fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Побъркана Германия

Време за четене: 3 мин.

„Побъркана Германия: смахнатият култ към жените, хомосексуалните и мигрантите” – това е пълното заглавие на книгата на Пиринчи, която в момента е един от най-продаваните бестселъри в Германия. Още със заглавието си книгата провокира остра реакция в много германски медии – още повече, че авторът ѝ досега не се беше проявявал като привърженик на крайнодесните идеи.

Акиф Пиринчи е от турски произход. В края на 1980-те години придобива широка популярност с международния бестселър „Котки” – криминален роман, в който главните герои са четириноги. Какво ли превръща безобидния разказвач на котешки криминални истории (при това роден в Турция) в консервативен германски патриот, който громи либерализма?

Преброяване на виновниците

Когато Акиф Пиринчи пристига като дете в Германия, страната е съвсем различна. В онази Германия, според него, посоката се задава от „хората на изкуството, от големите мислители и визионери”. Днес обаче, твърди 54-годишният писател, общественият живот е окупиран от най-различни неправителствени организации, социолози и поръчкови консултанти, от лесбийки, които се борят за равенство между половете. Заедно те успяват да изтикат “нормалността” в периферията и налагат като норма „различното” и „неестественото”. Пиринчи категорично се противопоставя на всяка съвременна прогресивно-еманципаторска обществена политика. Именно днешното „опиянение по толерантността” кара мнозинството да играе по свирката на малцинството, пише той.

По думите на автора една от причините да напише книгата си е изкривеното, неестествено отношение на германците към родината им и към преселниците в Германия днес. А и отношението на тези преселници към страната-домакин. Не имигрантите и техните деца, а самите германци са днес потърпевши в собствената си страна. В училищните дворове именно децата от мигрантски произход ругаят и бият германските си съученици, а не обратното, казва авторът в интервю за „Зюддойче Цайтунг”.

“Не книга, а саморазправа”

Книгата на Пиринчи предизвиква бурна полемика в германските медии. На страниците на “Ди Цайт” литературният критик Иома Манголд я нарича вулгарна и оскърбителна и дори я сравнява с „Моята борба” на Хитлер. Манголд осъжда демагогския ѝ език, насъскващ хората едни срещу други. Според него Пиринчи е направил мечешка услуга на всички онези, които аргументирано критикуват либералните тенденции в обществото. Защото който отсега нататък реши да се изказва срещу еднополовите бракове например, първо ще трябва да се разграничи от Пиринчи.

„Тагесцайтунг” също коментира книгата на Пиринчи. Изданието определя автора като „говорител на омразата” и формулира опасението, че тезите му носят опасен политически заряд. Полемиката на Пиринчи може да намери благодатна почва у онези съвременници, според които обществото се движи в грешна посока, и така да отключи вълна от популизъм, опасяват се от „Тагесцайтунг”.

Коментаторът на „Зюддойче Цайтунг” Феликс Серао смята, че Пиринчи е искрен в гнева си – за него Германия е нещо като обетована земя, която е на път да се самосъсипе. Въпреки това рецензентът коментира, че „Побъркана Германия” е не книга, а саморазправа. Пиринчи твърди, че критикува нередности, но всъщност обижда, плюе и с лакти налага своята истина за съвременната германска реалност, без да цепи басма на когото и да било, пише Серао.

Дали това е правилният път да изразиш мнение и привлечеш внимание? Пиринчи твърди, че книгата му просто изрича на глас премълчаните мисли на мнозинството. Подобно твърдение е обаче твърде спорно. Същото важи впрочем за цялата книга.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