fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Земята е плоска. Апчих!

Време за четене: 6 мин.

Кое е първото нещо, което слагате в сака, когато отивате на море?

Консерватизмът не е идеология. Поне не в смисъла, в който са либерализмът или социализмът. Политическата доктрина е тясна за консерватизма: той е повече от това, той е „живият живот“. Консерватизмът може да бъде политика, но в никакъв случай само политика. Идеологията предполага ценности, но оразмерени и подредени, така че вкупом да обуславят система.

Вкарайте човека в някоя система и той спира да бъде човек – става гайка. Или пергел.

Затова консерватизмът няма нищо общо със системите. Той е прекалено жив, за да бъде систематичен. Консерваторът може да ходи с кецове или с официални обувки. Първото нещо, което прави, след като изтрезнее, е да отиде на Църква. А как да бъдеш човек, когато си в система?

Консерватизмът е нюх. Усещане за живот. Аромат и интуиция. Вибрация и пулс. Много, много вяра. Разум само по изключение. И в никакъв случай консерватизмът не е абзац от четиво по политически науки. Не е учебникарска тематика. Не може да синтезираш консерватизма и да го „побереш“ в разстоянието между две корици.

Консерваторът е разумен, само когато спи. Консерваторът е рационален отзад-напред. Консерваторът живее „наопаки“ в тоя свят.

Но консерватизмът, оказва се, е и болестно състояние. Доколкото е въпрос на цвят и партийна книжа, толкова и на съдържание на медицински картон. Оказва се, както се уверявам в трудовете на някои психоаналитици, феноменолози и екзистенциални психолози, че някои от базисните интимности на консерватора кореспондират с определени индикации на разколебана психическа кондиция.

С една дума, консерваторите сме леко болни. Но как точно болни?

Случва се така че консерваторът е най-вече депресант, понякога и шизофреник, но във всички случаи има по някоя и друга невроза, която си носи във вътрешния джоб на сакото.

Има ли консерватор, който да не оценява достойнствата на миналото пред несполуките на настоящето, съчетани с песимизъм относно бъдещето?

Субектът, който живее в миналото, обаче, пише Виктор-Емил фон Габзател, страда от депресия. Последното е свързано, според Виткор Е. Франкл, с остро чувство на вина и греховност. Колкото по-интензивни са тези чувства, толкова повече пациентът се отдалечава от обикновената депресия и отива в графата „шизофреник“.

„Ние помним онази ябълка. Проклета Ева!“

Депресантът, смята Ервин В. Щраус, не може да се радва интензивно на хубавите неща в живота, нито да съпреживява тъжните в него. Последното кореспондира обаче с пасивната невротичност, която, според Алфред Адлер, значи практическа оперираност от емоционална спонтанност. Това са емоционално бедни хора, пише Виктор-Емил Фон Габзател, които усърдно избягват близостта и чувствеността. Според К. Г. Юнг, лицето на този пациент е маска, зад която се крие, макар и недотам успешно, чувството за собствената му самодостатъчност и резервираност спрямо другите.

„Обичам те, бе! Всеки Божи ден от 16:10 до 16:30! Само в тези цели двадесет минути не ми пречи да обичам и себе си!“

Има ли консерватор, който да вярва в човека?

Този тип хора, съчетаващи депресията с неврозата, полагат съдбата си в център, който стои извън тях. Обстоятелствата или съдбата. Ловци на извинения, категоризира Виктор Е. Франкл. Ориентирът за живота им не е тукашен, той е отвъд тях, обикновено, с трансцедентален характер. Носят се по инерцията и наблюдават встрани. Рядко съучастват в заобикалящите ги неща. Стъпват с поглед по небето по-често, отколкото на земята. Отнасят се с недоверчивост, която прераства в омерзение към другия. Обичат фанатично смътни силуети, увехнали каузи, докато пренебрегват живите хора около себе си.

