Във вторник следобед посетих противоречивия френски писател Рено Камю в скромния му замък дълбоко в провинцията на Югозападна Франция. Говорихме за неговата теория за Голямото заместване („Това не е теория, това е наблюдаем факт“, каза той правилно) и говорихме за потенциала за гражданска война на Запад заради миграцията.
Камю отхвърля термина „гражданска война“. Той предпочита да мисли за такъв конфликт като за „антиколониална война“ – такава, в която колонизираният народ се надига срещу своите колонизатори.
Камю дава ясно да се разбере, че не иска война. Но, каза той, ако нещастните обстоятелства налагат избор „между подчинение и война, тогава това е война, война, война“.
Точно тази реплика някога доведе Камю, който сега е на 78 години, пред френски съд по обвинения в “реч на омразата”. През 2020 г. той получи условна присъда и трябваше да плати глоби. Камю е възпитан, възрастен човек с висока култура – рафтовете с книги са наредени по стените на два етажа на замъка му – и изобщо не е подстрекателкят, както го клеветят в мейнстрийм медиите. Намеквайки за известен цитат от Шарл дьо Гол, попитах Камю дали има „определена представа за Франция“.
„Франция не е идея!“, заяви той с решителност. Какво е Франция тогава? Той озвучи списък от конкретни места, картини, драма, изкуство, традиции, специфични за тази земя и хората, които са живели на нея от време, „много преди 1789 г.“, каза той, имайки предвид революцията. Това е, което той вижда да изчезва. Това е, което той защитава.
Междувременно, на половин свят разстояние, в моята родна страна, Лос Анджелис гори.
Гореше, защото президентът на Съединените щати беше избрал да наложи закона и да депортира хора, които са в Америка нелегално. През последните пет дни протестиращи и бунтовници нападнаха полицията, плячкосваха магазини, изгаряха коли и създаваха анархия. Много изображения идват от Лос Анджелис, показващи тези бунтовници, които развяват знамето на Мексико и или развяват знамето на САЩ с главата надолу (знак за грубо неуважение), или, в поне един случай, го подпалват и плюят върху него.
Ето го: насилствено отричане на американска земя на американския суверенитет, американския закон и самата Америка. Това и утвърждаването на върховенството – отново на американска земя – на чужда култура и нейната държава. Трябва да си сляп, за да не го видиш.
Но хората са слепи. В нашия разговор Камю каза, че причината, поради която за първи път е изпаднал в беда и е бил изхвърлен от левия литературен свят на Париж, е, че е забелязал това, което никой уважаван човек не би трябвало да забележи днес: а именно изместването на местните народи и техните традиции от чужденци. Камю е дал ясно да се разбере, че „голямото заместване“ на местните жители се е случило, защото елитите на тези нации отдавна са се занимавали с това, което той нарича „велика декултуризация“ – т.е. систематично обезценяване на това, което е наше. Ако народите на Запада знаеха какво имат и го обичаха, щяха да го защитят. Но повечето от тях не го правят.
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм е един от елитите, за които Камю говори пренебрежително. Нюсъм, често обсъждан като потенциален кандидат за президент на Демократическата партия през 2028 г., изнесе телевизионна реч, в която осъди президента Тръмп като нарушител на закона, който е заплаха за демокрацията.
Междувременно подобни протести избухват в Съединените щати и, както обикновено се случва с левицата днес, те се превръщат в насилие.
Нюсъм обвини Тръмп, че „атакува демокрацията“, като федерализира Националната гвардия на Калифорния и я разположи, за да спре безредиците. Какво? Президентът иска да наложи законите, приети от демократично избрани членове на Конгреса. Каква лудост е да се хвалят нарушителите на закона – нелегалните мигранти – и тези, които се бунтуват, за да ги защитят от отговорност пред закона!
Сега почти за една нощ тя се превърна във въпрос на суверенитет. Съединените щати са дълбоко поляризирани. Ако живеете в Европа и четете само европейски медии или големи американски медии като The New York Times, вероятно ще повярвате, че Тръмп е причината за всичко това. Но вината за кризата е на политиците, интелектуалците, журналистите и други от управляващата класа, които позволиха на непоносимия проблем с миграцията да гнои в продължение на десетилетия и които осъдиха като фанатици всеки, който го забеляза и се оплака от него.
Една от основните причини за началото на политическата кариера на Доналд Тръмп и защо той се върна в Белия дом миналия ноември е, че на твърде много американци им е писнало от оправданията на политическата класа. Те искат глупостите да спрат. Ако е необходим груб човек като Доналд Тръмп, за да направи това, което одобрените от статуквото политици не го направят, добре. Ако изборът е между подчинение или Тръмп, тогава Тръмп, Тръмп, Тръмп.
Не мисля, че повечето американци искат гражданска война, но повечето биха предпочели насилието пред предаването на националния суверенитет. А много американци са въоръжени. В Европа населението е обезоръжено, спокойно и конформистко. Не знам какъв избор биха направили повечето европейци, ако бяха принудени да избират.
Лесно е да подкрепиш войната, ако си стар, бездетен и живееш в замък с високи стени, в далечната провинция. Какво да кажем за хората с работа и семейства, които живеят в градове и предградия и които на практика са заложници на желанието на мигрантите и мигрантските общности да използват насилие, за да наложат волята си на местните европейци? Да се откажете от свободата си и от страната си – или да се откажете от мирния си и стабилен живот?
Как бихте избрали? Мислили ли сте за това? По-добре го направете. Това, което можем да видим от Европа да се случва сега отвъд Атлантическия океан, може да е прелюдия към това, което предстои тук. Човек се надява да избегне сблъсъка, но надеждата не е план.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
