НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Земята е плоска. Апчих!

Време за четене: 6 мин.

Кое е първото нещо, което слагате в сака, когато отивате на море?

Консерватизмът не е идеология. Поне не в смисъла, в който са либерализмът или социализмът. Политическата доктрина е тясна за консерватизма: той е повече от това, той е „живият живот“. Консерватизмът може да бъде политика, но в никакъв случай само политика. Идеологията предполага ценности, но оразмерени и подредени, така че вкупом да обуславят система.

Вкарайте човека в някоя система и той спира да бъде човек – става гайка. Или пергел.

Затова консерватизмът няма нищо общо със системите. Той е прекалено жив, за да бъде систематичен. Консерваторът може да ходи с кецове или с официални обувки. Първото нещо, което прави, след като изтрезнее, е да отиде на Църква. А как да бъдеш човек, когато си в система?

Консерватизмът е нюх. Усещане за живот. Аромат и интуиция. Вибрация и пулс. Много, много вяра. Разум само по изключение. И в никакъв случай консерватизмът не е абзац от четиво по политически науки. Не е учебникарска тематика. Не може да синтезираш консерватизма и да го „побереш“ в разстоянието между две корици.

Консерваторът е разумен, само когато спи. Консерваторът е рационален отзад-напред. Консерваторът живее „наопаки“ в тоя свят.

Но консерватизмът, оказва се, е и болестно състояние. Доколкото е въпрос на цвят и партийна книжа, толкова и на съдържание на медицински картон. Оказва се, както се уверявам в трудовете на някои психоаналитици, феноменолози и екзистенциални психолози, че някои от базисните интимности на консерватора кореспондират с определени индикации на разколебана психическа кондиция.

С една дума, консерваторите сме леко болни. Но как точно болни?

Случва се така че консерваторът е най-вече депресант, понякога и шизофреник, но във всички случаи има по някоя и друга невроза, която си носи във вътрешния джоб на сакото.

Има ли консерватор, който да не оценява достойнствата на миналото пред несполуките на настоящето, съчетани с песимизъм относно бъдещето?

Субектът, който живее в миналото, обаче, пише Виктор-Емил фон Габзател, страда от депресия. Последното е свързано, според Виткор Е. Франкл, с остро чувство на вина и греховност. Колкото по-интензивни са тези чувства, толкова повече пациентът се отдалечава от обикновената депресия и отива в графата „шизофреник“.

„Ние помним онази ябълка. Проклета Ева!“

Депресантът, смята Ервин В. Щраус, не може да се радва интензивно на хубавите неща в живота, нито да съпреживява тъжните в него. Последното кореспондира обаче с пасивната невротичност, която, според Алфред Адлер, значи практическа оперираност от емоционална спонтанност. Това са емоционално бедни хора, пише Виктор-Емил Фон Габзател, които усърдно избягват близостта и чувствеността. Според К. Г. Юнг, лицето на този пациент е маска, зад която се крие, макар и недотам успешно, чувството за собствената му самодостатъчност и резервираност спрямо другите.

„Обичам те, бе! Всеки Божи ден от 16:10 до 16:30! Само в тези цели двадесет минути не ми пречи да обичам и себе си!“

Има ли консерватор, който да вярва в човека?

Този тип хора, съчетаващи депресията с неврозата, полагат съдбата си в център, който стои извън тях. Обстоятелствата или съдбата. Ловци на извинения, категоризира Виктор Е. Франкл. Ориентирът за живота им не е тукашен, той е отвъд тях, обикновено, с трансцедентален характер. Носят се по инерцията и наблюдават встрани. Рядко съучастват в заобикалящите ги неща. Стъпват с поглед по небето по-често, отколкото на земята. Отнасят се с недоверчивост, която прераства в омерзение към другия. Обичат фанатично смътни силуети, увехнали каузи, докато пренебрегват живите хора около себе си.

