Джордж Оруел обяснява в писмo от 1944, защо ще напише “1984-а”
Повечето знаменити хора на словото от 20-и век са писали много писма. Понякога кореспонденцията им отразява и формира “истинските” им литературни творби. Понякога писмата сами по себе си са събрани в книга. И едното, и другото важи за Джордж Оруел. Том с неговите писма е издаден преди повече от година под редакторството на Питър Дейвисън. От тази книга е писмото, написано до Ноел Уилмeт, който му задал въпроса “дали тоталитаризмът, култът към личността и т.н. наистина са в подем”, при положение, че “изглежда нямат почва за развитие в Англия и САЩ”:
Трябва да кажа, че вярвам (или по-скоро се опасявам), че като цяло тези явления се разрастват. Хитлер, без съмнение, скоро ще изчезне, но това ща стане за сметка на възхода на а)Сталин, б)англо-американските милионери и в)всякакви дребни фюрерчета от рода на де Гол. Всички национални движения, дори тези, чиито корени са в съпротивата срещу Германското господство, изглежда ще приемат недемократични форми, ще се групират около някой фюрер-свръхчовек (Хитлер, Сталин, Салазар, Франко, Ганди, да Валера са възможни примери) на основата на теорията, че целта оправдава средствата. Целият свят се движи към централизирани икономики, които се създават, за да “работят” в икономически смисъл, но не са демократично организирани и са на път да създадат кастова система. С това идват ужасите на емоционалния национализъм и тенденцията към обезверяване в съществуването на обективна истина, защото всички факти трябва да съответстват на думите и пророчествата на някакъв безгрешен фюрер. В известен смисъл историята вече не съществува, т.е. вече няма такова нещо като история на нашето време, която е всеобщо приета. И точните науки са застрашени, защото заради нуждите на военните, хората вече не са от значение. Хитлер твърди, че евреите са започнали войната и ако той спечели войната, това ще се превърне в официална историческа истина. Той не може каже, че две и две е пет, защото заради принципите на балистиката, например, трябва да правят четири. Но ако този свят, от който се страхувам, стане реалност, свят на две или три големи суперсили, неспособни да се преборят една с друга, две и две може вече да стане пет, ако фюрерът пожелае така. Това, доколкото усещам, е посоката, в която сме тръгнали, макар разбира се, процесът да е обратим.
Колкото до относиталната неприкосновеност на Британия и САЩ, каквото и да говорят пацифистите и всички подобни, все още не сме тоталитарни общества и това е обнадеждаващ симптом. Вярвам силно, както пиша в книгата си “Лъвът и еднорога”, в народа на Англия и неговата способност да централизира икономиката без да унищожи свободата. Но трябва да се помни, че нито Британия, нито САЩ са били истински подложени на изпитание, не познават поражение или тежки страдания и има някои лоши симптоми наред с положителните. За начало, цари общо безразличие към упадъка на демокрацията. Давате ли си сметка, например, че днес в Англия никой под 26 години не гласува и поради това, на мнозинството от хората на тази възраст не им пука за демокрацията? Второ, факт е, че интелектуалците в момента са много по-тоталитарно настроени от обикновените хора. Като цяло, английската интелигенция беше против Хитлер, но с цената на приемането на Сталин. Повечето от тях са напълно готови да примат диктаторски методи, тайна полиция, системно фалшифициране на историята и т.н., стига да считат, че това е “на наша страна”. Всъщност, твърдението, че нямаме фашистко движение в Англия общо взето се дължи на факта, че младите търсят своя фюрер другаде. Не можем да сме сигурни, че това няма да се промени, нито че след десетина години обикновените хора няма да мислят като днешните интелектуалци. Надявам се, че това няма да стана, дори го вярвам. Но ако стане, ще е с цената на битка. Ако някой просто заяви, че всичко, което се прави е за добро и не посочи застрашителните симптоми, той помага за доближаването до тоталитаризъм.
Питате също, дали мисля, че световната тенденция е към фашизъм и защо подкрепям войната. Това е избор между две злини – предполагам, с всяка война е така. Познавам достатъчно добре британския империализъм, за да не го харесвам. Но бих го подкрепил против нацизма или японския империализъм като по-малкото зло. По същия начин бих подкрепил СССР срещу Германия, защото мисля, че СССР като цяло не може да избяга от миналото си, нито да утвърждава първоначалните идеи на революцията, превръщайки я в нещо по-добро от нацистка Германия. Смятам, и не съм престанал да мисля така още от самото начало на войната някъде през 1936-а, че нашата кауза е по-добра, но не трябва да спираме да я усъвършенстваме, което изисква постоянна критичност.
Искрено Ваш,
Джордж Оруел
Три години по-късно Оруел ще напише “1984-а”. След още две години книгата ще бъде публикувана и за следващите поколения ще се превърне в най-убедителното литературно свидетелство срещу един свят затворен между супердържави, наситен с “емоционален национализъм”, примиряващ се с “диктаторски методи, тайна полиция и системно фалшифициране на историята”, пропит от “обезверяване в съществуването на обективна истина, защото всички факти трябва да съответстват на думите и пророчествата на някакъв безгрешен фюрер”.
Превод: Ивайло Гюров
