fbpx

НОВО

Армения на кръстопът

Преди две години, когато в Армения Никол Пашинян и компания свалиха тогавашния президент и премиер Серж Саркисян, реториката на Пашинян беше много остра спрямо Русия. По-късно, подтикнат от енергийните и отбранителни нужди на страната си, той даде сигнал на Путин, че...

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Пътят към Европа – 21 години по-късно

Време за четене: 2 мин.

На 10 януари 1997 г. започна истинският път на България към Европа. Тогава изглеждаше абсурдно, абстрактно и далечно, дори за Гърция се чакаше няколко дни на опашка за виза, стандартът в най-бедните европейски страни беше 20-тина пъти по-висок от този на българско семейство от двама работещи висшисти.

Утре, 21 години и 1 ден по-късно правим поредната важна стъпка от тази история на успеха, която започна тогава.

Много неща не ни достигат, много има още да се свърши. Но проблемите са си лично наши и с ръка на сърце – много от тях са обективни. Една много закъсняла с модернизацията си нация, една безобразна урбанизация, една плитка градска култура без традиции, една изкоренена вяра и разклатена ценностна система, една робска психика затънала в дребнавост, лишена от широта на погледа и самочувствието да мечтае. Един богомилско-андрешковски инстинкт на вечното отрицание и прецакване. Предпочитаме да гоним зайци всеки за себе си, вместо заедно да гоним елен.

Първо поколение видяло свят, второ поколение в чаршафи, трето поколение в обувки.

И на всичкото това отгоре – Европейски съюз, море в Гърция, университет в Холандия, работа в Германия, спорове за Истанбулската конвенция и за клипа на Председателството… Не е зле, когато си започнал от нощни опашки за хляб.

Част от дълбоките причини за разединението днес е, че някои мислят, че светът започва през 2013, други мерят с 97-ма. Или с 91-ва, или с 44-та… Вероятно всички грешим. Просто ни трябва още време, защото стартирахме от по-ниска начална позиция. Трябва ни и амбиция да наваксаме изоставането. Да ловуваме заедно елени в гората, а не да гоним поединично зайци в ливадите.

Текстът е взет от Фейсбук страницата на автора с негово разрешение. Заглавието е на Мисъль.

Споделете чрез

Предишен

Следващ