Педофрастия, лепене на етикети и други модерни измами

 

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е била оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война.

 

Изчистване на разговора от злоупотреби и злопотребяващи

Педофрастия

Дефиниция: Аргумент, изпозлващ деца, за да се подсили рационализация и да се представи опонента като задник, тъй като хората са беззащитни и забравят скептицизма при вида на страдащи деца: никой няма сърцето да постави под въпрос автренточността на или източника на репортажа. Често се прави с помощта на снимки. 

Може също да описва използването на бебета от професионални просяци, които ги наемат от родителите им и ги ползват като мощен инструмент в своя занаят (спомнете си, че децата растат и трябва да се заменят).

 

Педофрастите се възползват от нашите майчински (и бащински) инстинкти.

Педофрастията има най-силен ефект върху актьори, журналисти и подобни типове, които са интелектуално несигурни, лишени от крична преценка и живеещи в страх да не бъдат класифицирани като нарушители на някаква норма за политическа коректност. Например, педофрастията често беше използвана по време на войната в Сирия от пропагандатори като Джулиан Рьопке, непрестанно осигуряващ на германската публика снимки на умрели деца. Или различните лобита, наети от Саудитска Варвария (и съюзниците й), за да промотират сунитски ислямистки политики, прикрити като „тинк танкове“, като например Middle East Institute във Вашингтон,

Лепене на етикети (bigoteering)

Измислено от Тим Ферис, описва лепването на някого (или неговите мнения) на етикет „расист“, „шовинист“ или нещотаков-ист в случаи, когато това не е оправдано. Това е калпава манипулация, целяща да използва позора, съпровождащ такива етикети и да се насили опонента да изразходва време и енергия, за да обяснява „защо той не е „етикет“-ист.

Забележете, че точно истинските жертви на расизма са действително обижданите от пробутващите ни добродетели лепячи на етикети.

Пример: И Кюрдите, които искат независимост, и арабите, които отказват да им я дадат, се обвиняват взаимно в „расизъм“. По същия начин арабистите обвиняват локалистите (като тези, които отстояват финикийска или коптска култура и навици различни от арабската доминация) в расизъм, забравяйки че арабизма се основава на дълбоко империалистична и супремасистка идеология. Един локалист иска другите да го оставят на мира (остави ме на мира, аз ще те оставя на мира, така изпълнявайки моралната симетрия на сребърното правило), докато арабистите искат несунитските малцинства да бъдат техни димми слуги или второкласни граждани под прикрието на „несектарианство“.

Лепене на етикети от втори ред: в допълнение към лепенето на етикети, това е заставането на едната страна на конфликт, на основание раса или пол, без дори да се изследва източника на проблема, както често се практикува от автора на детски книги Дж. К. Роулинг или подкастъра Майк Дънкан. Например автоматичното им заставане на страната на професионалния дилър на глупости Мери Биърд в интелектуалния й конфликт с мъж, само защото Мери Биърд е жена, без дори да се разбира природата на спора, като впоследствие плетат аргументи, за да обяснят подкрепата си.

Навутеизиране

Измислянето на фалшиво обвинение, точно както Йезавел прави, за да прогони Навутей.

В много правни системи, от кодекса на Хамурапи насам, клеветите и фалшивите обвинения се наказват, все едно обвинителят е извършил сам нарушенията. (Очевидно има нужда от симетрия: наказанията за престъпления са пропорционални на престъплението, поради това налагането на такова наказание на невинен човек трябва да се наказва по същата логика).

В комбинация с лепенето на етикети: фалшивото обвинение в „етикет“-изъм, особено ако обвинителят знае, че това не е вярно, трябва да води до наказание за етикетиращия, сякаш самият той е етикет-ист.

Трябва да се отбележи, че „фалшиво обвиняващ“ е оригиналното значение на гръцката дума δυσφήμηση (sycophant), преди тя да навлезе в английския език.

Партизанстване

Посочване на противните недостатъци на една страна в конфликт, без да се разкриват същите на другата страна. Пример: „Той е диктатор“, съдавайки иклюзията, че алтернативата е шведския парламент, а не някоя дори по-лоша измислица.

Проблемът може да достигне абсурдни пропорции: по време на войната в Сирия беше използвано от интервенционистите, описващи „диктатора“, без да споменават, че неговите противници са главорезите от Ал-Кайда.

Може да засечете партизанстването и нечестното мислене, когато същите хора, заставащи зад премахването на някой диктатор, възхваляват Саудитска Варвария, забравяйки да използват същия аргумент в тези случаи.

Непоследователност в Монокултурите

Показах, че едно виждане е грешно 1) ако е логически несъвместимо с други виждания, приемани за верни от същите лица, 2) ако води до статистическо струпване на причини, които би трябвало да са случайни, или поне несвързани. Тази евристика може да ни помогне да идентифицираме монокултури, обикновено изкуствено подпомагани от някое лоби.

Лобистите и техните полезни идиоти, както видяхме при партизанстването, са непоследователни някъде в своите виждания: налице е струпване в защита едновременно на ГМО и Глифозат, без да има особена логическа връзка между двете неща. Е, има връзка: Монсанто продава и двете; и ГМО са всъщност извинение да се продават високи дози глифозат.

По подобен начин човек намира неслучайно струпване на хора, които порицават цивилните жерви в Алепо, но забравят за тях в Мосул.

 

Към оригиналната публикация

Теодор Димокенчев е юрист и радикален капиталист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели