fbpx

Отровни нарциси

Време за четене: 14 мин.

Какво е общото между градина с нарциси и ляво-либералната „религия”? Съвременното ляво може да бъде оприличено на градина, а професионалните обидени и жертви, известни още като борци за социална справедливост, са нарцисите – отровни нарциси, чиято отрова се просмуква във всяка клетка на Западния свят, разяждайки тъканта и разрушавайки темелите му.

Тези дни стана ясно, че известен наш професор – една от иконите на жълтопаветната ляво-либерална „десница” – е блокиран във „Фейсбук” за месец, като няма достъп дори до резервния си профил. Поради това същият изпратил имейл до свой колега, на който последният дал публичност. В имейла професорът негодува срещу наложеното му от социалната мрежа наказание и гръмко заявява, че „Фейсбук” комисарите” няма да го накарат да замлъкне.

Тази история подсеща за един проблем, с който се сблъсках преди три години – личностните разстройства.

Две от най-разпространените и токсични личностни разстройства са нарцистичното личностно разстройство и антисоциалното личностно разстройство (с подтипове социопатия и психопатия), които често преливат едно в друго и е трудно да се установи точният тип. Особеното при тях е, че възникват в ранна детска възраст и не подлежат нито на терапия, нито на медикаментозен контрол. На хората, попаднали на нарцисисти, социопати и психопати, им отнема време, докато разкрият истинската им същност, тъй като последните са блестящи актьори.

Нарцисистите, социопатите и психопатите са индивиди с патологично поведение в областта на социалните взаимоотношения, дължащо се на ниско самочувствие, липса на самоувереност, емоционална осакатеност, неспособност да изпитват каквито и да било човешки чувства и жажда за признание и за власт, с които да компенсират липси от миналото.

Дж. Наваро и Т. Сиара Пойнтър („Опасните личности”, издателство „Изток-Запад”, 2016, превод Детелина Иванова)[1] описват отличителните белези на подобен тип личности, които можем да обобщим по следния начин:

– краен егоизъм;
– свръхвисока самооценка;
– грандомания;
– самохвалство;
– арогантност;
– използване на лъжи, лицемерие, измами и манипулации с цел привличане на вниманието и постигане на успех;
– нулево уважение към околните и към личното им пространство;
– желание винаги да са над останалите и никой друг да няма техните притежания, нито постижения;
– завист;
– отмъстителност;
– склонност към хленчене и към гняв;
– склонност към психическо и към физическо насилие;
– жестокост;
– нулево съчувствие;
– чувство за безнаказаност;
– липса на съвест и на угризения…

Черешката на тортата са усещането за съвършеност и че Бог и светът са им длъжници и всичко им се полага по право, както и липсата на чувство за вина. Нарцисистите, социопатите и психопатите смятат себе си за въплъщение на съвършенството, за светлината свише, предопределена да озари пътя на тъмните презрени субекти наоколо, макар да не го заслужават. Затова, каквото и да стане, вината винаги е на някого другиго, включително на Бог, който също е длъжен да се постави в тяхна услуга, а те са неразбраните, неоценени и ощетени гении-жертви. Така например наскоро, в дните за прошка, представителка на един от нюансите на червения политически спектър твърдеше, че тя трябвало да прости на Господ. Позицията на жертви заемат и когато, вършейки злина след злина с убеждението, че в действията им няма нищо укоримо, тъкмо напротив, отсрещната страна им отвърне. В този случай незабавно повеждат очерняща кампания, чиято цел е да дискредитира опонента им, да го представи като злодей, а при „щастливо” стечение на обстоятелствата и да го унищожи.

Усещането за съвършеност води до претенциите за специални права.

Според Т. Тодорова[2] 60-70% от нарцисистите смятат, че имат специални права.

Тъй като посочените личностни разстройства не подлежат на лечение, специалистите препоръчват прекратяване на всякакъв контакт с подобни лица и прилагане на техниката на сивия камък – спиране на достъпа им до информация за вас (блокиране в телефона и във всички социални мрежи, никакво споделяне на лична информация с общи познати и приятели и т.н.).

