НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Плюл съм в тая нова орисия – без месия

Време за четене: 5 мин.

Васил Гарнизов*

Задават се избори, спасител – не. След година на протести, недоверие във властта и нарастващ песимизъм евроизборите наближават без особен ентусиазъм. Засега, казват социолозите, се очертава умерено слабо участие. Няма я тръпката на очакването, че нещо извънредно ще се случи. Не се задава незнайният юнак, който да сложи ред, да въздаде справедливост или да поведе нацията към победа в битката с бедността и неблагополучията.

Не че липсват нови кандидати за ролята на месията, но нещо се разминават с историческия момент. Най-гръмогласен от тях е Николай Бареков и на пръв поглед много подхожда за целта: висок, широкоплещест, много амбициозен и малко повърхностен – чудесен кандидат за месия. Проблемът му е, че недоволните не го припознават, а активно протестиращите открито му се подиграват като лице и маска на статуквото. Вероятно поради това той е прицелил своята предизборна стратегия и досегашна кампания периферно – в малките населени места. Това ограничава съществено политическата му тежест, доколкото спасителят би се целил в центъра, за да пробие навсякъде.

В центъра означава не просто в столицата и най-големите градове. Да се прицелиш в центъра означава да спечелиш на своя страна централното политическо поколение. Атакувайки властта, Виденов дръпна на своя страна едно поколение на комсомолци около четиридесетте, които се осмелиха да изместят застаряващата партийна номенклатура, овладяла ключовите политически и бизнес постове при прехода. Около четиридесетте бяха и ключовите лица в листите на Костов, рекрутирани вътре в страната. Пак така постъпи и човекът от Мадрид, който привлече част от тях и от средите на емиграцията, а по-късно – и бившият му бодигард, който наблегна на същото поколение, но от провинцията.

В това отношение другата нова формация за евроизборите, АБВ, също ще се размине с месианския патос. Техните лица и послания сочат по-скоро към старите, умерените и познатите, отколкото към новото динамично поколение в политиката. Към това може да добавим и половинчатите, доколкото не се отдръпнаха радикално от партията майка: направиха си отделна листа за изборите, но не посмяха да си направят отделна парламентарна група и като цяло нова национална партийна структура.

Реформаторският блок също е нов политически играч, който теоретически би могъл да развее знамето на спасението, което обаче очевидно не съвпада с политическите им намерения. Като цяло публичното им поведение е прибрано, възпитано и скромно, с акцент върху технократски и експертен потенциал, докато спасителят предполага размах и интензивни емоционални послания, които очевидно не подхождат на Малинов и Кунева, както и хората зад тях като Даниел Вълчев и Прошко Прошков, които освен това вече бяха припознати от друго едно поколение.

Същото се отнася и до някогашната “генерална промяна” Борисов, който от бивш спасител се е препозиционирал в режим на оцеляване и умерена съпротива, базирана на стар отбор, вече преминал през властта. За тези избори ще играе като помъдрял и кооперативен, но това едва ли ще донесе добавена стойност. Например, предложи общ щаб при запазване на отделни листи, което хвърля сянка както върху мъдростта, така и кооперативността.

Трудно ще бъдат припознати като месии и новите националисти, които от месеци са застинали в електорален клинч в борбата със старите български националисти, които пък от своя страна допълнително ограничават потенциала си, след като поеха ролята на руски интернационал след кримските събития.

По-надолу в класацията на участниците в евроизборите изплуват и “Зелените”, за които обаче въпросите на спасяването на природата като цяло или отделни нейни фрагменти стоят отделно от въпросите на спасяването на нацията. Това ги държи далеч от опасностите на демагогията и месианския популизъм, както и далеч от всяко значимо политическо представителство. Неотдавна те имаха своя исторически шанс да се превърнат в сериозен фактор в политическия живот, но го пропуснаха, избирайки да запазят профила и размера си на активистко НПО.

По подобен начин, на път да се размине с историята, е и мрежата на протестиращите, които дълго време държаха изправена на нокти управляващата коалиция.

Техните ключови лица са именно от поколението на 40-те, не са изхабени от участие в предишни парламенти и кабинети, не им тегнат управленски провали и неизпълнени обещания, нямат задни мисли, защитават идеите с телата си, съчетават житейски опит с висок емоционален градус. Накратко, тяхната среда е най-подходяща за политическо представителство и водачество за времената, в които живеем.

Техният избор обаче като че ли ги води извън политиката. В тяхното въображение като че ли надделява представата за “чистото” гражданско участие като живот в съпротивата и извън отговорностите на политиката. Една подвеждаща представа, която спечели в дебатите както след победата на Орлов мост през 2012 г., така и след оставката на Борисов през 2013 г. Казвам подвеждаща, доколкото това е теза на статуквото, срещу което се борят. Което ще преглътне затихващата съпротива на улицата, само и само да не я получи като политическа съпротива в парламента.

Това статукво, разбира се, се тревожи повече от появата на активно поколение – “спасител”, отколкото от стари играчи или нови лица на стари сили. Затова и БСП се е съсредоточила върху това да спасява себе си – контрол върху щетите след появата на АБВ и въобще не  е до това да се прави на спасител на нацията. А ДПС кротко стои отстрани, стяга редиците си и очаква резултатите в нощта на изборите, за да препотвърди ролята си на коалиционен партньор или да се позиционира като балансьор в някаква нова конфигурация на старото статукво.

Същевременно скромната вяра в спасители и чудеса в политиката не е непременно лошо нещо. Даже напротив, може да е здравословна на фона на вихрещото се обществено суеверие. Без съмнение обаче не е добре политиката отново да зависи само от гласовете на смаляващия се брой твърди избиратели, а протестният глас да бъде само глас на улицата.

От trud.bg

* Васил Гарнизов е антрополог, преподавател в Нов български университет.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!