НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

“Под игото” като “продукт”

Време за четене: 3 мин.

Мислих дълго относно “превеждането” на романа “Под Игото” на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои думи. Тогава мислех, че това произведение няма голяма стойност, защото се чете трудно. И това са нормални детски разсъждения.

Един зрял човек, би следвало да осъзнава, че авторът е осъществил подбор на думите с цел да пресъздаде образи и разговори по определен начин. Промяната на думи и заместването им с цели изрази, просто унищожава създаденото от твореца.

Това е като да вземем една класическа творба в музиката и да променим някои ноти, съгласно съвременното ни разбиране за музика. Или да поправим някоя велика картина, защото образът би бил по-близък до съвременното ни възприятие.

Една творба е най-ценна, когато е автентична.

Все пак произведението има и историческа стойност. Използваният език е бил характерен за времето си – харесва ни или не, нашите предци са използвали турцизми. Ако един ученик не разбира изразите, тук е мястото на учителя, който да обяснява. А използването на характерният за онова време говор е най-силният инструмент за създаване на чувството за времева дистанция и усещането за автентичност.

Сблъскването с произведения от предходни епохи несъмнено очертава различия между съвременното и предходното. От този сблъсък се ражда по-доброто историческо познание и развива критичното мислене, защото по природа индивидът се опитва да сравнява и да оценява. Превеждането на съвременен език на практика е нищо повече от профанизиране.

От друга страна, трябва да приемаме действителността такава каквато е.

Ние сме били част от Османската империя. Това се е отразило на езика. Въвеждали сме френски, руски, английски и какви ли не други изрази и тогава, и сега. Истината е следната – понякога тези чуждици помагат да се изразим по-добре. Както в българския език има думи, които нямат аналог в други езици. Това не застрашава богатството на родния език и е нещо нормално.

Да, днес понякога прекаляваме. Използваме чуждици, макар на родния ни език да има алтернативи. Това е съвсем друга тема и причините са съвсем други. Защото съществува и другата крайност – опитите да заменяме чуждици, за които нямаме алтернатива на български. Тези опити често дават комични резултати.
Тук говорим за друго – опитът ни да заменим именно онези думи, които хората са чувствали по-близки, които са били част от действителността и бита на хората.

Романът е претърпял достатъчно промени след езиковата реформа на Българската комунистическа партия.

Тази реформа вече е оставила своето петно, но е следствие на масова промяна на езика и нормите в българския език. Сега се прави “превод” без да има никаква необходимост. И ако противопоставянето срещу смазващ режим е било немислимо, то сега имаме свободата да оценяваме свободно и да избираме. Призивите за оттегляне от пазара и едва ли не “забрана” са също толкова абсурдни и нелогични. Особено от страна на самоопределящи се като “консерватори”. Защото консерватизмът трябва да лежи на 3 фундаментални принципа – патриотизъм, християнски ценности и капитализъм.

Когато частно издание реши да “преведе” нещо на съвременен език, то има правото да се опитва да го наложи на пазарен принцип. Наша (на хората, които не одобряват, предимно консерватори) е да изтъкваме аргументи и да убеждаваме, а не да призоваваме за “забрани”. Защото в противен случай поставяме под съмнение увереността в собствените си аргументи. И по-лошото, би било погазване на един от трите фундамента, връху който лежи целият ни мироглед.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!