„Съдба?! Ние Го наричаме Бог!“

Има ли консерватор, който да няма съображения спрямо света, в който живее, и когато му се налага да контактува с него, да не го прави резервирано?

Светът, в който пациентът пребивава, пише В.Е. Фон Гебзател, е „контрасвят“. Изпълнен е с противни потенции, а именно мръсотия, отрова, тление, разруха и разложение. Като такъв, този тип човек прекарва голяма част от времето си в отчаяна борба да се защити от този антисвят, съчетавайки собственото си безсилие спрямо другите с чувството си за грандомания. Издига стени и копае ровове около себе си. Живее настръхнал от шума на чуждите стъпки. Пациентът става „натрапчив невротик“, а оттам се формира и неговото отношение на „ужас, боязън, погнуса и отвращение“ към околността. Този човек, пише Е. В. Щраус, се отвращава от всички възможни предмети и отношения – мръсотия, сексуалност, хранене, а светът става „лекпав“.

„Естествено, че мога да ям с твоите прибори. След това ще си оближем мишниците и ще си разменим пъпен мъх, а само след секунди ще припаднем от пълзящата зараза!“

Има ли консерватор, който да не обича собствените си заблуди и да не предпочита подредения свят пред суматохата?

Уви, за натрапчивата невроза, пише Франкл, е характерна „недостатъчност на чувството за очевидност“. Пациентът крайно трудно понася неизвестността и затова иска да знае, прави и може всичко на „сто процента точно“. Гинещ пред необятния свят, пациентът си създава негови „обвивки“, които да го правят разбираем. Според същия, този тип човек влага по-голяма прецизност в написването и пускането на писмо, отколкото в подбора си на булка. Инвестиция на много енергия и внимание в детайли, докато основните неща биват подминавани с лекота.

„Няма нужда от излишни емоции.. Много е просто. Когато умреш, отиваш или в Рая или в Ада. Това е. Чистилището е католическа измишльотина.“

Лечението?

Виткор Е. Франкл създава изключително проста формула за лекуване на неврози и депресии. Нарича го „оптимизъм на миналото“. За целта трябвало просто да изживяваме настоящето „активно, любящо и търпеливо“.

„Ъ?“

Банските? Хавлията? Крем с фактор 50+?

Не. Когато един консерватор отива на море, първото нещо, което слага в сака си, са три-четвъртите си чорапи. Кой ходи на море с три-четвърти чорапи?

Този, който не стяга багаж и не понечва да излезе от сянката на собствения си дом, без да е нарамил и миналото, и скрупулите, и заблудите си. Консерваторът има нужда от тях. Има нужда от своите три-четвърти чорапи. Както става ясно от впечатленията и на някои психоаналитици, може би има нужда и от хапчета.

Но в „болен“ свят здрави хора няма. Това е едно от много предимства на консервативния човек пред либерала: знае себе си, какво може, какво не може и защо киха. Всички хора са невежи и болни, но само консерваторът го осъзнава. Нека е демоде и социално настинал. Консерваторът си знае медицинския картон и не оставя носа си без кърпичка.

В света на гайките, пергелите и топлото слънце на демокрацията, ако видите човек на плажа с впит „тежък“ поглед във вълните, обул три-четвъртите си чорапи, то той най-вероятно или е пациент, или е консерватор, или е и двете.

Моля, втурнете се бързо към него. Започнете ободряващ разговор. Първо, похвалете чорапите му. Второ, кажете нещо от сорта на „Светът е само началото“.

„Не знам нищо за света. Апчих. Освен това, че земята е плоска. Апчих”.

Отдъхнете си. Спокойно може да се отдалечите. Мимоходом, помолете плацикащите се наблизо баба и внуче да излязат за малко от морето.

Винаги има баба и внуче. Понеже няма друга логика един консерватор да стои настръхнал на брега и да не смее да влезе в морето, преди другите да са излезли.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!