НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Побъркана Германия

Време за четене: 3 мин.

„Побъркана Германия: смахнатият култ към жените, хомосексуалните и мигрантите” – това е пълното заглавие на книгата на Пиринчи, която в момента е един от най-продаваните бестселъри в Германия. Още със заглавието си книгата провокира остра реакция в много германски медии – още повече, че авторът ѝ досега не се беше проявявал като привърженик на крайнодесните идеи.

Акиф Пиринчи е от турски произход. В края на 1980-те години придобива широка популярност с международния бестселър „Котки” – криминален роман, в който главните герои са четириноги. Какво ли превръща безобидния разказвач на котешки криминални истории (при това роден в Турция) в консервативен германски патриот, който громи либерализма?

Преброяване на виновниците

Когато Акиф Пиринчи пристига като дете в Германия, страната е съвсем различна. В онази Германия, според него, посоката се задава от „хората на изкуството, от големите мислители и визионери”. Днес обаче, твърди 54-годишният писател, общественият живот е окупиран от най-различни неправителствени организации, социолози и поръчкови консултанти, от лесбийки, които се борят за равенство между половете. Заедно те успяват да изтикат “нормалността” в периферията и налагат като норма „различното” и „неестественото”. Пиринчи категорично се противопоставя на всяка съвременна прогресивно-еманципаторска обществена политика. Именно днешното „опиянение по толерантността” кара мнозинството да играе по свирката на малцинството, пише той.

По думите на автора една от причините да напише книгата си е изкривеното, неестествено отношение на германците към родината им и към преселниците в Германия днес. А и отношението на тези преселници към страната-домакин. Не имигрантите и техните деца, а самите германци са днес потърпевши в собствената си страна. В училищните дворове именно децата от мигрантски произход ругаят и бият германските си съученици, а не обратното, казва авторът в интервю за „Зюддойче Цайтунг”.

“Не книга, а саморазправа”

Книгата на Пиринчи предизвиква бурна полемика в германските медии. На страниците на “Ди Цайт” литературният критик Иома Манголд я нарича вулгарна и оскърбителна и дори я сравнява с „Моята борба” на Хитлер. Манголд осъжда демагогския ѝ език, насъскващ хората едни срещу други. Според него Пиринчи е направил мечешка услуга на всички онези, които аргументирано критикуват либералните тенденции в обществото. Защото който отсега нататък реши да се изказва срещу еднополовите бракове например, първо ще трябва да се разграничи от Пиринчи.

„Тагесцайтунг” също коментира книгата на Пиринчи. Изданието определя автора като „говорител на омразата” и формулира опасението, че тезите му носят опасен политически заряд. Полемиката на Пиринчи може да намери благодатна почва у онези съвременници, според които обществото се движи в грешна посока, и така да отключи вълна от популизъм, опасяват се от „Тагесцайтунг”.

Коментаторът на „Зюддойче Цайтунг” Феликс Серао смята, че Пиринчи е искрен в гнева си – за него Германия е нещо като обетована земя, която е на път да се самосъсипе. Въпреки това рецензентът коментира, че „Побъркана Германия” е не книга, а саморазправа. Пиринчи твърди, че критикува нередности, но всъщност обижда, плюе и с лакти налага своята истина за съвременната германска реалност, без да цепи басма на когото и да било, пише Серао.

Дали това е правилният път да изразиш мнение и привлечеш внимание? Пиринчи твърди, че книгата му просто изрича на глас премълчаните мисли на мнозинството. Подобно твърдение е обаче твърде спорно. Същото важи впрочем за цялата книга.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!