НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Когато делим по братски

Време за четене: 4 мин.

Помните ли онзи стар виц: вървят съветският другар и българският другар по пътя към светлото комунистическо бъдеще и, не щеш ли, на пътя – торба с пари. „Ну, давай да я разделим по братски!“ – предложил съветският другар. „Не, не – отклонил предложението българският. – предпочитам да я разделим по равно“.

За този виц се сетих, когато онзи ден големият брат ГЕРБ зашлеви с опакото на ръката достойнството на по-малкия си коалиционен брат Реформаторския блок. Младият и необуздан финансов министър Владислав Горанов по повод търкания около реформите в пенсионното осигуряване каза, че не иска акъл от дребосъци и че “партии с 4-5% подкрепа могат да подкрепят или не решенията на ГЕРБ, но отговорността за финансовата стабилност на държавата е на мандатоносителя“.  В интерес на истината, той е абсолютно прав, но това е тема на друг разговор. Тема на друг разговор е и дали действията на „мандатоносителя“ ще доведат именно до „финансова стабилност на държавата“ или до нещо друго – временно затишие до местните и, може би, президентските избори, след които – и потоп! Нас ни интересуват не тези, а два други въпроса: 1) Защо „мандатоносителят“ си позволява такова поведение? и 2) Защо малкият му брат го търпи?

Според мен мислите на „мандатоносителя“ са протекли горе-долу така: „Извихте ни ръцете да се коалираме с вас. Ако бяхме изкарали малко повече гласове, изобщо нямаше да ви погледнем. Обаче сега сме принудени да ви търпим, за да не ни се налага да правим още по-отвратителни коалиции. Вие карате управлението ни да изглежда дясно и ние ви плащаме за това. Плащаме ви с министерства (па макар и ветровити) и с вицепремиерски постове (па макар и бутафорни). Плащаме ви, за да си траете, но вие вместо да си траете, ни се зъбите като улични помияри, защото лакомията ви не знае край. Затова понякога не можем да си сдържаме нервите, особено някои по-млади функционери.“

От своя страна пък Реформаторският блок (по-малкият коалиционен брат) си мисли нещо такова: „Много се изложихме като се коалирахме с вас. Уж щяхме да гоним мутрите от политиката, уж щяхме да рушим „политическия картел“ ГЕРБ-БСП, уж вие не бяхте десни, а втори ешалон на БКП, уж единствените „автентични“ десни бяхме ние, пък вижте каква стана тя! Сега, като се провалите за пореден път, ще повлечете и нас. Я дайте, за всеки случай, от време на време, да проявяваме „принципност“, та като се олеете, да кажем: „ние бяхме против!“. Като сте ни взели за партньори, ще търпите. Защото вие сте новобогаташът, а пък ние сме грозната стара мома – графиня. Като се ожените за нас и вие ще станете благородници, тоест ще заприличате на десни дори и в безкритичните очи на ЕНП.“

Вероятно така ще си помислят коалиционните партньори, но остава въпросът защо, след като грубо я обиждат пред очите на всички, грозната графиня не си събере багажа, ами продължава да мъти в общото гнездо, сякаш я плюят, а пък тя вика „дъжд вали“.

Защото грозната графиня очевидно не е толкова благородна, колкото иска да я мислим. Ако беше толкова принципна и идеологически чиста, а нейната главна политическа цел беше да следва неотлъчно предначертания си път, без да позволява на никого да я отклони от него и без да прави компромиси с нищо, то когато ѝ кажат, че няма да се съобразяват с нея, тя би напуснала тази връзка. РБ обаче остава, защото му се усладиха трохите от големия сладкиш. Блокът е радостно възбуден. След като се разпределиха министерствата, след като се разпределиха агенциите и областните управители, сега идва ред на членовете на бордове, на директорите на държавни предприятия, на секретарките на читалища и на лелките, които късат билетчетата пред киното.

Наскоро си говорих с интелигентен мъж и той каза:

– Разликата между цивилизования свят и нас е тази, че там посоката е ясна. Руслото е едно и дали вървиш по левия или по десния бряг, няма значение. При нас всичко е хаос.

– Не е така – възразих аз. –  И при нас руслото е едно. Всички имат една и съща цел: да източат бюджета и да ограбят европейските фондове. В нашето русло никой не върви нито по левия, нито по десния бряг. Всички цепят по средата. Затова няма значение кой с кого се коалира. Няма значение какви безобразия ще вършиш, стига да си оставиш малко време, за да се забравят. Нашият „народ“ забравя бързо дори и най-незабравимите неща.

Възмущаваме се, защото мислим, че демокрацията е осакатена, обаче истината е, че демокрация изобщо няма. Има само някаква илюзия в главата на блуждаещата интелигенция. Ние все още живеем в прогнилата Османска империя или поне тя все още живее в нас. Играем си на свобода, но всъщност мечтата ни е да добруваме в сянката на падишаха. На мнозина това сигурно им харесва, но аз мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

SULLA.BG

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!