fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк

Време за четене: 5 мин.

Паметните плочи на Първи пехотен Софийски (т.нар Шопски или Железен полк) и Шести пехотен Търновски полк, изградени през 1934-1936 г. Паметните плочи са били премахнати през 80-те години, за да бъде изграден парка около Националния дворец на културата, а на тяхно място е издигнат паметникът „1300 години България“. Въпросът е защо на площада на всяко българско село и град има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата на България този паметник е премахнат?

На стените, проектирани от арх. Обретенов под формата на буквата П, са изписани над 3000 имена на загиналите от двата полка във войните от 1912, 1913 и 1915-1918 (Балканска война, Междусъюзническа война, Първа световна война).

Една от легендарните български бойни части е  I Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната“. В Балканската война дивизията се бие с турските войски при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа.

Мемориалът е изпълнявал и функцията на Пантеон, пред който са се провеждали тържествени церемонии и са посрещани високопоставени чуждестранни гости.

В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията  започва с  участие в превземането  на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ.

През 1917г. I Софийска  е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, които го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни пеши преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца. 

На тази легендарна бойна част е посветена  книгата „Един от първа дивизия“ на поручик Георги Георгиев – издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това. Софийска дивизия е легенда. Книгата е преиздадена отново едва през 2016 г. от издателство Хеликон. Може да бъде намерена и в Читанка. Един откъс от нея:

„Музиката свири, знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник. Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия.

Ние ви сочим сто победи!

Ние, първа дивизия. Желязната! Славната! Непобедената! Непобедимата! Непобеждаемата! Ура!“

Ветерани от Македоно-одринското опълчение крачат край оградата на пехотните казарми по протежение на бул. „Патриарх Евтимий“, 
за да поднесат венци пред паметните плочи, началото на 40-те години

Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания. Комунистите разрушават паметника . Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… това комунистите не прощават. На мястото на плочите е построен НДК и шестоъгълния паметник. Вече 20 години българската държава не възстановява  плочите с имената на загиналите войни.

Днес тези, които не се посвениха да разрушат най-големия войнишки паметник в София и да изхвърлят на сметището табелките с имената на загиналите, вряскат как трябвало да се запази паметникът на една окупационна армия, която не е дала нито една жертва при нахлуването си в България. Да, става дума за БКП/БСП и Паметника на съветската армия в центъра на милата ни столица.

Вижда се и бронзовият лъв, който държи карта на Санстефанска България

От няколко години се води борба за възстановяването на паметните плочи, които не са разрушени, а само са премахнати и днес още се пазят. Днес голяма част от най-активните защитници на възстановяването му са клуба на потомците на царския офицерски корпус „Един завет“, общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, журналисти като Даниела Горчева и Марин Гюеров.

И тук идва въпросът – можем ли да убедим още хора, за да бъде възстановен този паметник на славната история на България, а и на София? Личното ми мнение е, че той не трябва да се противопоставя на паметника „1300 години България“, който в момента се руши, а трябва да бъде възстановен и пред или до него да бъдат сложени паметните плочи с имената на загиналите български войници. Та нали те са загинали именно, за да я има България и подобна композиция би имала огромен смисъл, както и би обедитила донякъде разединеното ни общество.

В “Мисъль” бихме искали да подчертаем, че сме против запазването на паметника “1300 години България” по естетически съображения

Споделете чрез

Предишен

Следващ