Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради “брутална кражба” (БК) на информация и разпространяването ѝ в интернет. С което ще се извърши благороден акт на самобичуване.
Що е то самобичуване? Потърсих в същия тоя интернет, в който са разпространени личните ни брутално откраднати данни, и намерих доста определения за персонално самобичуване. Но що е обаче държавно самобичуване? Това според мен е, когато държавна комисия глобява държавна агенция, а гражданите се чувстват справедливо отмъстени. Тоест, когато една държавна организация наказва друга държавна организация, тогава имаме държавно самобичуване, защото тялото е едно.
Обаче самобичуване ли е наистина? Като глобят (бичуват) НАП, кой в крайна сметка ще е глобеният (бичуваният)? Парите за глобата, която ще плати НАП, за да изтърпи наказанието си и да ѝ дойде акълът в главата, откъде са? Ами от бюджета. Дала ѝ ги е същата тая държава, която сега я глобява. А откъде са се взели тези пари в бюджета? Ами от гражданите. Държавата им ги е взела като данъци с помощта на същата тази НАП, която сега наказва в защита на същите тези граждани. Тоест, като опростим уравнението ще видим следното: НАП изпуска поверителна информация на гражданите и гражданите плащат от джоба си, за да въздадат справедливост. Бичувани се оказват същите, чиито лични данни сега се подмятат от компютър на компютър както тръни в прерията. В крайна сметка пак имаме самобичуване, само че не се самобичува държавата, а се самобичуваме ние, потърпевшите. Държавата само контролира и управлява процеса.
Отдавна се говори за въвеждане принципа на персонална отговорност в администрацията, толкова отдавна, колко и за принципа на мълчаливо съгласие, който да замени мълчаливия отказ. Защото какво е сега? Всеки данъчен, всеки чиновник, всеки инспектор може да вгорчи живота ви, може направо да го съсипе, пък вие ходете да търсите справедливост в съда. Ако някой ден, след години успеете да докажете правотата си, наказано ще бъде учреждението, където работи въпросният чиновник, но не и самият чиновник. Данъчният може да каже: дължиш един милион (защото го е мързяло да си довърши проверката и да установи истинския длъжник, който междувременно се е покрил). Съставят ти акт, запорират ти сметките и имуществото, бизнесът ти фалира, служителите ти остават на улицата, а ти започваш да хрантутиш адвокати. Накрая се оказваш прав, но какво от това – вече си никой. А чиновникът? Дреме му на него. Дори да осъдиш държавата в Страсбург, дори да спечелиш баснословно обезщетение, що му е на него, отразява ли се това на заплатата му, на бонусите му, на отпуската му, на социалните му придобивки? Ни най-малко.
Сега, като накажат НАП за изтичането на информацията, кого ще накажат всъщност? Ръководството? Ай Ти отдела? Онзи, който е назначавал некадърници? Онзи, който самият е некадърник и мързеливец, назначен от друг некадърник и мързеливец? Онзи, който е купил софтуер от племенника си? Изпълнителният директор ли ще подаде оставка или главният секретар? Някой конкретен началник ли ще поеме финансова и наказателна отговорност? Нищо такова няма да се случи. Просто една комисия ще глоби една агенция, а целокупният електорат енергично ще ръкопляска и ще се къпе в еуфорията на върховенството на закона; ще се бие в косматите гърди и ще вика: ” Европейц, европе-е-е-ейц!”.
Ние не сме жадни за отмъщение, защото знаем, че всеки и то не рано или късно, а винаги точно навреме ще получи каквото е заслужил и няма да го получи от нас. Но случки като тази с НАП ни карат да се замислим и за други неща.
Помните ли наредба Н-18, по-известна като наредбата за касовите апарати? Същата наредба, която пролетта НАП арогантно и високомерно отказа да обсъжда със специалистите на браншовите организации и която ще влезе в сила от 1 октомври. Тогава търговците се опасяваха (не знам какво си мислят сега, след скандала с личните данни), че по силата на наредбата софтуерът, който ги задължават да си купят, всеки ден автоматично ще изпраща до сървърите на НАП информация за целия им бизнес – стокооборот, складови наличности, доставчици, плащания, личен състав, даже и рецептите за манджите в кръчмите. С две думи: цялото ноухау на търговеца всеки Божи ден ще се копира на сървърите на НАП, откъдето не само който и да е служител на агенцията ще може да го изнесе на флашка и да го продаде за сто лева на когото си поиска, ами и както вече се доказа, всеки Ай Ти специалист ще може да бръкне, да източи информацията и да я разпространи ей така, за кеф. И не мислете, че става дума за някакви “вълшебници”, както с почит ги нарече премиерът, ами вероятно за най-обикновени безделници, които се чудят как да се направят на интересни. И при това положение държавата с устите на своите аватари НАП и МФ има нахалството да изисква от предприемачите професионалната им информация, която по цял свят (ако не се лъжа, и тук) е обект на търговска тайна.Как, с кои очи държавата ще обещае на търговците, че търговските им тайни ще бъдат в безопасност?
Ами изборите? Чудим се как да гласуваме – електронно, по пощата или машинно и ако е машинно, то дали да е машинно гласуване или машинно преброяване. Напразни усилия на любовта! В крайна сметка всичко отива в компютрите на някоя фирма-преброител, да речем държавната “Информационно обслужване” (която впрочем е обслужвала и НАП) и оттам в ЦИК, където може да бръкне всеки “вълшебник” и да определи кой от утре ще управлява държавата. Хей, скъпи наши политически партии, не трошете пари за цигански гласове, пазарувайте си хакери!
Но пък тази система на държавно самобичуване, при която една комисия наказва една агенция, може да намери чудесно приложение в личния живот на гражданина. Ето, сега вече нали ще носим отговорност за поведението си в социалните мрежи – нека, ако напсувам някого във фейсбук, да накажат не мен, а фейсбук, ама така да го накажат, че писъците му дълго да огласят южните ни нощи. Освен това мисля, че Картаген с всичките му там пунически агенции и комисии трябва да бъде разрушен.
