На 6 май 2002 нидерландският политик Пим Фортюйн, професор по социология в Еразъмския Университет Ротердам, е убит от активиста за климатични промени Фолкерт ван дер Грааф. Пим Фортюйн е виден критик на мултикултурното общество и един от първите европейски политици, които се изправят срещу Исляма и културният релативизъм. По подобие на автора на „Сблъсъкът на Цивилизациите“ Самюел Хънтингтън, Фортюйн изявява тезата, че фундаментално различни култури е много трудно да живеят заедно в мир и това би създало безредици в обществения ред. Фортюйн прекарва голяма част от живота си в Ротердам, където явно е изявен мултикултуризма, а това всъщност е един от най-престъпните градове тогава и до ден днешен. Той определя случващото се в Ротердам и други големи градове по следния начин:
Това, на което сме свидетели сега, е сблъсък на цивилизации, не само между държавите, но и вътре в тях.
Двайсет и две години по- късно това е реалността. По улиците на Ротердам, Амстердам и Хага хиляди излизат на протест в подкрепа на Палестина и използват лозунгите на Хамас. Това се вижда и по университетските сгради. Еврейската общност е дискриминирана и нападана. Изглежда, че мултикултуризмът доведе до това, което Фортюйн най-много се страхуваше, а именно европейската цивилизация да бъде застрашена вътрешно от чужда на нея култура и да се чувства като малцинство на собственият си дом.
Заради тези си виждания Пим Фортюйн е определян като радикален от медиите в Нидерландия и те демонизират неговия образ. В телевизионно интервю той предрича, че ще бъде убит заради лошия имидж, който медиите му създават. Наследството на Пим Фортюйн е поставянето в дневният ден на проблемите на мултикултуризма и несъвместимостта на фундаментално различните култури. Смъртта му шокира цялата политическа система, а очакванията са били, че ако е останал жив неговата политическа партия e щяла да бъде първа политическа сила.
Борбата срещу мултикултуризма в Нидерландия започва с Пим Фортюйн, но неговото дело продължава Герт Вилдерс. Първоначално Вилдерс е член на либералната партия на Марк Рюте (Народна партия за свобода и демокрация), но бързо след смъртта на Фортюйн Вилдерс започва своето нападение срещу мултикултуризма и Исляма. Заради това той и още няколко депутати се отцепват от Народна партия за свобода и демокрация и създават Групата Вилдерс. След изтичането на мандата те създават своя партия – Партия за свободата. Тя успява да влезне в парламента и в следващите години се превръща във важен фактор на политическата сцена. Вилдерс иска да забрани Корана, да се премахнат джамиите и да се забрани правото на двойно гражданство. Той предлага и Нидерландия да излезе от ЕС по подобие на Обединеното Кралство, но в последните години Партията за свободата промени гледната си точка. Те искат децентрализация на ЕС, нулева миграция от Близкия Изток и Африка, силен суверенитет на държавите и премахването на Зелената сделка. През 2010 година Вилдерс подкрепя кабинета Рюте 1 без да участва пряко в него, но през 2012 година оттегля подкрепата си. Тогава Рюте заявява, че неговата партия повече няма да работи с Вилдерс и така в следващите дванайсет години Партията на свободата става константна опозиционна сила.
В средата на 2023 година политическата обстановка в страната започва да се променя, кабинетът Рюте 4 пада заради неразбирателство за политиката за бежанци и миграция. Това довежда и до сензационното обявяване на Марк Рюте, че спира с политиката. Дилан Йешилгьоз (туркиня по произход) наследява Рюте и заявява, че е готова да работи с Герт Вилдерс. По този начин тя даде нужната легитимация за Партия за свободата като партия, която може да стане част от коалиционно управление. На политическата сцена за новите избори се появява радикално лявата коалиция Хрунлинкс – Работническата партия като основен нов конкурент за първото място, както и центристката партията на Питер Омзихт Нов Социален Контракт. Лявата коалиция, оглавена от създателя на Зелената сделка Франс Тимерманс, е заплаха за общественият ред. Тя предлага политики свързани с Зелена енергия, повече бежанци и многообразие в обществото. Самият Тимерманс не веднъж е казвал, че бъдещето на континента е да стане многообразен. Глобализмът е основната част от партийният апарат на Хрунлинкс – Работническата партия.
Дебатите преди изборите ноември месеца бяха най-ключовия момент на предизборната кампания. Партия за свободата изглеждаше, че ще завърши трета преди дебатите, но именно силното представяне на Вилдерс в тях доведе до преобръщане на резултата седмица преди деня на изборите. Голямата победа идва от факта, че големите темите на изборите бяха миграцията и Зелената сделка и Вилдерс успя да сблъска с реалността Франс Тимерманс. Лявата коалиция говореше за климатични промени, помощ на бежанци и човешки права. Всичките им цели не отговаряха на исканията на класическия ляв избирател, който се интересува от доходите си сега и социалното неравенство. Вилдерс успя да използва класическите леви идеи срещу новите на Тимерманс и да привлече избиратели дори от левия спектър. Класическият ляв избирател може да се каже, че избра дясното на Вилдерс, защото левият зеленизъм губи връзка с реалността. Бившият министър на образоването Роналд Пластерк (член на Работническата партия) индиректно през вестник „Телеграф“ подкрепя политиките на Вилдерс и иронизира неговата собствена партия. На Запад се наблюдава феноменът, че класическият ляв става десен. Трябва да се подчертае, че според много политически анализатори Вилдерс е десен в социалната политика и донякъде ляв в икономическата.
На 22 ноември 2023 година се провеждат изборите и резултатът разтърсва цяла Нидерландия. Партията за Свободата (PVV) взима най-високия резултат в историята си, 35 места. Настроенията в Нидерландия бяха смесени. За първи път от години се виждаха флаговете на държавата пред всяка една къща, но в същото време левите избиратели изглеждаха мълчаливи и объркани. Никой не би предположил, че след повече от 20 години борба Вилдерс ще успее да спечели изборите. Победата му е израз на недоволство на обикновения гражданин срещу либералните политики на глобализации и многообразие.
След години на либерално управление и отворени граници изглежда, че идва ново управление, което ще води точно обратната политика. Формирането на коалиционно споразумение отне повече от 6 месеца и то има мотото “Надежда, Смелост и Гордост“. Споразумението обединява Партията на свободата (PVV), Народна партия за свобода и демокрация (VVD), Нов Социален Контракт (NSC) и Движението на Фермерите (BBB). В името на това да има правителство Вилдерс се оттегли като кандидат за премиер и номинира първоначално Роналд Пластерк. Последваха нападки от медиите срещу него заради неправомерно използване на печалби от патент и заради това Вилдерс номинира Дик Шуф, бивш шеф на разузнавателните служби и член на Работническата партия. Правителството ще се концентрира върху проблемите на обществото с бежанските вълни, безопасността на улицата, реформите в ЕС и възвръщането на гордостта на страната. Предстои да разберем дали комбинацията между две популистки (PVV, BBB), една либерална (VVD) и една центристка (NSC) ще даде нужният резултат. Вилдерс няма да е премиер в този кабинет, но при успех на кабинета един ден нещата биха се променили.
