НОВО

Имаш нов “проект”? Демек си архитект?! Респект!

Унгарската Фидес (ЕНП) тръгва за изборите за ЕП с плакати срещу Юнкер (ЕНП). Юнкер (ЕНП) отговаря, че Орбан (ЕНП) няма място в ЕНП.... Най-вероятно точно с тази кампания Орбан ще спечели най-голям брой унгарски места за ЕНП, което ще позволи кандидатът на ЕНП да...

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Плашилото на фашизма

Време за четене: 4 мин.

На фона за разговорите относно либерализма, консерватизма, социализма и като цяло битките между идеологиите в различните им форми и партийни окраски, ми се ще да изразя едно може би недотам популярно мнение, а именно: че в крайна сметка значимите различия в практиката между тези три големи политически идеи на нашето време не са чак толкова големи.

Да, разбира се – либералите все така ще си държат на отворени граници и лявата идея за равенство; консерваторите ще се опитват да реагират на “прогресивните” отгоре наложени обществени промени, а оттам и импулса да опазят народите си и традициите си – до колкото това може да се прави с политически средства, разбира се. А що се отнася до социалистите, комунистите и като цяло хардкор левичарските идеи за тотално социално и икономическо иженерство – в наши дни те са напълно изчерпани.

Да, отново, разбира се – поради липса на екстремно ляво, иначе традиционно възприеманите като центристка идеология либерали постепенно олевяват и подемат някои от идеите на “твърдата” левица. В икономически аспект това се вижда ясно в непрестанните и все по-сложни регулации, които се приемат за щяло и нещяло, вижда се и в социалните програми на много европейски държави.

Работата обаче е другаде – съвсем по диалектически, трите големи идеологии на модерността така здраво са се омешали в последните три века, че днес идеите, които разпознаваме като техни ядрени съставни части са практически неделими и преливащи от една политическа концепция към друга.

При цялата си неизменна реакция спрямо модерността, консерваторите не могат по никакъв начин да се противят, нито пък даже въобще им хрумва да отрекат класически либерални постановки като всеобщото избирателно право, законово установеното равенство между всички граждани, правото на труд на нежния пол, на частна собственост и прочее. За изминалите три века от подчертано аристократична съсловна концепция консерватизмът извървя пътя до – и го казвам без ни най-лош смисъл или негативност – популистка идея, народна. Такава, която все пак рефлектира аристократични настроения, но у душевността на самия народ, а не като конкретно имотно съсловие. И оттам се обвързва още по-здраво с християнския си корен.

Либерализмът пък, ако го разглеждаме като класическа буржоазна политическа идея, то той несъмнено към днешна дата е мъртъв спрямо зародиша си. Вместо това либерализът днес е неопределена идея, характеризираща се най-вече с институционалното срастване между едрия бизнес и отделните държави, но с лицето на официализиран пацифизъм и морален нихилизъм.

Социализмът, вече казах, е идейно и физически мъртъв и бесът му е обсебил изчерпалия се либерализъм ту под формата на екологично загрижена “зелена” партия, ту под в образа на неприлично облечена шведска ученичка с плакати “Долу патриархата!” или пък “Бежанци добре дошли!”, ту като социалната система на страните от Стара Европа, ту дори идва и в образа на добрата “мама” Меркел, която се чуди в каква по-шарена опаковка да поднесе на съгражданите си факта, че кретащата още от времето на Бисмарк пенсионна система я чака скорошен колапс, та се налага внос на работна ръка. За предпочитане евтина и полу-грамотна.

От там насетне, отвъд тези теоретични различия, изглеждащи ни уж непреодолими, полето за действие е наистина малко. Решенията, които следва да се вземат, за да се осигури бъдещето на континента са очевидни.

Въпросът, който има пред европейците днес е дали въобще тези решения да бъдат взимани. Или другият вариант – просто да си караме като досега, да си затворим дружно очите, да си заговорим нежно и ласкаво розови приказки и да се опитаме да си представим, че сме някъде между 1980 г. и 2010 г; изберете си свободно “златното време” според държавата. В крайна сметка това би било толкова удобно, нали?

Та на този фон опитите на избралите розови очила хора от левия политически спектър да дискредитират консервативните хора посредством размахването на плашилото на фашизма срещу им са повече от умилителни. Изненадващо е само, че подобни обвинения идват от либералите, но както разбрахме, този факт има своето добро обяснение – социалистите са прекалено заети да гният и да се разлагат. Което може би, в крайна сметка, е за добро.

Консерватизмът предлага на европейските народи и нещо друго, нещо което дълго време им беше отнемано от либералния естаблишънт и което беше заклеймявано като зло – да развеят гордо националните си знамена и шанса да се изгради един Европейски съюз на отечествата и взаимното уважение, една Европа която се грижи за безопасността на гражданите си и суверинитета на границите си, Европа в която Нотърдам дьо Пари е по-важна от безкрайните брюкселски регулации относно формата на краставиците и мокростта на водата, а търговията между страните-членки се случва без знака на неравните условия и кронизма.

Консерватизмът, оформящ се в днешна Европа, дори в България, не е изхождащ от досегашното статукво, нито от партийни или някакви други лаборатории, тинк-танкове и НПО-та. Той е естествено оформила се реакция у мнозина хора, които можем да наречем „обикновени” – или всички онези, за чиито комфорт и привилегии европейското квази-либерално олигархично статукво не мисли, редовите данъкоплатци и граждани, не-странните, а също и некомплексираните: мъжете без впити панталони и жените без шарени коси. Защото точно те се оказаха неглежирани и дори низвергнати и изоставени от политическите елити през последните десетилетия; те са и скритият двигател на процесите – именно техните презокеански еквиваленти избраха Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!