Тодорова прави интересен паралел с настоящата пандемия от коронавирус и сочи, че за да си изградите имунитет срещу нарцисизма, трябва да преминете през следните стадии: „маскиране” – да се научите да разпознавате отличителните черти на нарцисиста; социална дистанция; „дезинфекция” на ума и на душата след среща с него; „ваксинация” – излагане на контакт с отслабена версия на нарцисизъм, благодарение на който впоследствие ще успявате да забелязвате и да избягвате по-тежките версии на това личностно разстройство.

Тези съвети, макар и трудно, понякога могат да бъдат приложими в личните взаимоотношения, но не и в общественото пространство.

От години следя изявите на представителите на лявото по света и у нас и може да се каже, че съм засякла в поведението им всички характеристики, описани от Наваро и Сиара Пойнтър, а Тодорова директно твърди, че умнокрасивитетът представлява податлива на вируса на нарцисизма кохорта. Разбира се, не е възможно да анализираме всяка една характеристика поотделно, но със сигурност можем да твърдим, че нарцисизмът е духът, обитаващ тялото на ляво-либералната маркузианско-троцкистка идеология, отличаваща се с:

егоизъм – зад борбата за социална справедливост се крие стремежът към установяване на абсолютна власт над света, а не загриженост за предполагаемо онеправданите малцинства;

свръхвисока самооценка, грандомания, самохвалство и арогантност – склонността на левите нарциси да възприемат себе си като всезнаещи, всемогъщи и безгрешни божества, призвани да установят нов ред и да въздадат справедливост в един „токсично” бял, мъжествен, хетеросексуален, патриархален и християнски свят, като неуморно, настървено и агресивно задават добродетели (virtue signalling), изправят на позорния стълб прегрешилите и издават „смъртни” присъди без право на защита, нито на обжалване. Тук веднага изниква образът на един роден герой, обявил тържествено готовността си да се пожертва в името на доброто на всички нас и да стане министър-председател или поне редови министър, независимо че партията му влезе в 45-тото Народно събрание с нищожен процент;

системни лъжи, лицемерие, измами и манипулации с цел индоктринация на населението и унищожаване на всякакви наченки на мислене извън зададеното от тях русло (Ф. Бегбеде нарича това явление „мисловна хигиена”[3]) – превръщането на рецидивиста Джордж Флойд в геройски загинал борец за расово равенство (каквото съществува от десетилетия); настояването за разформироване на полицията с аргумент предполагаемото полицейско насилие, докато самите нарциси отляво се държат като гестаповци, упражнявайки всекидневно един или друг вид тормоз над оплетени в мрежите им хора; представянето на законите, целящи прокарването на джендър идеологията в образованието и контрола над семейството от страна на Държавата, като закони за борба с домашното насилие и за защита на жените и на децата (за мъжете, жертви на домашно насилие, изобщо не става дума);

завист – забраната в Калифорния за деца с математически заложби да посещават допълнителни курсове по математика, за да не нараняват чувствата на учениците със скромни възможности по предмета;

склонност към хленчене и към гняв – нарцисите отляво са вероятно най-изнежените, чувствителни и обидчиви хора, които съществуват, чиято незрялост и липса на закалка за житейските битки са причина за постоянното им инфантилно поведение, което ги кара да възприемат като лична обида всичко, което не им допада, да роптаят и да реагират агресивно всеки път, когато не стане тяхната;

склонност към психическо и към физическо насилие и чувство за безнаказаност – „Антифа” и Black Lives Matter; в България – липсата на каквито и да било последствия при извършване на престъпления за представителите на едно определено малцинство;

жестокост – южноафриканските расисти, приютени под крилото на лявото, убиващи бели хора заради цвета на кожата им по особено жестоки начини, сред които фигурира и горенето на бели бебета, увити във вестници; призивът на феминистка да бъдат убивани всички хора от мъжки пол – от бебета до старци.

