НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Парадоксът на македонската политика

Време за четене: 3 мин.

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като „предателски“.

Хайде да отворим старите вестници и да хвърлим един поглед към „Златното правителство“ на ВМРО-ДПМНЕ, което започна процедурата за „помирение“ с България.

Условията за „помирение“ между двете близки земи започна със замяна на старото „белградско“ СДСМ с тогавашната антикомунистическа ВМРО-ДПМНЕ през 1998 година. Още през 1999 година, тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха осем договора за сътрудничество и една двустранна декларация на конституционните езици на двете държави. По този начин изкуственият проблем за езика беше преодолян и започна сближаването между двете земи.

Тогавашната опозиционна СДСМ (голяма част от чиито тогавашни функционери и членове днес са членове на ВМРО-ДПМНЕ) твърдо се противопостави на тези нови отношения, от страх, че ще се „ребългаризира“ Македония, тоест, ще се „разсипят отношенията със съседна Сърбия“.

Този период символизира „помирението“ и с акта на съвместно честване на българската и македонската делегации на Свети Кирил пред неговия гръб в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Имайки предвид развалянето на отношенията между Тито и Сталин и тежкото комунистическо наследство в двете държави, с години двете делегации „се надпреварваха“ кой пръв ще стигне на въпросното честване в Рим. От 1999 година тази „традиция“ бе преустановена в знак на добросъседство и приятелство и се даде начало за преосмисляне и потвърждаване на общата история между двете земи. В края на хилядолетието изглеждаше, че най-накрая веднъж и завинаги ще се отървем от „старите навици“.

Някои активисти на ВМРО-ДПМНЕ в този период започнаха открито да призовават за преразглеждане на националната история, азбука и език, използвани в Македония.

Дори тогавашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски с памфлета „Кой со кого ке се помирува“ отговори на академика Иван Катарджиев и на другите скопски учени по няколко исторически въпроса и тези, и оставя послание „да престанете да тровите македонския народ с тази историческа фата моргана, в която само вие вярвате за последните петдесет години“.

На края на този памфлет Любчо Георгиевски направи заключението, че „ако ние самите искаме да затвърдим идеята за самостоятелна Македония, македонски език, македонска нация или македонска църква, ни трябва тъкмо храбростта, да се изправим пред някои недвусмислени исторически истини без да търсим виновници в две или три личности, за да можем да си създадем фалшиво алиби, а напротив – по точно този начин ние сами ще си помогнем да излезем от кьор-сокака, в който се намираме сега“.

Новото правителство на СДСМ подписа Договора със съседна България. Единствените десни партии в Македония, които го поддържаха бяха Обединени за Македония и ВМРО-Народна Партия (Любе Бошкоски и Любчо Георгиевски). Разбира се, лидерите на тези партии са бивши функционери в тогавашното ВМРО-ДПМНЕ – министър и премиер.

За Договора, лидера на Обединени за Македония дори изтъкна, че живеем във време на Обединена Европа и затова са неприемливи тенденциите, които ни връщат към мрачните времена на комунизма, където България трябваше да бъде представяне като наш враг. „Кому е нужен договор за приятелство с Република България и българския народ, ако не на моя македонски народ и на моята Македония? С изграждането на моста на приятелство, сами и по естествен път ще осъзнаем истинското минало, извън пропагандата, фалшивите конструкции и историци.“

И накрая – ПАРАДОКСЪТ!

ВМРО-ДПМНЕ като антикомунистическа партия в 21 век, жестоко се противопоставя на Договора, докато СДСМ, като наследник на Македонската комунистическа партия, го поддържа и приема да участва в дебати относно историята.

Остана въпросът, който ще оставя за отговор на днешните модерни „радикални вмровци“: дали структурите които работят против бъдещето на Република Северна Македония и искат тя да остане заробена под оковите на червеното, югославско минало, днес не са инфилтрирани в партията, която беше най-твърдо антикомунистическа?

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!