fbpx

Особености на перуанските избори

Време за четене: 11 мин.

Ако смятате, че в българския политически живот цари пълен хаос и не виждате политик, достоен за доверие, ако сте уморени от разделението в обществото и обидите на комунисти, „соросоиди“ и „патреоти“, с които се замеряме всекидневно в социалните мрежи, достатъчно е да обърнете поглед към Перу, за да ви се стори България истински остров на стабилността и храм на любовта и разбирателството.

Дългогодишната политическа криза, в която се намира Перу, сякаш няма край, а напротив – задълбочава се все повече. От 2016 г. до днес страната сменя четирима президенти, а последните шестима държавни глави са съдени за корупция.

На 11 април в латиноамериканската държава се проведе първият тур на президентските избори за периода 2021 – 2026 г., на който се явиха осемнайсет претенденти за държавен глава, сред които и бившият футболист Джордж Форсайт. След като никой от тях не успя да прескочи бариерата от 50%, на 6 юни се проведе втори тур. На него президентския пост си оспорваха двамата кандидати с най-висок резултат – Педро Кастийо и Кейко Фухимори. Избирателната активност и на двата тура беше около 70%, малко по-висока на втория.

Първата особеност на тазгодишните перуански избори е, че въпросните двама кандидати всъщност отидоха на втори тур с рекордно нисък процент на одобрение, като Кастийо спечели 18,92% от гласовете, а Фухимори – едва 13,41%. По последни данни (към 15 юни) победител на втория тур е Кастийо с 50,12%, докато Фухимори печели 49,88%. Окончателните резултати обаче се очакват в края на юни. Забавянето на обявяването им се налага, тъй като разликата между двамата претенденти за поста е под петдесет хиляди гласа, заради което Фухимори не се примири със загубата и поиска анулирането на резултатите от осемстотин секции, което би било прецедент в историята на страната и би могло да обърне резултата. Тя заговори и за вероятна изборна измама, макар за момента да няма доказателства да е извършена такава.

Тазгодишната кандидатпрезидентска надпревара извади на преден план разделението в страната – толкова дълбоко и непреодолимо, че в някакъв смисъл напомня на разделението между демократите и републиканците в САЩ. Разликата е, че в Перу противопоставянето не е само между ляво и дясно, между комунисти и фухимористи, но съществува и сериозно класово разделение – крайно бедна провинция срещу богата столица, – изострено от пандемията. От друга страна, като втора особеност на перуанските избори можем да посочим двамата кандидати, стоящи на диаметрално противоположни позиции от политическия спектър и обединяващи около себе си електорат със съвършено различен профил, но у които можем да открием и пресечени точки, а именно консервативните им възгледи по редица въпроси с висока обществена значимост. Друга прилика между двамата е фактът, че са спорни личности, около които витаят съмнения за нерегламентирани връзки и незаконна дейност, както и такива какво бъдеще очаква страната под тяхното ръководство, дотолкова, че се създава усещането, че на Перу се налага да избира между по-малкото зло. Това мнение споделя и перуанският писател нобелов лауреат за литература Марио Варгас Льоса – доскоро един от най-яростните критици на Фухимори, който днес застава зад нея срещу кандидата на левицата. Всичко е за предпочитане пред комунизма, смятат немалка част от гласоподавателите.

Именно биографиите на двамата кандидати и политическите им възгледи са най-интересната и специфична част от кандидатпрезидентската надпревара.

Педро Кастийо е роден през 1969 г. в село Пуня, в северната част на Перу. Бил е селски учител, граждански патрул и синдикален лидер, оглавил учителската стачка през 2017 г. По-рано, през 2002 г., се кандидатира за кмет на град Ангия, но не е избран. Той е неочакваният кандидат, включил се в последния момент в надпреварата. Издигнат е от лявата партия „Свободно Перу” (Perú Libre), изповядваща марксистко-ленинистка-мариатегистка[1] идеология и чийто основател Владимир Серон е осъден за корупция. Въпреки това, докато по отношение на икономиката и на външната политика вижданията му попадат в левия политически спектър, като предлага създаването на „народна икономика с пазари” и на по-тесни контакти с Куба, Венецуела, Боливия и Никарагуа, в социален план кандидатът на левицата е крайно консервативен: вярващ човек с традиционно католическо семейство, противник на узаконяването на аборта, на евтаназията и на еднополовите бракове, както и на въвеждането на джендър идеологията в учебните програми. С тези свои позиции и с изказването си, че нощем младите момичета излизат из големите градове, за да проституират, той си навлече гнева на ЛГБТИ общността и на феминистките, които оттеглиха подкрепата си за него. Не на последно място трябва да изтъкнем мнението му, че общественият ред трябва да бъде поддържан с твърда ръка.