А какво да кажем за липсата на уважение към околните, отмъстителността и нулевите съвест и угризения за множеството унищожени човешки животи, погълнати от водовъртежа от кръвожадни левичарски ритуали… С тях можем да изваем паметник на Американската демократическа партия и на сателитите ѝ по света и у нас, водещи западната цивилизация към мултикултурализъм, разнообразие, равенство, справедливост… липса на разсъдък, самоомраза, индоктринация, невежество, посредственост… гибел.

Така, крачейки през градината от нарциси, стигаме до случая с блокирания професор

Не е тайна, че именно събратята по идеология на господина са най-пламенните привърженици на съвременната система за репресии, която можем да квалифицираме и като оръжие за нарцистично насилие, наречена политическа коректност, и нейните рожби – културата на пробуждане (woke culture) и културата на заличаване (cancel culture), които по същество са двете страни на една и съща монета. Бидейки политическата коректност антоним на свободата на мисълта, на съвестта и на словото, армията на днешните нарцистични хунвейбини се е обединила в усилията си да заглуши всяко различно мнение и да заличи реакционера, дръзнал да го сподели. Характерно за нарцисистите е да оплитат хората в мрежите си. Едни от тях те успяват да превърнат в свои т.нар. „летящи маймуни” – това са страхливите, послушни и удобни хора, които се превръщат в един вид наемници, изпълнители на мръсни поръчки за нарцисиста. Тях бихме могли да причислим към групата на „пробудените”. Другите, които не се поддават на „пробуждане”, са враговете, които трябва да бъдат „заличени”.

Най-широкото поле за действие на ляво-либералните нарциси са социалните мрежи и това не е случайно. Тодорова твърди, че „социалните медии са най-антисоциалният инструмент, изобретен някога. Хората, които са предразположени към агресивни прояви и антисоциално поведение, ще ги разпознаят като идеалното място, където допълнително могат да повишат нивото на токсичността. Една специална група от хора ще се възползва изключително добре от тях: психопати, социопати и нарцисисти”[4]. И действително, това е територията, на която тези лица имат възможността да разгърнат личностното си разстройство в цялата му прелест и да се изживяват едновременно като професионални обидени и жертви и като еталон за морал и за справедливост. Публичният образ, който се опитват да налагат, на крехки, чувствителни и състрадателни души се разминава рязко с речника и с действията им, наситени със злоба, омраза и агресия към всеки инакомислещ. Наваро и Сиара Пойнтър предполагат, че непрестанният тормоз и нарцисизмът вървят ръка за ръка.

В социалните мрежи този вид нарциси вилнеят на воля с благословията на създателите на „селския мегдан” на 21-ви век.

Те не просто споделят човеконенавистната маркузианско-троцкистка идеология, изповядвана от съвременното ляво, но и активно участват в налагането ѝ, тъй като към 2021 г. именно социалните мрежи контролират ума на хората. Само преди броени месеци всички те с дружни усилия сложиха край на конкурентната социална мрежа „Парле” заради политиката ѝ да уважава свободата на словото след като преди това бяха блокирали профилите на все още действащия по онова време американски президент Доналд Тръмп. Да не забравяме и че хайката срещу Тръмп и привържениците му датира от преди изборите през 2016 г., не спря дори за миг по време на мандата му и продължава и досега. Та същите тези болшевики на днешния ден, издигнали за свое знаме мултикултурализма и най-свирепата форма на ендофобия[5], борещи се срещу нетолерантността и словото на омразата с крайни нетолерантност и слово на омразата, години наред заливат с обиди, с подигравки и с откровени гаври инакомислещите, следят ги в социалните мрежи, докладват публикациите и профилите им, блокират ги и ги трият, разпространяват лъжи и клевети за тях и за близките им, заплашват тях и семейства им, фалшифицират и подменят историята и настоящето, създават изкуствени драми, като едновременно с това пречат на разрешаването на истинските проблеми, бранят доказани престъпници, отказват да влязат в съдържателен дебат, но когато получат лъжица от собственото си лекарство, изведнъж се превръщат в репресирани и в жертви – нарцистично поведение като по учебник. За съжаление дейността им в Западния свят отдавна, а в България – отскоро, не се ограничава само в социалните мрежи.

