fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Парадоксът на македонската политика

Време за четене: 3 мин.

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като „предателски“.

Хайде да отворим старите вестници и да хвърлим един поглед към „Златното правителство“ на ВМРО-ДПМНЕ, което започна процедурата за „помирение“ с България.

Условията за „помирение“ между двете близки земи започна със замяна на старото „белградско“ СДСМ с тогавашната антикомунистическа ВМРО-ДПМНЕ през 1998 година. Още през 1999 година, тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха осем договора за сътрудничество и една двустранна декларация на конституционните езици на двете държави. По този начин изкуственият проблем за езика беше преодолян и започна сближаването между двете земи.

Тогавашната опозиционна СДСМ (голяма част от чиито тогавашни функционери и членове днес са членове на ВМРО-ДПМНЕ) твърдо се противопостави на тези нови отношения, от страх, че ще се „ребългаризира“ Македония, тоест, ще се „разсипят отношенията със съседна Сърбия“.

Този период символизира „помирението“ и с акта на съвместно честване на българската и македонската делегации на Свети Кирил пред неговия гръб в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Имайки предвид развалянето на отношенията между Тито и Сталин и тежкото комунистическо наследство в двете държави, с години двете делегации „се надпреварваха“ кой пръв ще стигне на въпросното честване в Рим. От 1999 година тази „традиция“ бе преустановена в знак на добросъседство и приятелство и се даде начало за преосмисляне и потвърждаване на общата история между двете земи. В края на хилядолетието изглеждаше, че най-накрая веднъж и завинаги ще се отървем от „старите навици“.

Някои активисти на ВМРО-ДПМНЕ в този период започнаха открито да призовават за преразглеждане на националната история, азбука и език, използвани в Македония.

Дори тогавашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски с памфлета „Кой со кого ке се помирува“ отговори на академика Иван Катарджиев и на другите скопски учени по няколко исторически въпроса и тези, и оставя послание „да престанете да тровите македонския народ с тази историческа фата моргана, в която само вие вярвате за последните петдесет години“.

На края на този памфлет Любчо Георгиевски направи заключението, че „ако ние самите искаме да затвърдим идеята за самостоятелна Македония, македонски език, македонска нация или македонска църква, ни трябва тъкмо храбростта, да се изправим пред някои недвусмислени исторически истини без да търсим виновници в две или три личности, за да можем да си създадем фалшиво алиби, а напротив – по точно този начин ние сами ще си помогнем да излезем от кьор-сокака, в който се намираме сега“.

Новото правителство на СДСМ подписа Договора със съседна България. Единствените десни партии в Македония, които го поддържаха бяха Обединени за Македония и ВМРО-Народна Партия (Любе Бошкоски и Любчо Георгиевски). Разбира се, лидерите на тези партии са бивши функционери в тогавашното ВМРО-ДПМНЕ – министър и премиер.

За Договора, лидера на Обединени за Македония дори изтъкна, че живеем във време на Обединена Европа и затова са неприемливи тенденциите, които ни връщат към мрачните времена на комунизма, където България трябваше да бъде представяне като наш враг. „Кому е нужен договор за приятелство с Република България и българския народ, ако не на моя македонски народ и на моята Македония? С изграждането на моста на приятелство, сами и по естествен път ще осъзнаем истинското минало, извън пропагандата, фалшивите конструкции и историци.“

И накрая – ПАРАДОКСЪТ!

ВМРО-ДПМНЕ като антикомунистическа партия в 21 век, жестоко се противопоставя на Договора, докато СДСМ, като наследник на Македонската комунистическа партия, го поддържа и приема да участва в дебати относно историята.

Остана въпросът, който ще оставя за отговор на днешните модерни „радикални вмровци“: дали структурите които работят против бъдещето на Република Северна Македония и искат тя да остане заробена под оковите на червеното, югославско минало, днес не са инфилтрирани в партията, която беше най-твърдо антикомунистическа?

Споделете чрез

Предишен

Следващ