НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

За армията с любов

Време за четене: 4 мин.

Тези дни се размислих за българската армия, за нейните войници, за нейното въоръжение и за нейните бойни способности. Прегледах някои общодостъпни данни и открих, че всъщност българската армия е сянка. Бледа сянка на една боеспособна сила, която в миналото е защитавала българския суверенитет от външни посегателства.

С армия от 30 000 души, от които 20 000 боеспособни войници и остаряло предимно руско оръжие – танкове от преди 30-40 години, ракетни установки от времето на СССР, тридесетина самолета и четири-пет бойни кораба – всичко това може да вземе участие в една по-мащабна кинопродукция, но в никакъв случай на може да участва ефективно и успешно в реални отбранителни бойни действия.

Някой от вас ще кажат “Но ние сме в НАТО, и Пакта ще ни помогне, ако срещу страната ни бъде извършено нападение”. Може би е точно така. И това, че сме в НАТО и ЕС е от изключителна важност. Това ни дава значителна сигурност.

Но има една приказка „Господ дава, ала в кошара не вкарва”.

Би било спекулативно да очакваме, че в обозримо бъдеще, която и да е външна сила може да ни нападне. Това е единствено в сферата на теоретичните разсъждания. 

Дали?

В националния ефир, преди време, българският депутат Николай Малинов заяви: “Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата Кримска война. И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път.”

Дали след Крим идват Балканите, това все още не е ясно, но със сигурност след Крим, светът вече е по-различно място, а Източна Европа и районите, близки до Русия – съвсем. Защото България по волята на съдбата е близо, не до една, а до две регионални суперсили – Русия на североизток и Турция на югоизток.

И в двете регионални суперсили демократичното начало е под въпрос. Но и двете държави са мощни икономически и много силни във военно отношение.

Къде сме ние? Ние сме на нулата. Нямаме пари за отбрана, нямаме хъс за отбрана, нямаме идеи как да направим така, че да не сме ахмашки беззащитни. Разчитаме единствено на НАТО.

Имаме обаче нова политическа реалност – ядреното оръжие днес е възпираща сила с обратен знак.

Защото до този март анализаторите смятаха, че в годините след Втората световна война светът е едно по-добро място за живеене заради възпиращата сила на ядреното оръжие.

Но през 2014 година играта се промени. Ядреното оръжие остава възпираща сила, но с обратен знак – никой не се наема да реагира по друг начин освен на думи на явното прекрояване на границите в Украйна заради ядрения потенциал на страната, анексирала Крим. И всъщност ядрената карта вече работи за силния във военно отношение противник. Относително сигурни могат да се чувстват единствено и само страните, притежаващи ядрено оръжие. Вероятността да бъдат нападнати е много малка.

Всички останали обаче са на масата.

В днешния многополюсен свят военната агресия с тактически средства от страна на ядрена държава гарантира на същата тази държава голяма доза безнаказаност.

Защото всички, които могат да се противопоставят, ще отчитат риска да влязат във въоръжен конфликт със страна, която може да ги заплаши с ядрен отговор.

Ето защо Крим ще си остане руски. И Източна Украйна може да бъде руска. И Приднестровието може да бъде руско. И Прибалтика може да стане руска. Стига ядреното куфарче да ви е на една ръка разстояние и да имате имунитет към международните правни норми.

Вие ще пратите ли армии в Украйна срещу ядрена Москва, за да възстановите нормите на международното право? Вероятно не.

Ами тогава се гответе за възможно прекрояване на европейската и световната карта. Защото една силна армия, зад която стоят ядрени ракети, в един прекрасен ден може да спре в която си иска европейска столица. Утопично, но кой знае?

Да се върнем на българската армия. Онази бледа сянка днес на едно отминало величие. Това, че сме бедни, това че сме разединени, това че не знаем кой път да хванем, не бива да ни пречи да работим за отбранителните способности на България.

Време е да се пробудим от следвоенния си сън заедно с партньорите си от Европа още повече, че в последните дни пробуждането ни минава под ведрия звън на кремълските камбани.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!