„Съдба?! Ние Го наричаме Бог!“

Има ли консерватор, който да няма съображения спрямо света, в който живее, и когато му се налага да контактува с него, да не го прави резервирано?

Светът, в който пациентът пребивава, пише В.Е. Фон Гебзател, е „контрасвят“. Изпълнен е с противни потенции, а именно мръсотия, отрова, тление, разруха и разложение. Като такъв, този тип човек прекарва голяма част от времето си в отчаяна борба да се защити от този антисвят, съчетавайки собственото си безсилие спрямо другите с чувството си за грандомания. Издига стени и копае ровове около себе си. Живее настръхнал от шума на чуждите стъпки. Пациентът става „натрапчив невротик“, а оттам се формира и неговото отношение на „ужас, боязън, погнуса и отвращение“ към околността. Този човек, пише Е. В. Щраус, се отвращава от всички възможни предмети и отношения – мръсотия, сексуалност, хранене, а светът става „лекпав“.

„Естествено, че мога да ям с твоите прибори. След това ще си оближем мишниците и ще си разменим пъпен мъх, а само след секунди ще припаднем от пълзящата зараза!“

Има ли консерватор, който да не обича собствените си заблуди и да не предпочита подредения свят пред суматохата?

Уви, за натрапчивата невроза, пише Франкл, е характерна „недостатъчност на чувството за очевидност“. Пациентът крайно трудно понася неизвестността и затова иска да знае, прави и може всичко на „сто процента точно“. Гинещ пред необятния свят, пациентът си създава негови „обвивки“, които да го правят разбираем. Според същия, този тип човек влага по-голяма прецизност в написването и пускането на писмо, отколкото в подбора си на булка. Инвестиция на много енергия и внимание в детайли, докато основните неща биват подминавани с лекота.

„Няма нужда от излишни емоции.. Много е просто. Когато умреш, отиваш или в Рая или в Ада. Това е. Чистилището е католическа измишльотина.“

Лечението?

Виткор Е. Франкл създава изключително проста формула за лекуване на неврози и депресии. Нарича го „оптимизъм на миналото“. За целта трябвало просто да изживяваме настоящето „активно, любящо и търпеливо“.

„Ъ?“

Банските? Хавлията? Крем с фактор 50+?

Не. Когато един консерватор отива на море, първото нещо, което слага в сака си, са три-четвъртите си чорапи. Кой ходи на море с три-четвърти чорапи?

Този, който не стяга багаж и не понечва да излезе от сянката на собствения си дом, без да е нарамил и миналото, и скрупулите, и заблудите си. Консерваторът има нужда от тях. Има нужда от своите три-четвърти чорапи. Както става ясно от впечатленията и на някои психоаналитици, може би има нужда и от хапчета.

Но в „болен“ свят здрави хора няма. Това е едно от много предимства на консервативния човек пред либерала: знае себе си, какво може, какво не може и защо киха. Всички хора са невежи и болни, но само консерваторът го осъзнава. Нека е демоде и социално настинал. Консерваторът си знае медицинския картон и не оставя носа си без кърпичка.

В света на гайките, пергелите и топлото слънце на демокрацията, ако видите човек на плажа с впит „тежък“ поглед във вълните, обул три-четвъртите си чорапи, то той най-вероятно или е пациент, или е консерватор, или е и двете.

Моля, втурнете се бързо към него. Започнете ободряващ разговор. Първо, похвалете чорапите му. Второ, кажете нещо от сорта на „Светът е само началото“.

„Не знам нищо за света. Апчих. Освен това, че земята е плоска. Апчих”.

Отдъхнете си. Спокойно може да се отдалечите. Мимоходом, помолете плацикащите се наблизо баба и внуче да излязат за малко от морето.

Винаги има баба и внуче. Понеже няма друга логика един консерватор да стои настръхнал на брега и да не смее да влезе в морето, преди другите да са излезли.

Споделете чрез

Предишен

Следващ