НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Побъркана Германия

Време за четене: 3 мин.

„Побъркана Германия: смахнатият култ към жените, хомосексуалните и мигрантите” – това е пълното заглавие на книгата на Пиринчи, която в момента е един от най-продаваните бестселъри в Германия. Още със заглавието си книгата провокира остра реакция в много германски медии – още повече, че авторът ѝ досега не се беше проявявал като привърженик на крайнодесните идеи.

Акиф Пиринчи е от турски произход. В края на 1980-те години придобива широка популярност с международния бестселър „Котки” – криминален роман, в който главните герои са четириноги. Какво ли превръща безобидния разказвач на котешки криминални истории (при това роден в Турция) в консервативен германски патриот, който громи либерализма?

Преброяване на виновниците

Когато Акиф Пиринчи пристига като дете в Германия, страната е съвсем различна. В онази Германия, според него, посоката се задава от „хората на изкуството, от големите мислители и визионери”. Днес обаче, твърди 54-годишният писател, общественият живот е окупиран от най-различни неправителствени организации, социолози и поръчкови консултанти, от лесбийки, които се борят за равенство между половете. Заедно те успяват да изтикат “нормалността” в периферията и налагат като норма „различното” и „неестественото”. Пиринчи категорично се противопоставя на всяка съвременна прогресивно-еманципаторска обществена политика. Именно днешното „опиянение по толерантността” кара мнозинството да играе по свирката на малцинството, пише той.

По думите на автора една от причините да напише книгата си е изкривеното, неестествено отношение на германците към родината им и към преселниците в Германия днес. А и отношението на тези преселници към страната-домакин. Не имигрантите и техните деца, а самите германци са днес потърпевши в собствената си страна. В училищните дворове именно децата от мигрантски произход ругаят и бият германските си съученици, а не обратното, казва авторът в интервю за „Зюддойче Цайтунг”.

“Не книга, а саморазправа”

Книгата на Пиринчи предизвиква бурна полемика в германските медии. На страниците на “Ди Цайт” литературният критик Иома Манголд я нарича вулгарна и оскърбителна и дори я сравнява с „Моята борба” на Хитлер. Манголд осъжда демагогския ѝ език, насъскващ хората едни срещу други. Според него Пиринчи е направил мечешка услуга на всички онези, които аргументирано критикуват либералните тенденции в обществото. Защото който отсега нататък реши да се изказва срещу еднополовите бракове например, първо ще трябва да се разграничи от Пиринчи.

„Тагесцайтунг” също коментира книгата на Пиринчи. Изданието определя автора като „говорител на омразата” и формулира опасението, че тезите му носят опасен политически заряд. Полемиката на Пиринчи може да намери благодатна почва у онези съвременници, според които обществото се движи в грешна посока, и така да отключи вълна от популизъм, опасяват се от „Тагесцайтунг”.

Коментаторът на „Зюддойче Цайтунг” Феликс Серао смята, че Пиринчи е искрен в гнева си – за него Германия е нещо като обетована земя, която е на път да се самосъсипе. Въпреки това рецензентът коментира, че „Побъркана Германия” е не книга, а саморазправа. Пиринчи твърди, че критикува нередности, но всъщност обижда, плюе и с лакти налага своята истина за съвременната германска реалност, без да цепи басма на когото и да било, пише Серао.

Дали това е правилният път да изразиш мнение и привлечеш внимание? Пиринчи твърди, че книгата му просто изрича на глас премълчаните мисли на мнозинството. Подобно твърдение е обаче твърде спорно. Същото важи впрочем за цялата книга.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!