Чисто, просто и цинично, Виктор Орбан предоставя политически капитал.

Имайки предвид всичко това, българските партии, членки на ЕНП, не трябваше нито да се опитват да лидират съпротивата срещу Виктор Орбан, нито да се хвърлят да го защитават на всяка цена.

В крайна сметка, българските партии отидоха на събирането на ЕНП с хъс и с ловджийско настроение. Но междувременно ги пресрещна АКК и се случи като във вица:

Ловец в гората, извън сезона, метнал глиган на рамо… Среща го горски:

– Я, да видим какво си имаме тук?

– Ааа, нищо, нищо, горски…

– Ама това е пушка!

– Е, подпирам си се на нея..

– А какво е това на рамото ви!?

– Ааа… И глиган ме е погазил!

И тези български партии, които искаха да изключват Орбан, и онези, които не искаха, финално дадоха заден и гласуваха по един и същи начин. Скоростта, с която те се отметнаха от предишните си позиции, бе забележителна.

Но така е в европейската политика. Рано или късно се появява германският горски и пушката се превръща в патерица.

Кризата между ЕНП и Фидес обаче подсказва, че в Европа патериците стават повече от пушките.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