Вчера в Софийския университет трябваше да се проведе дискусия, озаглавена „Патология на едно честване“, която щяла да „анализира злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“
Откъде накъде именно СУ дава трибуна на подобни антидържавнически твърдения, които са повторение на тезите на Скопие и Белград?
Затънали в злободневните и нестихващи драми на родната политическа сцена проспахме, че за пореден път се вихри антибългарска кампания, която е приютена не къде да е, а в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Вчера (03.04) беше насрочена (и впоследствие отложена, б.ред.) т. нар. дискусия, озаглавена „Патология на едно честване“, която щяла, видите ли, да: „анализира злоупотребите около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“. Каква дискусия въобще би се получила, при положение, че всички участници са известни с антибългарските си позиции?
Започвайки от македониста Стефан Дечев, за когото – съдейки по активностите му особено през последните години, има сериозни съмнения, че е финансиран от чужди неправителствени и правителствени организации, които открито работят срещу националните интереси на страната ни; преминавайки през Румен Аврамов, който е свързан с антибългарския Хелзинкски комитет, популярен и като БХК, и който през 2012 г., с тяхната финансова подкрепа, издаде книга „Спасение“ и падение“, в която обвинява страната ни, твърдейки, че сме има държавна антисемитска политика по времето на управлението на цар Борис; да не пропуснем и Александър Кьосев, който не пропуска повод да ни обвини за депортацията на евреите от Беломорието и Вардарска Македония, същият, който твърди, че македонският език е книжовен, българският – изкуствен.
Въпросните са и сред подписалите обръщение през 2020 година, че е необходима „смяна на парадигмата в историческото ни мислене“, а пък тази година са подписали Призив „Българската държава да признае публично, искрено и безусловно отговорността си, като поднесе извинение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората световна война“.
Възникват няколко съществени въпроса – откъде накъде именно СУ дава трибуна на подобни антидържавнически твърдения, които освен, че нанасят явни вреди на страната ни, са повторение на тезите на Скопие и Белград? Поради каква причина това позорище, предвидено да се проведе в Ректората, е наречено дискусия, при положение, че на него ще присъстват единствено поддръжници на коминтерновски и Титовски тези? Къде е българската държава, която е длъжна да защити националните си интереси, вместо за пореден път да си заравя главата в пясъка, правейки се, че лица, застрашаващи националната ни сигурност, не се вихрят в университет, финансиран от нашите данъци, от държавата?
А името на дискусията? „Патология на едно честване“ – да разбираме, че нямаме право да се гордеем с извършеното от държавниците ни, със спасяването на евреите, така ли? Това било патология според организаторите…
Не по-малко скандално е, че организаторите са посочили, че сред целите на дискусията е да бъде обсъден въпросът: „Защо официалните позиции на България станаха по-ретроградни?“, правейки внушения, че в страната ни има и „нарастващ антисемитизъм“, като по този начин настройва различни етноси, които винаги са живели в сговор, едни срещу други.
Откъде-накъде ректорът Георги Вълчев е допуснал насрочването на това позорище, което цели за пореден път да вмени несъществуваща вина на България, отричайки признатото от цял свят спасяване на евреите? Във всяка друга нормална страна на момента щеше да бъде поискана оставката му, прокуратурата щеше вече да се е самосезирала, а ДАНС щеше да прави проверка с чие финансиране е насрочено провеждането на „дискусия“, целяща да сее омразна реч срещу страната ни. Но т. к. ние очевидно не сме нито нормална, нито правова държава, в 21 век, в столицата ни, в Алма Матер, ще се лее антибългарска реторика, базирана на интерпретациите на шепа платени безродници.
Вместо в учебното заведение, а и не само, да се проведе лекция на тема, например: „БДЖ не са участвали в депортацията на евреите от Македония“, която лъжа, след толкова години най-накрая беше и документално опровергана, след като стана ясно, че новооткрити документи в Централния Хесенски Архив във Висбаден доказват, че твърденията за обратното са били явна фалшификация, в СУ дават трибуна на лица, които защитават и огласяват постоянно подобни фалшификации.
Всъщност не е и необходимо постоянно някой да опровергава тезите на въпросните българофоби. Те – тезите им – освен напълно несъстоятелни и непочиващи на исторически факти, нито на каквито и да е документи, са отдавна опровергани както от стотиците, от хилядите спасени евреи, които отдавна са разказали спомените си в мемоари, доказващи приноса на България за това велико дело, така и от архивите.
Да обясняваме, че бялото е бяло, сякаш някой може да се съмнява в обективната реалност, е безсмислено. Проблемът е, че винаги се намират медии, журналисти, а в момента – дори и университет, и то не кой да е, които да дават трибуна на яростни българофоби, които съзнателно опитват да дезинформират, да сеят омраза, да работят срещу националните ни интереси.
