НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Плюл съм в тая нова орисия – без месия

Време за четене: 5 мин.

Васил Гарнизов*

Задават се избори, спасител – не. След година на протести, недоверие във властта и нарастващ песимизъм евроизборите наближават без особен ентусиазъм. Засега, казват социолозите, се очертава умерено слабо участие. Няма я тръпката на очакването, че нещо извънредно ще се случи. Не се задава незнайният юнак, който да сложи ред, да въздаде справедливост или да поведе нацията към победа в битката с бедността и неблагополучията.

Не че липсват нови кандидати за ролята на месията, но нещо се разминават с историческия момент. Най-гръмогласен от тях е Николай Бареков и на пръв поглед много подхожда за целта: висок, широкоплещест, много амбициозен и малко повърхностен – чудесен кандидат за месия. Проблемът му е, че недоволните не го припознават, а активно протестиращите открито му се подиграват като лице и маска на статуквото. Вероятно поради това той е прицелил своята предизборна стратегия и досегашна кампания периферно – в малките населени места. Това ограничава съществено политическата му тежест, доколкото спасителят би се целил в центъра, за да пробие навсякъде.

В центъра означава не просто в столицата и най-големите градове. Да се прицелиш в центъра означава да спечелиш на своя страна централното политическо поколение. Атакувайки властта, Виденов дръпна на своя страна едно поколение на комсомолци около четиридесетте, които се осмелиха да изместят застаряващата партийна номенклатура, овладяла ключовите политически и бизнес постове при прехода. Около четиридесетте бяха и ключовите лица в листите на Костов, рекрутирани вътре в страната. Пак така постъпи и човекът от Мадрид, който привлече част от тях и от средите на емиграцията, а по-късно – и бившият му бодигард, който наблегна на същото поколение, но от провинцията.

В това отношение другата нова формация за евроизборите, АБВ, също ще се размине с месианския патос. Техните лица и послания сочат по-скоро към старите, умерените и познатите, отколкото към новото динамично поколение в политиката. Към това може да добавим и половинчатите, доколкото не се отдръпнаха радикално от партията майка: направиха си отделна листа за изборите, но не посмяха да си направят отделна парламентарна група и като цяло нова национална партийна структура.

Реформаторският блок също е нов политически играч, който теоретически би могъл да развее знамето на спасението, което обаче очевидно не съвпада с политическите им намерения. Като цяло публичното им поведение е прибрано, възпитано и скромно, с акцент върху технократски и експертен потенциал, докато спасителят предполага размах и интензивни емоционални послания, които очевидно не подхождат на Малинов и Кунева, както и хората зад тях като Даниел Вълчев и Прошко Прошков, които освен това вече бяха припознати от друго едно поколение.

Същото се отнася и до някогашната “генерална промяна” Борисов, който от бивш спасител се е препозиционирал в режим на оцеляване и умерена съпротива, базирана на стар отбор, вече преминал през властта. За тези избори ще играе като помъдрял и кооперативен, но това едва ли ще донесе добавена стойност. Например, предложи общ щаб при запазване на отделни листи, което хвърля сянка както върху мъдростта, така и кооперативността.

Трудно ще бъдат припознати като месии и новите националисти, които от месеци са застинали в електорален клинч в борбата със старите български националисти, които пък от своя страна допълнително ограничават потенциала си, след като поеха ролята на руски интернационал след кримските събития.

По-надолу в класацията на участниците в евроизборите изплуват и “Зелените”, за които обаче въпросите на спасяването на природата като цяло или отделни нейни фрагменти стоят отделно от въпросите на спасяването на нацията. Това ги държи далеч от опасностите на демагогията и месианския популизъм, както и далеч от всяко значимо политическо представителство. Неотдавна те имаха своя исторически шанс да се превърнат в сериозен фактор в политическия живот, но го пропуснаха, избирайки да запазят профила и размера си на активистко НПО.

По подобен начин, на път да се размине с историята, е и мрежата на протестиращите, които дълго време държаха изправена на нокти управляващата коалиция.

Техните ключови лица са именно от поколението на 40-те, не са изхабени от участие в предишни парламенти и кабинети, не им тегнат управленски провали и неизпълнени обещания, нямат задни мисли, защитават идеите с телата си, съчетават житейски опит с висок емоционален градус. Накратко, тяхната среда е най-подходяща за политическо представителство и водачество за времената, в които живеем.

Техният избор обаче като че ли ги води извън политиката. В тяхното въображение като че ли надделява представата за “чистото” гражданско участие като живот в съпротивата и извън отговорностите на политиката. Една подвеждаща представа, която спечели в дебатите както след победата на Орлов мост през 2012 г., така и след оставката на Борисов през 2013 г. Казвам подвеждаща, доколкото това е теза на статуквото, срещу което се борят. Което ще преглътне затихващата съпротива на улицата, само и само да не я получи като политическа съпротива в парламента.

Това статукво, разбира се, се тревожи повече от появата на активно поколение – “спасител”, отколкото от стари играчи или нови лица на стари сили. Затова и БСП се е съсредоточила върху това да спасява себе си – контрол върху щетите след появата на АБВ и въобще не  е до това да се прави на спасител на нацията. А ДПС кротко стои отстрани, стяга редиците си и очаква резултатите в нощта на изборите, за да препотвърди ролята си на коалиционен партньор или да се позиционира като балансьор в някаква нова конфигурация на старото статукво.

Същевременно скромната вяра в спасители и чудеса в политиката не е непременно лошо нещо. Даже напротив, може да е здравословна на фона на вихрещото се обществено суеверие. Без съмнение обаче не е добре политиката отново да зависи само от гласовете на смаляващия се брой твърди избиратели, а протестният глас да бъде само глас на улицата.

От trud.bg

* Васил Гарнизов е антрополог, преподавател в Нов български университет.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!