НОВО

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Папата не е пънкар

Време за четене: 4 мин.

Нека бъдат благословени дните на папа Франциск. Нека той, по примера на папа Йоан XXIII, усети християнската дълбочина на българската земя, одухотворена от делото на Светите братя Кирил и Методий. От енциклопедията ще се получи вестник, ако България бъде спестена от историята на християнството в Източна Европа.

А ние нека помним, че на Светия престол се сяда поради благоволението на Бога. Кой ще управлява една държава или фирма решават хората. Наместничеството на ап. Петър на земята обаче се случва по Божествен промисъл. Дори и ако ще тази промисъл да не идва винаги героически, публично или с блясък: като осеняващото – иначе съсухрените като закачалки кардинали – проникновение, които първосвещеници, разхождайки се като метли в сенчестите коридори на Ватикана, правят своите тънки сметки.

Но като православни ние знаем две неща, чието значение нито подценяваме, нито смятаме за достъпни за словесна търговия.

Знаем, че Светия Дух произтича от Отца и… точка.

Знаем също така, че това, което ни е дадено от вселенските събори, не може да бъде отменено или променяно от волята на когото и да е епископ, пък бил той и от Римския.

Ние нямаме право и не щем да дописваме това, което светите отци, под полезрението на Светия дух, са прогласили вече по време на вселенските събори.

И ако католиците мислят нещо друго по тези или подобни въпроси, то ние трябва не да ги гледаме отвисоко, стъпили на пиедестала на чистотата на Православието ни, а да им подадем ръка, помагайки им да се издигнат до нас. Схоластичните им отклонения трябва да бъдат адресирани не с руско високомерие или елинска хитрост, а с молитвено застъпничество, така че достоянията на нашата вяра да станат и техни.

Един връх не става по-нисък, ако на него стоят двама души. А Православието е единственият Дар на този свят, който, когато бива раздаван, не намалява, а се множи.

И при все че оценяваме достойнствата и удобствата на равнината, то ние искаме да споделим с католиците височините на християнството – Православието.

Но ние знаем и нещо друго: в прашния ни свят днес Православието има много сериозни врагове. За това нека не се вторачваме в тези наши събратя в Христа, които, въпреки че се причестяват с безквасен хляб, все пак споделят апостолическата приемственост на Църквата. И когато православният човек дава на католика нещо, което би отказал на протестанта, то това той прави не поради съдържание на омраза в себе си срещу протестанта, а поради естеството си на любов спрямо католика.

И това не е случайно. Понеже хората обичат неща, които познават. Понеже с Рим ни скрепя повече, отколкото ни отделя. Понеже до 1054 г. сме били братя, а не братовчеди.

И ние не трябва да дробим Светата Църква на парчета – гръцки, руски или италиански, поради някои претексти, които всеки може да намери (като католическата измишльотина за Чистилището, например).

Затова и идеята на Папа Франциск за неговата визита в България (и Република Северна Македония) не е да посочи дърветата, а да онагледи гората. Затова и той изобщо не е поискал да служи света литургия съвместно с Патриарх Неофит. Папата не е пънкар, който би се зарадвал на умственото пого, неудобство и суматоха, които подобна неканонична идея би породила в средите на православните и католиците.

Но нашите архиереи изпаднаха в позицията, в която те отказаха на своя гост чаша вода, при положение, че той не е искал такава изобщо.

А това не е Православно. Това е Провинциално. А настани ли се провинциализмът в Православието, то спира да бъде католическо, а свещениците стават „попове“.

Папа Франциск е поискал нещо друго: молитвено обръщение за мир в света, което е светско по своя характер, нямащо нищо общо с естеството на съвместна литургична молитва. Затова и то ще се извърши съвместно с представители на други религиозни изповедания.

Иначе ние, православните, не споделяме и католическото учение за непогрешимостта на Папата. Т.е. считаме, че и главният римски епископ е възможно да греши, когато изказва становища по въпроси на нравствеността и вярата.

И как не! Та Рим продължава да институционализира Църквата, редуцирайки духовните й функции за сметка на социалната й роля и говорене…

Но това е проблем на Рим. Нашият е, че българските архиереи стават по-католици от Папата: мислят се за безгрешни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!