Президентът Доналд Тръмп беше осъден в Манхатън по скалъпено обвинение и след силно политизиран съдебен процес. Тази оценка не е моя, а на един от най-крупните американски юристи и конституционалисти, проф. Алън Дершовиц, който следеше процеса на място в съдебната зала и познава всеки детайл. Онзи ден, след обявяването на решението на съдебното жури по въпроса за вината, той за пореден път написа в своята редовна статия за британския „Дейли мейл“:
Бил съм в съдебни зали навсякъде по света – в Китай, в Русия, в Украйна, в Израел, навсякъде. Никъде не съм виждал подобен процес… Често се цитира прословутият разговор между Сталин и ръководителя на КГБ Лаврентий Берия: „Покажете ми човека и аз ще ви намеря престъплението“. Това обвинение – продължава Дершовиц – беше още по-лошо, защото, въпреки че прокурор Браг отчаяно се опитваше да намери престъпление, в което да обвини Тръмп, така и не успя да намери такова, както и предшественикът му Сайръс Ванс. Затова Браг отиде по-далеч от Сталин: измисли си престъпление. Откри административно нарушение с изтекла давност – вписване на неверни счетоводни данни в корпоративен формуляр – и магически го трансформира в престъпление, чийто давностен срок не е изтекъл. Това престъпление, според него, се състояло в това, че невярното вписване е имало за цел да прикрие друго престъпление.
Истината е, че Тръмп беше обвинен и осъден от политизирани магистрати и съдебни заседатели. Окръжният прокурор на Ню Йорк Алвин Браг беше издигнат на поста от Демократическата партия. Кампанията му, финансирана от структура на Джордж Сорос, носеше посланието: „Ще вкарам Тръмп в затвора“. Влезте в профила му в социалната мрежа Х и вижте както е изписал срещу Тръмп през последните няколко години. Съдията Хуан Мърчън пък e дарител за настоящата предизборна кампания на президента Джо Байдън, което е закононарушение, защото магистратите нямат право да правят политически дарения, но пък е ясно доказателство за политическите му пристрастия. Неговата дъщеря е активист в кампанията на Байдън и участва във фондонабирането за неговата кампания. Съдебните заседатели по дефиниция са анти-Тръмп, защото в този район тотално доминират такива настроения сред местните избиратели, измежду които са подбрани. Защитата на Тръмп успя да отзове само публично заявените противници на Тръмп. Но останаха другите, които и без да са публично заявени, с огромна вероятност са избиратели на Байдън и са предубедени към Тръмп. Неслучайно, беше отказано процесът да се пренесе в друг район, където подборът на съдебни заседатели можеше да е по-балансиран.
Но да дадем думата отново на проф. Дершовиц. „Може би най-важната функция на независимото съдебно жури в наказателния процес е да контролира пристрастията на прокурорите и съдиите. Но за да функционира тази конституционна защита, самите съдебни заседатели не трябва да са предубедени към обвиняемия. Съвсем очевидно е, че тази основна защита тук липсваше. Този съдебен процес беше без прецедент.“ Нещо повече, изтъква професорът: „Никога в американската история никой не е бил преследван за погрешно водене на счетоводство, извършено от служител, който не е съобщил за плащането на „пари за мълчание“… Обвинението не съобщи на съда кои са другите „престъпления“, които Тръмп бил прикривал, чак до заключителните си аргументи в сряда и защитата нямаше възможност да отговори… В заключителните си инструкции съдия Хуан Мърчан отново разкри и без това очевидната си пристрастност – каза на съдебните заседатели, че всъщност не е необходимо да постигат единодушие по въпроса за вината за всяко отделно обвинение.“
Към думите на професора ще прибавим само, че съдията ще се произнесе по вида и размера на наказанието на 11 юли, т.е. три дни преди Националния конвент на Републиканската партия, който официално ще връчи президентската номинация на Доналд Тръмп. Каква случайност, нали? Скритата цел е да накарат водещи фигури да откажат на Тръмп номинация за вицепрезидент. Прогнозата за съдебното развитие на този казус, която прави проф. Дершовиц, е, че апелативният съд в Ню Йорк няма да посмее да отмени присъдата отново по политически съображения, но Върховният съд на САЩ ще я отмени със сигурност.
Дежурното клише: “никой не е над закона, Тръмп – също”, е лесно смилаемо за част от масовата публика и в САЩ, и у нас, но няма нищо общо с реалността. Спрямо Тръмп не се прилага законът, а двойни стандарти. Аналогичен казус с Хилъри Клинтън беше третиран от съдебните власти в Ню Йорк по друг начин.
При нея счетоводно бяха отчетени като правни услуги разходи от предизборните фондове за плащане на фирма за онлайн-кампания срещу Тръмп. Както е редно, това беше квалифицирано като банално административно нарушение и Федералната избирателна комисия наложи глоба, при това не на Клинтън, а на щаба на демократите. За същото изкараха Тръмп едва ли не престъпник.
Прочее, водещи американски интелектуалци и юристи предупреждават от доста време за политизацията на правораздавателната система в САЩ. Самият проф. Алън Дершовиц е категоричен, че голямата част от съдебно-прокурорските атаки срещу Тръмп не са продукт на безпристрастно правосъдие, а на една политизирана съдебна власт, която, заобикаляйки демократичната система, се опитва да унищожи основния политически опонент на управляващите. Проф. Майкъл Линд от Тексаския университет в Остин с основание писа: „Най-голямата заплаха за демокрацията днес не е популизмът, както твърди либералният елит. Нито пък излезлите от мода държавни преврати. Най-голямата опасност, пред която е изправена многопартийната демокрация, е „съдебната война“ – политизацията на националните съдебни системи от страна на политическите партии, с цел да бъдат делегитимирани, тормозени, банкрутирани, дисквалифицирани, а понякога и вкарвани в затвора, политици от другите партии.“
Тази присъда, а и какъвто и да е съдебен акт, не са юридическа бариера за кандидатирането на Доналд Тръмп за президент и за встъпването му в длъжност. Така повелява Конституцията на САЩ. Дали обаче Тръмп ще понесе политически и електорални щети от натрапчивата пропаганда, че е „осъден престъпник“ (въпреки че присъдата ще бъде обжалвана), ще стане ясно от следващите социологически проучвания. Възможно е част от независимите избиратели, които по правило имат решаваща роля в президентския вот, да бъдат разколебани. Към момента обаче, присъдата по-скоро мобилизира подкрепата за Тръмп и наелектризира наказателен вот срещу Байдън. Само в рамките на един ден бяха събрани цели 53 милиона долара, предимно от малки дарения на симпатизанти, една трета от които за първи път даряват за Тръмп. Но трябва да е ясно и друго – безогледната политическа репресия, използването на съда и службите от демократите като бухалка срещу Тръмп и други дейци на републиканците ще имат и много по-дълбочинен политически ефект. Ще отприщят мощна вълна от гняв и воля за търсене на справедливост след влизането му в Белия дом. Победителят този път ще бъде и Отмъстител. По всички азимути и срещу всички, които газят Свободата и Демокрацията. Нищо повече и нищо по-малко!
