НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Време за четене: 6 мин.

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове (“get Brexit done”). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха, че е способен. Един път, той успя да договори сделка за Брекзит с Европейския съюз (ЕС), която бе по-британска от първоначалната. Втори път, вчера той донесе една от най-солидните парламентарни победи от последните години на партията си.

Всъщност с внушителната си победа на вота за Камарата на общините, Борис Джонсън успя да вземе две глави.

Едната е на темата за инициирането на втори референдум за напускането на Обединеното Кралство на ЕС. Със силния резултат за Консервативната партия този въпрос вече не стои пред дневния ред на британското обществото.

Втората глава е тази на лидера на опозицията – Джереми Корбин. Под ръководството на последния Лейбъристката партия регистрира един посредствен резултат. За нейния председател зимата дойде: Корбин обяви, че няма да води формацията си на следващи парламентарни избори (което предполага, че рано или късно той ще подаде оставка).

В основата на изборния успех на Борис Джонсън стои една ясна формула.

Prime Minister enters 10 Downing Street after winning the general election 2019

На първо място, той се позиционира отчетливо спрямо най-голямата тема на изборите – Брекзит. Под негово ръководство Консервативната партия се брандира окончателно като про-Брекзит формацията. На този фон позицията на лейбъристите бе прекалено амбивалентна и объркваща за избирателите: Корбин искаше да договори нова сделка с ЕС, която да подложи на референдум, на който да има и опцията “за” оставане в ЕС. Първата част от уравнението целеше удържането на лейбъристките избиратели, които гласуваха за напускане на съюза, а втората – тези от тях, които бяха за оставането в него. А в тази хипотетична, но “разкрачена” ситуация, председателят на опозицията декларира, че ще запази неутралитет спрямо така зададените варианти и няма да агитира за никоя от тях.

С тази стратегия Корбин целеше да се положи и на балдъзата си, но вместо това по-скоро се лиши и от топлината на съпругата си. Понеже колкото и гласове да печелеха лейбъристите покрай предлаганата от тях щедра политика за здравната система на страната (National Health Service), толкова и губеха именно заради концепцията си спрямо Брекзит.

На второ място, Консервативната партия имаше добра стратегия. Тя се състоеше в таргетирането на онези лейбъристки райони, които са гласували предимно за напускане на ЕС. Оттук дойде и победата за торите: те направиха ключови пробиви в Северна Англия (особено в Североизточна), в постиндустриалните зони в Средна Англия (в Източен и Западен Мидленд) и в Северен Уелс (където лейбъристите преживяват един от най-депресиращите си резултати). Общото между райони като тези в Дарлингтон, Бишъп Окленд, няколкото в Уест Бромич и Улвърхемптън, Рексъм и т.н. е, че всички те гласуваха здраво за лейбъристите досега, но този път отидоха в ръцете на консерваторите. Събирателен образ на човека, който допринесе за победата на торите, е т.нар. Workington Man: дефектиралият от Лейбъристката партия бял северняк или средняк, който е по-скоро със скромна икономическа мобилност и който е гласувал “за” напускането на ЕС. Един нелош паралел с този прототип може да бъде направен с американците от т.нар. “Ръждив пояс” ( Пенсилвания, Охайо, Мичиган и др.). А самите британски консерватори успяха да спечелят много повече в Северна и Средна Англия, както и в Уелс, отколкото успяха да загубят в Шотландия или пък в Южна Англия.

На трето място, дисциплина на посланията и на изговарящите ги. Торите заложиха на чисти лозунги и на ограничен кръг от лица, които да ги изговарят. “Get Brexit done” бе новото “Hello”, което бе изговаряно от Борис Джонсън, а когато той е в тоалетната – от министрите на финансите и на вътрешните работи – Саджид Джавид и Прити Пател.

Разбира се за ефектната победа на консерваторите допринесоха и други фактори.

Неразпознаването на Джереми Корбин като смислена алтернатива, например. Или провалянето на тактическия вот между избирателите на лейбъристите и либерал-демократите (най-тежко за последните това се вижда в Източна Англия). Или пък друго: ако торите монополизираха гласовете за Брекзит, то, успоредно на лейбъристите, и либерал-демократите претендираха за доверието на тези, които подкрепяха оставането на Обединеното Кралство в ЕС. Не на последно място, широката умора от Брекзит: и сред привържениците, и сред критиците на напускането на Лондон (на които консерваторите предложиха не обезателно по-добър изход, но със сигурност по-пряк такъв).

Не всичко обаче е цветя, рози, любов и get Brexit done за торите. Силният резултат на шотландските националисти в най-северната част от Обединеното кралство подсказва, че ако темата за втори референдум за Брекзит да е вече добре заровена, то тази за шотландско общо допитване и евентуална независимост на Единбург могат отново да станат актуални. Първият министър на Шотладния, Никол Стърджън, ясно заяви, че гласовете за нейната партия са вот за независимост на страната. И ако лозунгите на торите за напускането на ЕС – при това, колкото по-бързо, толкова по-добре – да резонираха в останалата част на Кралството, то в Единбург те се отразиха в омраза.

С тази внушителна победа на Консервативната партия обаче идва краят на една от основните сюжетни линии на сагата Брекзит, касаеща напускането на Обединеното кралство на ЕС: с мнозинство от около 364 гласа в Камарата на общините се очаква договорената между Лондон и Брюксел сделка, която досега не намираше достатъчна подкрепа в Долната камара на парламента, най-сетне да бъде гласувана, пак там. Сагата обаче ще има свое продължение, касаещо втория етап от разделянето на двете общности: формата и съдържанието на евентуалната търговска сделка между тях. Т.е. ние се доближаваме до “Брекзит на изхода”, но ни предстои да видим как ще изглежда “Брекзит на входа”.

Така или иначе, значението на победата на Борис Джонсън и Консервативната партия напуска периметъра на Обединеното кралство и притежава общоевропейски потенциал. Борис Джонсън извършва един успешен ценностен синтез, в който традиционните консервативни ценности – акцент върху ниските данъците и отмяната на регулациите, битката с престъпността, контрола върху границите и националната сигурност – биват синтезирани с по-голяма социална ангажираност спрямо здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Или с други думи, лидерът на торите би гледал танца на държава, но само ако неин партньор е Маргарет Тачър. В новия консерватизъм на Борис Джонсън държавата ще взема с едната ръката, но ще дава с другата. Икономически той стои сякаш по-вляво от Тачър, а политически – по-вдясно от нея (всъщност времето ще покаже).

Prime Minister enters 10 Downing Street after winning the general election 2019

Но победата на Борис Джонсън може да бъде за консерваторите в Европа това, което бе тази на Доналд Тръмп за десните по света. Общият знаменател на двамата е промяната, но разликата идва от това, че при новия стар министър-председател на Обединеното кралство тя не е импулсивна, а е стратегически осмислена.

Независимо дали триумфът на Джонсън ще бъде оценен по достойнство, победата му е нещо полезно и за Стария континент. Лидерът на торите не предлага по-малко Европа, а просто различна такава. Нищо, че критиците му няма да го оценят. Децата също се мръщят, когато трябва да изпият кисело лекарство.

Борис Джонсън може да нагарча, но е точно това: антибиотик за пораснали.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!