НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Година след смъртта си, Маргарет Тачър още липсва на Европа

Време за четене: 5 мин.

В-к “Tribune”

На 8 април 2014 г. се навършва точно една година от смъртта на баронеса Маргарет Тачър. Бившият британски премиер имаше редица  недостатъци, но можеше да ги компенсира с две основни качества – с отказа да отстъпи пред безпомощността и адекватните действия. Именно това жестоко липсва на сегашните европейски политики.

Смъртта на Маргарет Тачър без съмнение ще съживи дебата за предполагаемите недъзи и положителните страни, които се очакват от “либерализма”. В период, когато Европа търпи безпрецедентна  вълна от строги мерки на икономии и се опитва да намали на всяка цена държавния дълг, този дебат е неизбежен, но рискува да бъде и напразен също като дебатът, който противопоставя от десетилетия привържениците на Джон Мейнард Кейнс и Фридрих фон Хайек. Защото ако “крайният либерализъм” беше триумфирал с  Маргарет Тачър във Великобритания, а след това се бе разпространил в целия свят, без съмнение нямаше да има криза на  държавния дълг, както често чуваме да се твърди. И ако финансовите пазари не бяха либерализирани от началото на 80-те години – до голяма степен за да се улесни финансирането на държавите, то в началото на първото десетилетие на XXI век нямаше да станем свидетели на финансовизирането на икономиката,  за чиито последици плащаме днес.

Действителността често е по-сложна от теориите.

При все това истинският урок от политическата кариера на  Желязната лейди вероятно се крие другаде. Той е във визията й за политиката. Визия, която изглежда напълно е изчезнала в днешна Европа. Маргарет Тачър пое управлението на Великобритания, изправена пред прага на политическо, икономическо и морално рухване. От двата проведени избора през 1974 година не се оформя никакво мнозинство: страната е принудена да поиска помощ от Международния валутен фонд (МВФ), промишлеността й се разпадна много по-бързо, отколкото на другите икономически сили. А на фона на кризата от 1974 година зимата на 1979 година, станала известна като “Зимата на недоволството” (“Winter of Discontent”), е белязана от тежки стачки в цялата страна. Редувалите се едно след друго лейбъристки правителства – на Хауърд Уилсън и Джеймс Калахан – се опитаха да постигнат компромис между възможностите на партия, обвързана силно със синдикатите, и икономическите повели. В крайна сметка те само предизвикаха недоволството на всички. Казано с други думи страната губеше доверие, бе неспособна да напредва, инатеше при идеята за каквато и да било промяна. Политиците пък изглеждаха неспособни да действат и се задоволяваха през повечето време с действия за управление на извънредни ситуации по принципа “да приемаш желаното за действително” (“wishful thinking”). Със станалото известно заглавие – “Криза ли? Каква криза?” (“Crisis?What Crisis?”) – в. “Сън” коментира пресконференция на Джеймс Калахан в разгара на зимния хаос.

Най-големият успех на Маргарет Тачър без съмнение е, че тя върна доверието на британците в самите тях, понякога с методи, които, разбира се, бяха повече от оспорвани, и кончината й не бива да покрива със забвение смъртта на ирландския републиканец Боби Сандс, починал след гладна стачка в британски затвор, както и жертвите на войната за Малвинските острови, страданията на миньорите, към които тя се отнесе особено зле. Трябва обаче да се признае на Желязната лейди способността й да върне престижа на политиката която с нея все още можеше да промени действителността. Истината е, че бившият премиер на Нейно величество не се задоволяваше да понася криза – тя действаше срещу нея. Тя пригоди структурите на Великобритания към реалното й положение – на страна, която е в упадък от края на войната и изгубила средствата, с които разполагаше всемогъщата от 1940-1960-те. Няма кой знае какво значение да се питаме дали действията й наистина са били полезни, дали Великобритания се възползва от тях в крайна сметка, дали тя не се възползва най-вече от световната конюнктура, създала се от 1982 година. Тачър доказа, че има алтернатива на “wishful thinking”, на безразсъдното управление и на обезсърчаването от 70-те години на миналия век.

Другият урок на Маргарет Тачър е адекватността и способността й да действа така, както е обещала. Бруталността й, без съмнение, бе обратната страна на тази почтеност. Тя никога не обещаваше друга политика, освен политиката, която бе представила на избирателите. И тя я водеше напълно последователно, дори когато ставаше дума за жестокост. Но тя скъса с идеологическите “иди ми-дойди ми”, разпространени по същото време на континента, когато левицата сменяше кейнсианските си дрехи с костюма на бюджетната праволинейност поради настъпилата катастрофа, и следваше вълната на либерализиране на финансовите пазари. Маргарет Тачър може би е последният европейски политик, проявил такава идеологическа адекватност. Без съмнение именно поради тази причина тя успя да спечели битката на урните четири пъти.

Огледалният образ на днешните политици

 С падането на Берлинската стена политиците решиха, че трябва да приключат с идеологическата последователност, възприемана като презирана реликва от съветската епоха. Оттогава политическите ръководители нямаха други амбиции, освен да се справят с всекидневните текущи въпроси през призмата на собственото им оставане в бизнеса. Изправени пред такава мащабна криза, каквато преживяваме в Европа, те дават само отговори, свързани с мащаба на самата криза и “липсата на алтернативи” на политиката, наложена от изборните интереси. Ангела Меркел, която по време на предизборната кампания в Германия през 2005 година на драго сърце се представи като “германската Тачър”, е въплъщението на този нов политически образ. Германският канцлер г-жа Меркел с еднаква лекота влиза в коалиция както със социалдемократите, така и с либералите и е готова да защити ускореното излизане от ядрената енергетика, след като е защитавала удължаване на живота на атомните централи. Тя (г-жа Меркел) използва мощта на страната си според собствените си изборни интереси. Тя (Меркел) може да говори в защита на федерализма, за да се хареса на бъдещите съюзници социалдемократите, като в същото време защитава преди всичко интересите на германските данъкоплатци, за да не отблъсне от себе си консервативните кръгове. Това е далеч от последователността на Маргарет Тачър, която отхвърли еврото, защото съзря, че тази валута води до европейски федерализъм. В останалата част на Европа политическият персонал, и това е още по-важно, изглежда вече също толкова безсилен, колкото бе Джеймс Калахан, изправен пред кризата. Ръководителите на някои страни често само повторят молитвеника на бюджетната праволинейност, наложена от Берлин, та било то и във вреда на действителността, както става в Португалия. Или пък не се колебаят да търсят невъзможни компромиси, правейки анонси “за растежа” и водейки в същото време политика на строги ограничения, която не могат да защитят на европейско равнище, както става с френските ръководители например.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!