Отдавна не ми се беше случвало да срещам името си гарнирано в конспиративни сценарии. Вчера го срещнах отново. И тъй като от опит знам: 1) че такава публикация рядко е случайна и обикновено е изфабрикувана от доброжелатели отвътре; и 2) че такава публикация събужда голямо любопитство сред автентично дясното гражданство, смятам да не я подмина, а да й отговоря.
Не съм срещу Реформаторския блок. Не само, че не съм, а и съм най-горещият му привърженик. Знаех, че той ще се състои още преди фаталните за старата десница парламентарни избори миналата година. След тези избори бях един от първите, които заговориха за това обединение и лично запознах лидера на ДБГ с новите тогава лидери на ДСБ и СДС. С което беше поставено началото.
Също така, не искам да махам Меглена Кунева откъдето и да е. За добро или лошо, ДБГ е лидерска партия, а в такива партии нито можеш, нито имаш моралното основание да искаш смяна на председателя. Бранил съм Кунева от незаслужените атаки срещу нея и смятам да я браня и утре. Казвал съм и в очите, къде и как бърка и имам намерение да продължавам да й го казвам поне дотогава, докато има нервите и желанието да ме слуша.
Всичко това обаче не означава, че трябва да се радвам на всяка идиотщина, която някой в Блока свърши. Непогрешими коалиции и партии, също както и непогрешими лидери няма. Добрите партии и лидери, оценяват критичните гласове и се вслушват в тях. Слабите – ги заглушават или ги нарочват за врагове.
В този ред на мисли, време е да предложа на чиателите на Петте кьошета и собствената ми равносметка за изминалите избори и изводите, които РБ може да направи от тях. Или по-точно да се опитам да дам моята версия за това, кои по-важни въпроси около РБ, получиха своя отговор на евровота. Наред:
Има ли смисъл от Реформаторския блок? Отговорът е очевиден. Да, има. Само преди година ДБГ, ДСБ и СДС поотделно не успяха да прескочат 4% и да влязат в националния парламент. Днес, заедно, те с лекота прескочиха бариера от почти 6%, за да влязат в европейския такъв. От себе си бих добавил и, че прескочиха тази бариера след една абсурдна (лековата и разнопосочна) предизборна кампания, която озадачаваше и по-скоро отблъскваше, отколкото привличаше сините избиратели.
Има ли кауза Реформаторският блок? Явно има. На мен лично ми се искаше каузата да бъде изместена още по-вдясно, но победителите не ги съдят. Оказа се, че много спорната реформаторска теза има достатъчен брой поддръжници, за да съществува на политическия пазар. Оказа се, че това, което ни обединява, е нещо, което можем да наречем еврофедерализъм и антиевразизъм, с елементи на антикомунизъм. Може да не е много, но резултатите показват, че поне не е малко.
Има ли лидер Реформаторският блок? Има, и той се казва Радан Кънев. Справедливостта изисква да се признае очевидното. Той е човекът, който години наред се опитваше да формулира дясна реформистка кауза, надхвърляща парадигмите на българския преход. Той рискува пред тъмносиния хардкор, подавайки ръка на ДБГ и СДС. Той рискува с вкарването на гражданска квота в управлението на Блока, с прогонването на Синьо единство, с определянето на Меглена Кунева за водач на листата… И най-вече с директната политика на сближаване с ГЕРБ (а което се противопостави на бившия лидер на ДСБ Иван Костов), сменила предишната политика на шикалкавене по въпроса. Разбира се, утре Радан Кънев може да се провали и името му да мине в бележките под линия, но днес е неговият ден и никой не може да му го отнеме.
Самодостатъчен ли е Реформаторският блок? Не. Колкото и жалък да е резултатът на Синьо единство, дори само част от неговите гласове щяха да означават не един, а два мандата за Блока, което със сигурност ни изтрелваше в съвсем друга политическа орбита. Смисълът на Блока е да стане политически дом за всички онези българи с десни убеждения, които не смятат за редно да гласуват за ГЕРБ. В случая е валидна формулата, че всеки от многото субекти може и да не помага особено ако е вътре, но със сигурност вреди много ако е навън. Десет години изваждане доведоха старата десница дотук и ако иска устойчиво да промени тенденцията, сега тя трябва да се научи на операцията събиране.
Червена кукувица ли е Меглена Кунева? Пак не. Когато ДБГ се създаде, имаше очаквания, че партията ще се позиционира в центъра и (въпреки заявките за дясност) ще партнира с БСП. Но не го направи. След изборите Меглена Кунева беше директно оферирана да участва в правителството на Пламен Орешарски, но тя отказа примамливите предложения и наместо това се събра с неговите най-радикални критици. Дори, когато загуби преференциалната битка с ДСБ, Кунева намери в себе си мъжество и благородство да не счупи коалицията, което за пореден и окончателен път доказа, че нападките към нея са били предизборен булшит.
Може ли ДСБ само? На много десебари им се иска да може. Само че резултатът на Светослав Малинов е всичко друго, само не и достатъчен за преминаване на 4%-ата бариера. Затова да се сметне, че предимството на Малинов е знак за някаква нова доминация на ДСБ вдясно, е равнозначно на това да се простреляш в крака. Загубата на Кунева е знак за нещо съвсем различно и то е очевидно за всеки непредубеден наблюдател. Става въпрос за смяна на поколенията. С Меглена Кунева, а също и с Нейнски, на евроизборите се случи това, което на парламентарните стана с Иван Костов. При все заслугите им, избирателите показаха, че искат нови лица и очакват от Реформаторския блок да вади именно такива. И да спре да бъде аналогов в епохата на дигиталните технологии.
Можем ли без ГЕРБ? Също еднозначен отговор. Хората гласуват за една или друга партия, за да видят как тази партия управлява и се мъчи да спази предизборните си ангажименти. Може ли с 6,4% Реформаторският блок да управлява самостоятелно? Не. Може ли да се коалира с БСП, с ДПС или с Бареков? Не. Остава ГЕРБ. Прочее, знаковата прегръдка с Борисов непосредствено преди изборите, по никакъв начин не предизвика така очаквания катаклизъм и отрицание. Всъщност, по-скоро предизвика одобрение.
Какво да правим оттук нататък? Ето това е трудният въпрос. Едната версия е, че ни трябва все по-тесен съюз (единен политически субект). Според нея след тези избори вече няма избиратели на ДБГ, ДСБ или СДС, а има избиратели на Реформаторския блок. Създала се е общност от хора с близки ценности и еднопосочни политически визии и, ако искаме тази общност да просъществува, това трябва да се случи и на организационно ниво. Другата версия гласи, че система, която работи не се пипа. Правилният или грешният ни отговор днес, ще предопредели успеха или провала ни утре. Ето за това си заслужава да се дебатира.
