fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

За армията с любов

Време за четене: 4 мин.

Тези дни се размислих за българската армия, за нейните войници, за нейното въоръжение и за нейните бойни способности. Прегледах някои общодостъпни данни и открих, че всъщност българската армия е сянка. Бледа сянка на една боеспособна сила, която в миналото е защитавала българския суверенитет от външни посегателства.

С армия от 30 000 души, от които 20 000 боеспособни войници и остаряло предимно руско оръжие – танкове от преди 30-40 години, ракетни установки от времето на СССР, тридесетина самолета и четири-пет бойни кораба – всичко това може да вземе участие в една по-мащабна кинопродукция, но в никакъв случай на може да участва ефективно и успешно в реални отбранителни бойни действия.

Някой от вас ще кажат “Но ние сме в НАТО, и Пакта ще ни помогне, ако срещу страната ни бъде извършено нападение”. Може би е точно така. И това, че сме в НАТО и ЕС е от изключителна важност. Това ни дава значителна сигурност.

Но има една приказка „Господ дава, ала в кошара не вкарва”.

Би било спекулативно да очакваме, че в обозримо бъдеще, която и да е външна сила може да ни нападне. Това е единствено в сферата на теоретичните разсъждания. 

Дали?

В националния ефир, преди време, българският депутат Николай Малинов заяви: “Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата Кримска война. И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път.”

Дали след Крим идват Балканите, това все още не е ясно, но със сигурност след Крим, светът вече е по-различно място, а Източна Европа и районите, близки до Русия – съвсем. Защото България по волята на съдбата е близо, не до една, а до две регионални суперсили – Русия на североизток и Турция на югоизток.

И в двете регионални суперсили демократичното начало е под въпрос. Но и двете държави са мощни икономически и много силни във военно отношение.

Къде сме ние? Ние сме на нулата. Нямаме пари за отбрана, нямаме хъс за отбрана, нямаме идеи как да направим така, че да не сме ахмашки беззащитни. Разчитаме единствено на НАТО.

Имаме обаче нова политическа реалност – ядреното оръжие днес е възпираща сила с обратен знак.

Защото до този март анализаторите смятаха, че в годините след Втората световна война светът е едно по-добро място за живеене заради възпиращата сила на ядреното оръжие.

Но през 2014 година играта се промени. Ядреното оръжие остава възпираща сила, но с обратен знак – никой не се наема да реагира по друг начин освен на думи на явното прекрояване на границите в Украйна заради ядрения потенциал на страната, анексирала Крим. И всъщност ядрената карта вече работи за силния във военно отношение противник. Относително сигурни могат да се чувстват единствено и само страните, притежаващи ядрено оръжие. Вероятността да бъдат нападнати е много малка.

Всички останали обаче са на масата.

В днешния многополюсен свят военната агресия с тактически средства от страна на ядрена държава гарантира на същата тази държава голяма доза безнаказаност.

Защото всички, които могат да се противопоставят, ще отчитат риска да влязат във въоръжен конфликт със страна, която може да ги заплаши с ядрен отговор.

Ето защо Крим ще си остане руски. И Източна Украйна може да бъде руска. И Приднестровието може да бъде руско. И Прибалтика може да стане руска. Стига ядреното куфарче да ви е на една ръка разстояние и да имате имунитет към международните правни норми.

Вие ще пратите ли армии в Украйна срещу ядрена Москва, за да възстановите нормите на международното право? Вероятно не.

Ами тогава се гответе за възможно прекрояване на европейската и световната карта. Защото една силна армия, зад която стоят ядрени ракети, в един прекрасен ден може да спре в която си иска европейска столица. Утопично, но кой знае?

Да се върнем на българската армия. Онази бледа сянка днес на едно отминало величие. Това, че сме бедни, това че сме разединени, това че не знаем кой път да хванем, не бива да ни пречи да работим за отбранителните способности на България.

Време е да се пробудим от следвоенния си сън заедно с партньорите си от Европа още повече, че в последните дни пробуждането ни минава под ведрия звън на кремълските камбани.

Споделете чрез

Предишен

Следващ