У нас най-напред падна Софийският университет, който в края на миналата година отстрани проф. Михаил Мирчев, но не заради конспиративните теории, които обсъжда със студентите си (безспорно укорими), а за реплики по адрес на малцинства и на чужди култури, и то извадени от контекста. Припомняме, че жалбата срещу Мирчев не беше подадена от негови студенти, а от представителите на студентска организация с левичарски уклон, забравили (или незнаещи), че университетите трябва да бъдат крепост на свободата на духа, на мисълта и на словото, арена на идеи и на гледни точки, а преподавателите в тях трябва да имат смелостта да посочват недъзите на образователната система и на обществото като цяло и действията им да са мотивирани от стремежа към предоставяне на качествено образование, но и към възпитаването у студентите на будна съвест, критично и аналитично мислене, достойнство и непримиримост. В това е смисълът на будителската и просветителска дейност. Да „заличиш” човек заради изказано мнение, несъвпадащо с твоето, е не просто недостойно; това е постъпка в духа на най-добрите болшевишки традиции, представлява посегателство срещу личността, нарушава правото на свобода на словото, гарантирано от Конституцията на РБ, и оставя незаличимо черно петно върху академизма.

В атаката срещу Мирчев ясно личи типичният нарцистичен похват в избора на жертва – човек, превъзхождащ нарцисиста, но уязвим по един или повече показатели. В случая представителите на придобилата печална слава студентска организация са били наясно, че професорът не е сред любимците на консервативните среди, и са очаквали, че никой няма да го защити. Вероятно са останали дълбоко изненадани, когато именно консерваторите се обединихме в негова защита, докато колегите му от академичните среди (с някои изключения) и от собствената му партия предпочетоха да запазят мълчание. В крайна сметка тази позорна сага приключи още по-позорно с отстраняването на професора, но така и не разбрахме дали авторите на жалбата са предоставили някакви доказателства, че думите на Мирчев, в контекста, в който са изречени, не отговарят на истината. От друга страна, към днешна дата всички представители на академичната общност, които през годините са обиждали българския народ в аудиториите, от телевизионния екран и в социалните мрежи, продължават да са на работа и никой не е предявил претенции към думите и поведението им.

През месец февруари тази година културата на заличаване взе на прицел по едно и също време телевизионния водещ Александър Кадиев и певеца Орлин Горанов.

Те бяха принудени да се извиняват в ефир за направени от тях предполагаеми расистки и трансфобски в първия случай и антисемитски – във втория, изказвания. Прегрешението на Кадиев е, че е изразил несъгласие с това езикът да бъде променян в услуга на определени групи хора, а именно на транссексуалните, и е попитал дали някой е чувал за афро-американски поет от световна величина. Случаят на Горанов е още по-нелеп, тъй като той беше обвинен в антисемитизъм не заради споделено мнение, а заради прочетен от него цитат от гросмайстора с еврейски корени Боби Фишер, към който певецът не прави никакви допълнителни коментари.

Тъй като обаче в природата винаги има равновесие, тук идва историята от края на месец март, когато виден представител на ляво-либералната „десница”, известен не толкова с професионалните си постижения и с политическата си далновидност, колкото с обидите по адрес на Левски, изречени в ефир под формата на диалог между две деца, буквално се простреля в крака, като докладва случаен човек на работодателя му за това, че въпросният господин го нарекъл „кретен”, и дори сподели снимката му и името на фирмата, в която работи. Този „подвиг” беше извършен непосредствено след като от партията му обявиха, че в листите им няма сътрудници на ДС. Е, оказа се, че все пак доносници има – не от ДС, но техни достойни наследници. В резултат на доноса, на човека, „тормозил български учител в работно време”, се наложи да се извини. Ако се намирахме в САЩ или в Западна Европа, вероятно щеше да бъде и уволнен, но за щастие България все още е на Балканите и нелепата случка не приключи, както вероятно се е искало на споменатия активист, точно обратното – той сам, вместо да си изпише вежди, си избоде очите, и заради общественото възмущение от доносническата му постъпка беше принуден да подаде оставка от ръководния пост, който заемаше в партията си. Така опиталият се да приложи в действие културата на заличаване сам се оказа заличен.

