Паметните плочи на Първи и Шести пехотен полк

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Паметните плочи на Първи пехотен Софийски (т.нар Шопски или Железен полк) и Шести пехотен Търновски полк, изградени през 1934-1936 г. Паметните плочи са били премахнати през 80-те години, за да бъде изграден парка около Националния дворец на културата, а на тяхно място е издигнат паметникът „1300 години България“. Въпросът е защо на площада на всяко българско село и град има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата на България този паметник е премахнат?

На стените, проектирани от арх. Обретенов под формата на буквата П, са изписани над 3000 имена на загиналите от двата полка във войните от 1912, 1913 и 1915-1918 (Балканска война, Междусъюзническа война, Първа световна война).

Една от легендарните български бойни части е  I Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната“. В Балканската война дивизията се бие с турските войски при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа.

[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/stara-sofia2.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ saved_tabs=”all” background_layout=”light” text_orientation=”center” border_style=”solid”]

Мемориалът е изпълнявал и функцията на Пантеон, пред който са се провеждали тържествени церемонии и са посрещани високопоставени чуждестранни гости.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията  започва с  участие в превземането  на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ.

През 1917г. I Софийска  е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и солунското примирие е предадена в плен. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на десетки офицери, които го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни пеши преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца. 

На тази легендарна бойна част е посветена  книгата „Един от първа дивизия“ на поручик Георги Георгиев – издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това. Софийска дивизия е легенда. Книгата е преиздадена отново едва през 2016 г. от издателство Хеликон. Може да бъде намерена и в Читанка. Един откъс от нея:

[/et_pb_text][et_pb_testimonial background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

„Музиката свири, знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник. Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия.

Ние ви сочим сто победи!

Ние, първа дивизия. Желязната! Славната! Непобедената! Непобедимата! Непобеждаемата! Ура!“

[/et_pb_testimonial][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/stara-sofia3.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ saved_tabs=”all” background_layout=”light” text_orientation=”center” border_style=”solid”]

Ветерани от Македоно-одринското опълчение крачат край оградата на пехотните казарми по протежение на бул. „Патриарх Евтимий“, 
за да поднесат венци пред паметните плочи, началото на 40-те години

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк, на мястото на днешното НДК три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за тържества, помени, паради, и други военни чествания. Комунистите разрушават паметника . Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… това комунистите не прощават. На мястото на плочите е построен НДК и шестоъгълния паметник. Вече 20 години българската държава не възстановява  плочите с имената на загиналите войни.

Днес тези, които не се посвениха да разрушат най-големия войнишки паметник в София и да изхвърлят на сметището табелките с имената на загиналите, вряскат как трябвало да се запази паметникът на една окупационна армия, която не е дала нито една жертва при нахлуването си в България. Да, става дума за БКП/БСП и Паметника на съветската армия в центъра на милата ни столица.

[/et_pb_text][et_pb_image _builder_version=”3.0.51″ src=”https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/06/stara-sofia4.jpg” show_in_lightbox=”off” url_new_window=”off” use_overlay=”off” sticky=”off” align=”center” always_center_on_mobile=”on” border_style=”solid” force_fullwidth=”off” /][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ saved_tabs=”all” background_layout=”light” text_orientation=”center” border_style=”solid”]

Вижда се и бронзовият лъв, който държи карта на Санстефанска България

[/et_pb_text][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

От няколко години се води борба за възстановяването на паметните плочи, които не са разрушени, а само са премахнати и днес още се пазят. Днес голяма част от най-активните защитници на възстановяването му са клуба на потомците на царския офицерски корпус „Един завет“, общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, журналисти като Даниела Горчева и Марин Гюеров.

И тук идва въпросът – можем ли да убедим още хора, за да бъде възстановен този паметник на славната история на България, а и на София? Личното ми мнение е, че той не трябва да се противопоставя на паметника „1300 години България“, който в момента се руши, а трябва да бъде възстановен и пред или до него да бъдат сложени паметните плочи с имената на загиналите български войници. Та нали те са загинали именно, за да я има България и подобна композиция би имала огромен смисъл, както и би обедитила донякъде разединеното ни общество.

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

В “Мисъль” бихме искали да подчертаем, че сме против запазването на паметника “1300 години България” по естетически съображения

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация във %22Война и Мир%22″ button_url=”https://voinaimir.info/2017/03/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Георги Драганов
Георги Драганов

Завършил Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил като учител и журналист, в момента работи в съвсем друга сфера. Политически се определя като либертарианец. Никога не е членувал в партии, но се интересува активно от гражданското общество.