В медиите Кастийо се стреми да гради образа на човек от народа. Женен е за начална учителка и има три деца, живее на село, където се занимава със земеделие и с животновъдство, отказва се от охраната, предоставена му от Държавата, и я заменя с 16 души от гражданските патрули, води кампания с ограничени финансови средства, обикаля страната на кон, на кон отива и да даде гласа си в изборния ден. Тази стратегия се оказва успешна, особено в бедните райони, разпознали у него човек, призван да въздаде справедливост. По тези места Кастийо печели с почти 90%. Други обяснения за успеха му според перуанския журналист Мартин Риепл са, че в южната част на Перу и в района на Андите избирателите предпочитат кандидатите от индиански произход или метиси, както и протестният вот срещу елитите от Лима и конкретно срещу Фухимори, обвинявана често за политическата нестабилност в страната[2].

Предизборните му обещания напомнят на пламенните речи на покойния венецуелски лидер Уго Чавес (макар да не владее така добре ораторското майсторство) и неговия социализъм на 21-ви век. Неслучайно перуанският кандидат заявява, че по негово мнение правителството на Николас Мадуро е демократично. Именно чавизмът е един от аргументите на опонентите му срещу него по време на предизборната кампания, а големите градове са залети от антикомунистически послания, предупреждаващи за задаващата се опасност от едно чавистко Перу. Самата Кейко Фухимори заявява, че изборът между нея и Кастийо е избор между социалната пазарна икономика и комунизма.

Ако бъде обявен за президент, а по всичко личи, че това ще стане, Кастийо на първо място обещава да свика Велико народно събрание, което да промени Конституцията на Алберто Фухимори от 1993 г., върху която се гради настоящият неолиберален икономически модел. Следва поредица от обещания съвсем в духа на Чавес: да преговаря с мултинационалните компании 70% от печалбата им да остават в страната, а 30% за тях (в момента процентите са обърнати), като на практика превърне данъка върху печалбата в данък върху приходите, да национализира Газовия проект „Камисеа” в област Куско, добива на литий, Мачу Пикчу и други стратегически ресурси и обекти, откъдето в хазната биха влезли пари за здравеопазването, образованието, културата и земеделието. Кастийо е категоричен, че перуанското трябва да принадлежи на перуанците и че ще се бори за възстановяване на политическия, икономическия, социалния и териториалния суверенитет. Той дори стига до феноменалната идея да пренебрегне плащането на външния дълг на страната, тъй като според него перуанската държава има много по-голям дълг към народа. Сред другите му предложения фигурират намаляването с 50% на президентската заплата, както и на заплатите на депутатите и на министрите, смъртната присъда за корупция и идеята престъпниците да работят за издръжката си, а на чужденците, извършили престъпления в страната, да бъде даден срок от 72 часа да напуснат Перу. Доколко Кастийо не е наясно със собствената си програма и с евентуалните пагубни последствия от прилагането на практика на икономическите му предложения показва отговорът му на въпроса на журналиста Диего Акуня примера на кои страни възнамерява да следва в управлението си. За кандидата на левицата това са Сингапур и Боливия – две държави, които нямат нищо общо помежду си. Още по-невероятно е убеждението му, че по този начин след двайсет-трийсет години Перу ще се превърне в страна за пример[3].

И докато в Западна Европа предложенията за национализация попадат в сферата на фантастиката, а в Източна Европа навяват тягостния спомен за десетилетията комунистически гнет, в бедните селски райони на Перу на тях наивно се гледа като на акт на справедливост и битува напълно погрешното схващане, че ако състоянието на богатите бъде отнето, то неминуемо ще попадне в ръцете на бедните и никога няма да се изчерпа, както и че по-добър стопанин от Държавата няма. Очевидно примерът на опустошената от Чавес и Мадуро Венецуела не е послужил като достатъчно добър урок за останалите латиноамерикански страни и голяма част от латиноамериканците продължават да мечтаят и да гласуват за ляво управление.

Образът на Педро Кастийо не би бил завършен, ако не споменем, че вероятният бъдещ президент на Перу е обвиняван във връзки с МОВАДЕФ – клон на марксистко-ленинистката-маоистка терористична групировка „Сендеро луминосо” – нещо, което той отрича. Любопитен факт е, че левият кандидат печели цели 81% именно в най-засегнатия от тероризма регион – Аякучо.

Опонентката на Кастийо Кейко Фухимори е негова пълна противоположност.

