НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Земята е плоска. Апчих!

Време за четене: 6 мин.

Кое е първото нещо, което слагате в сака, когато отивате на море?

Консерватизмът не е идеология. Поне не в смисъла, в който са либерализмът или социализмът. Политическата доктрина е тясна за консерватизма: той е повече от това, той е „живият живот“. Консерватизмът може да бъде политика, но в никакъв случай само политика. Идеологията предполага ценности, но оразмерени и подредени, така че вкупом да обуславят система.

Вкарайте човека в някоя система и той спира да бъде човек – става гайка. Или пергел.

Затова консерватизмът няма нищо общо със системите. Той е прекалено жив, за да бъде систематичен. Консерваторът може да ходи с кецове или с официални обувки. Първото нещо, което прави, след като изтрезнее, е да отиде на Църква. А как да бъдеш човек, когато си в система?

Консерватизмът е нюх. Усещане за живот. Аромат и интуиция. Вибрация и пулс. Много, много вяра. Разум само по изключение. И в никакъв случай консерватизмът не е абзац от четиво по политически науки. Не е учебникарска тематика. Не може да синтезираш консерватизма и да го „побереш“ в разстоянието между две корици.

Консерваторът е разумен, само когато спи. Консерваторът е рационален отзад-напред. Консерваторът живее „наопаки“ в тоя свят.

Но консерватизмът, оказва се, е и болестно състояние. Доколкото е въпрос на цвят и партийна книжа, толкова и на съдържание на медицински картон. Оказва се, както се уверявам в трудовете на някои психоаналитици, феноменолози и екзистенциални психолози, че някои от базисните интимности на консерватора кореспондират с определени индикации на разколебана психическа кондиция.

С една дума, консерваторите сме леко болни. Но как точно болни?

Случва се така че консерваторът е най-вече депресант, понякога и шизофреник, но във всички случаи има по някоя и друга невроза, която си носи във вътрешния джоб на сакото.

Има ли консерватор, който да не оценява достойнствата на миналото пред несполуките на настоящето, съчетани с песимизъм относно бъдещето?

Субектът, който живее в миналото, обаче, пише Виктор-Емил фон Габзател, страда от депресия. Последното е свързано, според Виткор Е. Франкл, с остро чувство на вина и греховност. Колкото по-интензивни са тези чувства, толкова повече пациентът се отдалечава от обикновената депресия и отива в графата „шизофреник“.

„Ние помним онази ябълка. Проклета Ева!“

Депресантът, смята Ервин В. Щраус, не може да се радва интензивно на хубавите неща в живота, нито да съпреживява тъжните в него. Последното кореспондира обаче с пасивната невротичност, която, според Алфред Адлер, значи практическа оперираност от емоционална спонтанност. Това са емоционално бедни хора, пише Виктор-Емил Фон Габзател, които усърдно избягват близостта и чувствеността. Според К. Г. Юнг, лицето на този пациент е маска, зад която се крие, макар и недотам успешно, чувството за собствената му самодостатъчност и резервираност спрямо другите.

„Обичам те, бе! Всеки Божи ден от 16:10 до 16:30! Само в тези цели двадесет минути не ми пречи да обичам и себе си!“

Има ли консерватор, който да вярва в човека?

Този тип хора, съчетаващи депресията с неврозата, полагат съдбата си в център, който стои извън тях. Обстоятелствата или съдбата. Ловци на извинения, категоризира Виктор Е. Франкл. Ориентирът за живота им не е тукашен, той е отвъд тях, обикновено, с трансцедентален характер. Носят се по инерцията и наблюдават встрани. Рядко съучастват в заобикалящите ги неща. Стъпват с поглед по небето по-често, отколкото на земята. Отнасят се с недоверчивост, която прераства в омерзение към другия. Обичат фанатично смътни силуети, увехнали каузи, докато пренебрегват живите хора около себе си.