Месец април пък ни донесе новината – не че не сме се досещали, – че в редиците на жълтопаветната демократична общност има и потенциални терористи, носещи духа на извършилите атентата в „Св. Неделя”, когато техен представител призова лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов да бъде заклан: „Такива като този боклук трябва да бъдат изклани като боилите на княз Борис I”. Независимо дали харесваме Костадинов, или не, това е призив към насилие, а не обяснение в любов, и не бива да бъде толериран само защото отправящият го е от „нашите”. Всъщност историята показва, че огромният процент подобни призиви идват именно от „нашите”, а не от набедените за ксенофоби, расисти, фашисти, нацисти и прочее. Както посочихме по-горе обаче, нарцисистите не са способни да разпознаят нередното в думите и в действията си и не изпитват чувство на вина. Те не възприемат насилието, което упражняват, като насилие. Вероятно в това се корени причината винаги да оправдават или поне да подминават с мълчание всички онези постъпки на себеподобните си, заради които биха хвърлили опонентите си на кладата. В лицемерието също, разбира се.

В Западна Европа и в САЩ случаите като гореописаните са хиляди и засягат от обикновени хора, включително деца, до велики исторически личности, учени, писатели и хора на изкуството.

Ето защо обиденият професор, който ми отвори очите за връзката между нарцисизма и съвременното ляво, е редно да изтърпи наказанието си смирено и дори със сърце, изпълнено с щастие, че идеологията, за която се бори години наред, дава плодове. Лош късмет е, че и на него му се е паднало да опита от тях, но както преди да пуснеш на пазара даден продукт, е добре да провериш лично как работи, така и когато участваш активно в налагането на някаква идеология, е хубаво да изпиташ на собствен гръб многобройните ѝ предимства. Нарцисите в градинката пред блока са симпатични безобидни цветя. Отровните нарциси отляво рушат света, граден век след век и от поколение след поколение. Те не се колебаят да прегазят дори своите, когато стъпят накриво (ако не вярвате, питайте Дж. К. Роулинг), затова сме длъжни да им дадем отпор, било то и с техните камъни по тяхната глава. Най-вече с техните камъни по тяхната глава. Никой не е казал, че срещу подлеца си длъжен да се бориш единствено и само с почетни средства.

Завършваме с думите на Тодорова:

„когато светът, в който живеем, ни налага психопатията и нарцисизма като необходимост и те са неотменно изискване, за да станем успешни, ние разрушаваме ядрото на нашата човечност… (…) Ние сме колективно отговорни да променим настоящата система и да спрем хората, които искат да управляват чрез страх, злоупотреби и отмъстителност, за да получат политическа власт”[6].


[1] https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/4923-nartsisistite-ne-zabelyazvat-che-postapvat-zle-te-smyatat-che-vsichko-im-e-pozvoleno-dzho-navaro.html?fbclid=IwAR1UzjMAKKDsG0iSU15Xcokl9cnJVxb9leVdy42NnOUrdC57YA7sN5Kdagk

[2] https://www.otizvora.com/2021/05/13453/tanya-todorova-istinskata-pandemiya-e-ot-nartsisizum-i-psihopatiya/?fbclid=IwAR39PFf1RGASSCR3qjM1-ohMt5yqJOwUkSeiODKGl12yzx6G8alfNd5jArs

[3] https://glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/frederik-begbede-politicheskata-korektnost-ubiva-svobodata

[4] https://www.eurochicago.com/2019/03/politico-test/

[5] Ендофобията представлява презрение и омраза към родната култура, отхвърлянето на характерните ѝ особености и откровената подигравка с тях, като същевременно чуждото се надценява и идеализира. Свързва се с понятия, изучавани от психиатрията, като комплекса за малоценност и ниското самочувствие. Пример за ендофобия е самоунищожението на Германия след ВСВ, вследствие на чувството на срам и вина.

[6] https://www.eurochicago.com/2019/03/politico-test/

Споделете чрез

Предишен

Следващ