fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Когато делим по братски

Време за четене: 4 мин.

Помните ли онзи стар виц: вървят съветският другар и българският другар по пътя към светлото комунистическо бъдеще и, не щеш ли, на пътя – торба с пари. „Ну, давай да я разделим по братски!“ – предложил съветският другар. „Не, не – отклонил предложението българският. – предпочитам да я разделим по равно“.

За този виц се сетих, когато онзи ден големият брат ГЕРБ зашлеви с опакото на ръката достойнството на по-малкия си коалиционен брат Реформаторския блок. Младият и необуздан финансов министър Владислав Горанов по повод търкания около реформите в пенсионното осигуряване каза, че не иска акъл от дребосъци и че “партии с 4-5% подкрепа могат да подкрепят или не решенията на ГЕРБ, но отговорността за финансовата стабилност на държавата е на мандатоносителя“.  В интерес на истината, той е абсолютно прав, но това е тема на друг разговор. Тема на друг разговор е и дали действията на „мандатоносителя“ ще доведат именно до „финансова стабилност на държавата“ или до нещо друго – временно затишие до местните и, може би, президентските избори, след които – и потоп! Нас ни интересуват не тези, а два други въпроса: 1) Защо „мандатоносителят“ си позволява такова поведение? и 2) Защо малкият му брат го търпи?

Според мен мислите на „мандатоносителя“ са протекли горе-долу така: „Извихте ни ръцете да се коалираме с вас. Ако бяхме изкарали малко повече гласове, изобщо нямаше да ви погледнем. Обаче сега сме принудени да ви търпим, за да не ни се налага да правим още по-отвратителни коалиции. Вие карате управлението ни да изглежда дясно и ние ви плащаме за това. Плащаме ви с министерства (па макар и ветровити) и с вицепремиерски постове (па макар и бутафорни). Плащаме ви, за да си траете, но вие вместо да си траете, ни се зъбите като улични помияри, защото лакомията ви не знае край. Затова понякога не можем да си сдържаме нервите, особено някои по-млади функционери.“

От своя страна пък Реформаторският блок (по-малкият коалиционен брат) си мисли нещо такова: „Много се изложихме като се коалирахме с вас. Уж щяхме да гоним мутрите от политиката, уж щяхме да рушим „политическия картел“ ГЕРБ-БСП, уж вие не бяхте десни, а втори ешалон на БКП, уж единствените „автентични“ десни бяхме ние, пък вижте каква стана тя! Сега, като се провалите за пореден път, ще повлечете и нас. Я дайте, за всеки случай, от време на време, да проявяваме „принципност“, та като се олеете, да кажем: „ние бяхме против!“. Като сте ни взели за партньори, ще търпите. Защото вие сте новобогаташът, а пък ние сме грозната стара мома – графиня. Като се ожените за нас и вие ще станете благородници, тоест ще заприличате на десни дори и в безкритичните очи на ЕНП.“

Вероятно така ще си помислят коалиционните партньори, но остава въпросът защо, след като грубо я обиждат пред очите на всички, грозната графиня не си събере багажа, ами продължава да мъти в общото гнездо, сякаш я плюят, а пък тя вика „дъжд вали“.

Защото грозната графиня очевидно не е толкова благородна, колкото иска да я мислим. Ако беше толкова принципна и идеологически чиста, а нейната главна политическа цел беше да следва неотлъчно предначертания си път, без да позволява на никого да я отклони от него и без да прави компромиси с нищо, то когато ѝ кажат, че няма да се съобразяват с нея, тя би напуснала тази връзка. РБ обаче остава, защото му се усладиха трохите от големия сладкиш. Блокът е радостно възбуден. След като се разпределиха министерствата, след като се разпределиха агенциите и областните управители, сега идва ред на членовете на бордове, на директорите на държавни предприятия, на секретарките на читалища и на лелките, които късат билетчетата пред киното.

Наскоро си говорих с интелигентен мъж и той каза:

– Разликата между цивилизования свят и нас е тази, че там посоката е ясна. Руслото е едно и дали вървиш по левия или по десния бряг, няма значение. При нас всичко е хаос.

– Не е така – възразих аз. –  И при нас руслото е едно. Всички имат една и съща цел: да източат бюджета и да ограбят европейските фондове. В нашето русло никой не върви нито по левия, нито по десния бряг. Всички цепят по средата. Затова няма значение кой с кого се коалира. Няма значение какви безобразия ще вършиш, стига да си оставиш малко време, за да се забравят. Нашият „народ“ забравя бързо дори и най-незабравимите неща.

Възмущаваме се, защото мислим, че демокрацията е осакатена, обаче истината е, че демокрация изобщо няма. Има само някаква илюзия в главата на блуждаещата интелигенция. Ние все още живеем в прогнилата Османска империя или поне тя все още живее в нас. Играем си на свобода, но всъщност мечтата ни е да добруваме в сянката на падишаха. На мнозина това сигурно им харесва, но аз мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

SULLA.BG

Споделете чрез

Предишен

Следващ