НОВО

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Време за четене: 3 мин.

Мислих дълго относно “превеждането” на романа “Под Игото” на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои думи. Тогава мислех, че това произведение няма голяма стойност, защото се чете трудно. И това са нормални детски разсъждения.

Един зрял човек, би следвало да осъзнава, че авторът е осъществил подбор на думите с цел да пресъздаде образи и разговори по определен начин. Промяната на думи и заместването им с цели изрази, просто унищожава създаденото от твореца.

Това е като да вземем една класическа творба в музиката и да променим някои ноти, съгласно съвременното ни разбиране за музика. Или да поправим някоя велика картина, защото образът би бил по-близък до съвременното ни възприятие.

Една творба е най-ценна, когато е автентична.

Все пак произведението има и историческа стойност. Използваният език е бил характерен за времето си – харесва ни или не, нашите предци са използвали турцизми. Ако един ученик не разбира изразите, тук е мястото на учителя, който да обяснява. А използването на характерният за онова време говор е най-силният инструмент за създаване на чувството за времева дистанция и усещането за автентичност.

Сблъскването с произведения от предходни епохи несъмнено очертава различия между съвременното и предходното. От този сблъсък се ражда по-доброто историческо познание и развива критичното мислене, защото по природа индивидът се опитва да сравнява и да оценява. Превеждането на съвременен език на практика е нищо повече от профанизиране.

От друга страна, трябва да приемаме действителността такава каквато е.

Ние сме били част от Османската империя. Това се е отразило на езика. Въвеждали сме френски, руски, английски и какви ли не други изрази и тогава, и сега. Истината е следната – понякога тези чуждици помагат да се изразим по-добре. Както в българския език има думи, които нямат аналог в други езици. Това не застрашава богатството на родния език и е нещо нормално.

Да, днес понякога прекаляваме. Използваме чуждици, макар на родния ни език да има алтернативи. Това е съвсем друга тема и причините са съвсем други. Защото съществува и другата крайност – опитите да заменяме чуждици, за които нямаме алтернатива на български. Тези опити често дават комични резултати.
Тук говорим за друго – опитът ни да заменим именно онези думи, които хората са чувствали по-близки, които са били част от действителността и бита на хората.

Романът е претърпял достатъчно промени след езиковата реформа на Българската комунистическа партия.

Тази реформа вече е оставила своето петно, но е следствие на масова промяна на езика и нормите в българския език. Сега се прави “превод” без да има никаква необходимост. И ако противопоставянето срещу смазващ режим е било немислимо, то сега имаме свободата да оценяваме свободно и да избираме. Призивите за оттегляне от пазара и едва ли не “забрана” са също толкова абсурдни и нелогични. Особено от страна на самоопределящи се като “консерватори”. Защото консерватизмът трябва да лежи на 3 фундаментални принципа – патриотизъм, християнски ценности и капитализъм.

Когато частно издание реши да “преведе” нещо на съвременен език, то има правото да се опитва да го наложи на пазарен принцип. Наша (на хората, които не одобряват, предимно консерватори) е да изтъкваме аргументи и да убеждаваме, а не да призоваваме за “забрани”. Защото в противен случай поставяме под съмнение увереността в собствените си аргументи. И по-лошото, би било погазване на един от трите фундамента, връху който лежи целият ни мироглед.

Споделете чрез

Предишен

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!