НОВО

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

“Под игото” като “продукт”

Време за четене: 3 мин.

Мислих дълго относно “превеждането” на романа “Под Игото” на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои думи. Тогава мислех, че това произведение няма голяма стойност, защото се чете трудно. И това са нормални детски разсъждения.

Един зрял човек, би следвало да осъзнава, че авторът е осъществил подбор на думите с цел да пресъздаде образи и разговори по определен начин. Промяната на думи и заместването им с цели изрази, просто унищожава създаденото от твореца.

Това е като да вземем една класическа творба в музиката и да променим някои ноти, съгласно съвременното ни разбиране за музика. Или да поправим някоя велика картина, защото образът би бил по-близък до съвременното ни възприятие.

Една творба е най-ценна, когато е автентична.

Все пак произведението има и историческа стойност. Използваният език е бил характерен за времето си – харесва ни или не, нашите предци са използвали турцизми. Ако един ученик не разбира изразите, тук е мястото на учителя, който да обяснява. А използването на характерният за онова време говор е най-силният инструмент за създаване на чувството за времева дистанция и усещането за автентичност.

Сблъскването с произведения от предходни епохи несъмнено очертава различия между съвременното и предходното. От този сблъсък се ражда по-доброто историческо познание и развива критичното мислене, защото по природа индивидът се опитва да сравнява и да оценява. Превеждането на съвременен език на практика е нищо повече от профанизиране.

От друга страна, трябва да приемаме действителността такава каквато е.

Ние сме били част от Османската империя. Това се е отразило на езика. Въвеждали сме френски, руски, английски и какви ли не други изрази и тогава, и сега. Истината е следната – понякога тези чуждици помагат да се изразим по-добре. Както в българския език има думи, които нямат аналог в други езици. Това не застрашава богатството на родния език и е нещо нормално.

Да, днес понякога прекаляваме. Използваме чуждици, макар на родния ни език да има алтернативи. Това е съвсем друга тема и причините са съвсем други. Защото съществува и другата крайност – опитите да заменяме чуждици, за които нямаме алтернатива на български. Тези опити често дават комични резултати.
Тук говорим за друго – опитът ни да заменим именно онези думи, които хората са чувствали по-близки, които са били част от действителността и бита на хората.

Романът е претърпял достатъчно промени след езиковата реформа на Българската комунистическа партия.

Тази реформа вече е оставила своето петно, но е следствие на масова промяна на езика и нормите в българския език. Сега се прави “превод” без да има никаква необходимост. И ако противопоставянето срещу смазващ режим е било немислимо, то сега имаме свободата да оценяваме свободно и да избираме. Призивите за оттегляне от пазара и едва ли не “забрана” са също толкова абсурдни и нелогични. Особено от страна на самоопределящи се като “консерватори”. Защото консерватизмът трябва да лежи на 3 фундаментални принципа – патриотизъм, християнски ценности и капитализъм.

Когато частно издание реши да “преведе” нещо на съвременен език, то има правото да се опитва да го наложи на пазарен принцип. Наша (на хората, които не одобряват, предимно консерватори) е да изтъкваме аргументи и да убеждаваме, а не да призоваваме за “забрани”. Защото в противен случай поставяме под съмнение увереността в собствените си аргументи. И по-лошото, би било погазване на един от трите фундамента, връху който лежи целият ни мироглед.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!