„Съдба?! Ние Го наричаме Бог!“

Има ли консерватор, който да няма съображения спрямо света, в който живее, и когато му се налага да контактува с него, да не го прави резервирано?

Светът, в който пациентът пребивава, пише В.Е. Фон Гебзател, е „контрасвят“. Изпълнен е с противни потенции, а именно мръсотия, отрова, тление, разруха и разложение. Като такъв, този тип човек прекарва голяма част от времето си в отчаяна борба да се защити от този антисвят, съчетавайки собственото си безсилие спрямо другите с чувството си за грандомания. Издига стени и копае ровове около себе си. Живее настръхнал от шума на чуждите стъпки. Пациентът става „натрапчив невротик“, а оттам се формира и неговото отношение на „ужас, боязън, погнуса и отвращение“ към околността. Този човек, пише Е. В. Щраус, се отвращава от всички възможни предмети и отношения – мръсотия, сексуалност, хранене, а светът става „лекпав“.

„Естествено, че мога да ям с твоите прибори. След това ще си оближем мишниците и ще си разменим пъпен мъх, а само след секунди ще припаднем от пълзящата зараза!“

Има ли консерватор, който да не обича собствените си заблуди и да не предпочита подредения свят пред суматохата?

Уви, за натрапчивата невроза, пише Франкл, е характерна „недостатъчност на чувството за очевидност“. Пациентът крайно трудно понася неизвестността и затова иска да знае, прави и може всичко на „сто процента точно“. Гинещ пред необятния свят, пациентът си създава негови „обвивки“, които да го правят разбираем. Според същия, този тип човек влага по-голяма прецизност в написването и пускането на писмо, отколкото в подбора си на булка. Инвестиция на много енергия и внимание в детайли, докато основните неща биват подминавани с лекота.

„Няма нужда от излишни емоции.. Много е просто. Когато умреш, отиваш или в Рая или в Ада. Това е. Чистилището е католическа измишльотина.“

Лечението?

Виткор Е. Франкл създава изключително проста формула за лекуване на неврози и депресии. Нарича го „оптимизъм на миналото“. За целта трябвало просто да изживяваме настоящето „активно, любящо и търпеливо“.

„Ъ?“

Банските? Хавлията? Крем с фактор 50+?

Не. Когато един консерватор отива на море, първото нещо, което слага в сака си, са три-четвъртите си чорапи. Кой ходи на море с три-четвърти чорапи?

Този, който не стяга багаж и не понечва да излезе от сянката на собствения си дом, без да е нарамил и миналото, и скрупулите, и заблудите си. Консерваторът има нужда от тях. Има нужда от своите три-четвърти чорапи. Както става ясно от впечатленията и на някои психоаналитици, може би има нужда и от хапчета.

Но в „болен“ свят здрави хора няма. Това е едно от много предимства на консервативния човек пред либерала: знае себе си, какво може, какво не може и защо киха. Всички хора са невежи и болни, но само консерваторът го осъзнава. Нека е демоде и социално настинал. Консерваторът си знае медицинския картон и не оставя носа си без кърпичка.

В света на гайките, пергелите и топлото слънце на демокрацията, ако видите човек на плажа с впит „тежък“ поглед във вълните, обул три-четвъртите си чорапи, то той най-вероятно или е пациент, или е консерватор, или е и двете.

Моля, втурнете се бързо към него. Започнете ободряващ разговор. Първо, похвалете чорапите му. Второ, кажете нещо от сорта на „Светът е само началото“.

„Не знам нищо за света. Апчих. Освен това, че земята е плоска. Апчих”.

Отдъхнете си. Спокойно може да се отдалечите. Мимоходом, помолете плацикащите се наблизо баба и внуче да излязат за малко от морето.

Винаги има баба и внуче. Понеже няма друга логика един консерватор да стои настръхнал на брега и да не смее да влезе в морето, преди другите да са излезли.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!