Родена е през 1975 г. в столицата Лима. Дъщеря е на бившия президент Алберто Фухимори, който в момента излежава 25-годишна присъда за корупция и нарушаване на човешките права. Не трябва да забравяме обаче, че Фухимори – баща е президентът успял да стабилизира перуанската икономика и да се справи със „Сендеро луминосо”. Самата Кейко е лежала три пъти в предварителния арест за пране на пари, а в момента е с повдигнато обвинение за корупция. Завършила е фирмено управление в САЩ, след раздялата на родителите си през 90-те години на миналия век поема задълженията на първа дама, а през 2006 г. става депутат. До днес може да се похвали с почти трийсетгодишен опит в перуанската политика. За пръв път участва в кандидатпрезидентската надпревара през 2011 г. Следва втори опит през 2016 г. и трети на настоящите избори. Ако преразглеждането на резултатите се окаже в нейна полза, тя би се превърнала в първата жена президент на Перу. Омъжена е за американец от италиански произход и има две дъщери.

Фухимори е издигната от основаната през 2010 г. от нея самата дясна партия „Народна сила” (Fuerza Popular), чиято идеология е изградена върху фухиморизма – политическо течение, свързано с бащата на Кейко Алберто Фухимори, либерално в икономическо и консервативно в социално отношение, подкрепящо Католическата и евангелистките църкви и заставащо твърдо против крайната левица. Партията на Фухимори има пълно мнозинство в парламента в периода 2016 – 2019 г., като през цялото това време спъва работата на правителството. Това е и причината дясната кандидатка да бъде държана отговорна за политическата криза в Перу.

Ако бъде избрана за държавен глава, Фухимори ще се стреми към „управление на завръщането един към друг”, за да бъдат преодолени разделението и омразата в обществото. Според нея единственият възможен път за страната са съгласието и съвместната работа. Тя обещава да запази настоящия икономически модел с някои промени, да защитава частния бизнес, да привлече инвестиции и да съживи парализираната от пандемията икономическа дейност, да подобри сигурността в страната чрез модернизиране на полицията, да се справи с престъпността, както баща ѝ с тероризма, да не оказва натиск и да сътрудничи на правосъдието, както досега, да подобри онлайн обучението, но да се стреми към завръщане към присъственото обучение, да спазва свободата на медиите и на словото, а по отношение на кризата с коронавируса – да отвори страната, да въведе ред, за да се избягват струпванията, и всички перуанци да бъдат ваксинирани до края на годината. Не на последно място обещава да помилва баща си. Фухимори също така заявява, че ще управлява точно пет години и нито ден повече, като подчертава, че за разлика от нея, комунистите обикновено идват на власт, за да останат за дълго. Също като Кастийо и тя е вярваща, противник е на аборта (с изключение на този по медицински причини), на джендър идеологията и на гей браковете, макар да подкрепя узаконяването на хомосексуалните отношения под друга форма, а по време на първата си кандидатпрезидентска кампания се обявява за въвеждането на смъртно наказание за изнасилване. Тя споделя и виждането на Кастийо, че страната трябва да бъде управлявана с твърда ръка. Кампанията ѝ е свързана със засилено присъствие в медиите във всевъзможни предавания и формати, като получава огромна подкрепа от водещите. Фухимори надделява по северния бряг и в централните части на страната, като печели убедително в градовете, чиито жители се радват на добър стандарт на живот, както и в районите, облагодетелствани по времето на Алберто Фухимори. Важно е да отбележим и че дори да се размине с президентския пост, Кейко Фухимори все още има мнозинство в парламента, което ще ѝ даде възможността максимално да затрудни управлението на Кастийо, както на неговите предшественици.

Що се отнася до така чаканите гласове от чужбина, на първия тур процентът на гласувалите е едва 33%, а победител е крайно консервативният кандидат Рафаел Лопес Алиага, който на втория тур подкрепи Фухимори.

На фона на политическия хаос най-наболелият проблем за страната в момента е пандемията. Перу е на първо място в света по починали от коронавирус на глава от населението, а достъпът до медицински грижи е затруднен, било поради недостиг на персонал или на медикаменти в държавните болници, било заради непосилните цени в частните клиники. Ситуацията се усложнява допълнително заради огромните струпвания, свързани с предизборните митинги, шествия и протести. Към това трябва да добавим и обезценяването на националната валута, икономическия срив с 11% и увеличаването на бедността с 10%. В този смисъл, който и да бъде обявен за президент на страната в края на юни, първата му задача ще бъде овладяването на пандемията чрез въвеждането на по-адекватни мерки от тези на последното правителство, подсигуряването на достатъчно ваксини и икономическото възстановяване на страната. Като втора задача ще трябва да протегне ръка на отсрещния лагер и да направи стъпки към преодоляване на разделението в обществото. В противен случай рискува да се превърне в поредния президент, приключил мандата си предсрочно и безславно.


[1] На името на Хосе-Карлос Мариатеги Ла Чира – перуански писател, журналист, политик и философ, основател на Перуанската социалистическа (впоследствие комунистическа) партия.

[2] https://www.youtube.com/watch?v=BcPrEIIvnaw

[3] https://www.youtube.com/watch?v=lVIa9adFv3Y

Споделете чрез

Предишен

Следващ