fbpx

Писмо до Радан Кънев

Време за четене: 4 мин.

Уважаеми Радане,

Гледам, че гледаш ТВ Алфа и се чудя защо. Това би било равносилно на отказ от всякаква претенциозност като потребител на информация и признание за закърнели граждански рецептори. Но в крайна сметка, явно не е изненадващо, че един либерал като теб може да намери вдъхновение от един националист като Волен Сидеров. Все пак вие имате общ философски корен: скръбната френска революция, която зарази човечеството с либерализъм и национализъм едновременно.

А френската революция, уважаеми Радане, е второто отпадане на човека от Бога след Адамовото.

Но прости тази кратка ретроспекция. Приеми я като консервативен рефлекс: ние обичаме да се ровим в миналото. А същото това минало, при това близко такова, ни напомня, че доскоро вие говорихте императивно за либерална демокрация. А сега, виждам, сте я замели под килима и вече пишете за конституционна демокрация.

Разбира се, аз най-искрено те поздравявам за тази еволюция. Но на какво се дължи тя? Да не би, с оглед на компрометирането на либералната демокрация, това всъщност да е „способността ви да намествате политическите си убеждения според временните настроения на мнозинството“? Ако приликата между нас е в това, че успоредно си даваме сметка за кризата на либералната демокрация, то разликата е, че за нас това е добра новина: ние никога не сме имали пиетет към това оскотяване и редукция на демокрацията (и Европа), че та да ги свеждаме само до либералното.

Затова ако някой тук си е променил мнението, то това не са консервативните ти приятели.

Но какво предлагаш ти? Да премахнем изборите, та да не отчитаме „временните настроения“? Или да ги провеждаме не на четири, а на осем години? Или да сменим принципа на мнозинството при формирането на демократичното управление с принципа на малцинството?

Но което и да е от това би било по-скоро – как го написа? – авторитарен национализъм. Ето как само в рамките на няколко рехави абзаца ти пак се оказваш по-топло близко до Сидеров, отколкото консерваторът някога ще бъде. Нека те върна на френската революция: явно че когато философският ти корен е еднакъв, то и текущите ти разлиствания ще имат допирни точки. Като тази либерал да гледа националистическа телевизия и да черпи вдъхновение от нея.

Но аз няма да мимикрирам и да се правя на разсеян: това не означава, че едно просветително лидерство не трябва да задава и формира нагласите и настроенията на хората. Напротив! И една от първите битки на лидера се състои в това не да разделя, а да обединява хората, и от „тълпата“ да направи народ! Да даде органична формула за цялото общество, а не избирателна само за някой от сегментите в него!

Но именно тук, уважаеми Радане, бе редно от теб да марширува само и единствено едно дисциплинирано мълчание, тъй като за разлика от консервативните ти приятели, ти си бил председател на партия.

Само ти си бил лидер, докато ние бяхме тълпа и електорат.

Но когато капитанът е сблъскал кораба в айсберг, нека същият не се сърди на пасажерите, че са нахлузили спасителните жилетки.

А клубът на полезните идиоти не бил изчерпателен, ако равносметката не обхване и двете „рамене“ на реката: не само тия, които „разтягаха“ старици по границата ни с Турция, но и онези, които водят кучета на сешоари.
Не знам кое от двете е по-тъжно, по-нелепо и по-ирелевантно: такива сме консерваторите, лишени сме от самочувствието на всичко-знаенето.

Но това, което знаем, е явно: множат се недоброжелателите на единна и силна Европа. И ти коректно си посочил външните ни врагове: Русия и Турция. Но европейският проект има и вътрешни такива: това е левият либерализъм. Левият либерализъм начева своя Четвърти райх, който райх си има свой ариец (сектанта), който сектант готвеше Холокост за ортодоксалния човек и тихия му пиетет към традиционното.

А всичко това се оказа чудесен повод за хибридната пропаганда срещу Европа. Затова ако мразите Русия, моля, спрете да й помагате. Левият либерализъм е като спуснатото през нощта въже, по което неприятелят иска да се изкачи, за да вземе на абордаж кораба.

За левия либерализъм, уважаеми Радане, личната и икономическа свобода, законът и християнството, за които пишеш, са прах и шум. Левият либерализъм предпочита да чеша своята политическа екзема, в която субкултурната прима е по-силна от закона, икономическата свобода е смачкана от тежкия бюрократизъм, а Бог е помолен да не пречи на гледката към кълбата газ на небето.

И най-сетне, да си го кажем направо: да сложиш знак на равенство между Волен Сидеров и консервативните ти приятели би било равносилно на това ние да сложим такъв между теб и Делян Пеевски. Би било еднакво нелепо. Сидеров е толкова консерватор, колкото и Пеевски е либерал. Нищо, че си закачат такива етикети.

Но няма лоша дума, споменът от която да не бъде измит от подходящото количество спирт.

Консерваторите сме по-големи от това, от конюнктурата и от абревиатурите. Това всъщност остана неразбрано от либералните ни приятели: ние не сме заложници на Status quo, ние го формираме.

Това прилича ли ти на популизъм или на приказки, които би изрекла тълпата или Волен Сидеров?

А иначе някога някой бе казал, че ако стоиш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш как течението носи телата на враговете ти.

Затова, уважаеми Радане, смени канала и не скачай в реката.

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на Консерваторъ

Споделете чрез

Предишен

Следващ