НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Подмененият дебат за раждаемостта

Време за четене: 5 мин.

България, 2019 година. Населението е в състояние на нещо средно между демографски срив и демографска катастрофа – през последните 30 години броят му е намалял от почти 9 на по-малко от 7 милиона, като само през предходната 2018 година се е стопил с над 7%, а тази тенденция предполага в средата на века числеността да е някъде между 4 и 5 милиона души. При тази ситуация едни хора решават да вложат лични средства (повтарям, лични средства, а не от държавния бюджет, от европрограми или от грантове) в кампания за насърчаване на раждаемостта. Подбраните изразни средства (текстови и графични) са доста спорни, но не това взривява социалните мрежи. Под обстрел са не само качеството на рекламния плакат, а и самата идея – призивът да се правят деца, при това, докато е време от гледна точка на биологията (по възможност, преди жената да преполови тридесетте). Разни феминистки, прогресивисти и обикновени неудачници, търсещи внимание, дадоха воля и размах на комплексите и психозите си, обяснявайки налудничавата теза, че децата са личен избор. И по същество заглушиха разумните гласове, които търсят решаване на реалните проблеми, свързани с раждането и отглеждането на деца.

Отвъд „техническия” детайл, че при днешната демографска ситуация всяко саботиране на кампания за насърчаване на раждаемостта трябва да се разглежда като заплаха за националната сигурност от най-висока степен, тезата, че децата са личен избор, е дълбоко невярна. Децата са плод на инстинкт за продължаване на рода, и това, че ние, човеците, сме единствения биологичен вид, който успява да контролира този инстинкт, не променя факта. Семейното планиране дава възможност да решаваме колко деца да имаме и кога те да се появят на бял свят, но не елиминира желанието ни да имаме деца.

Да, немалко хора си отиват от този свят без да оставят деца след себе си, но най-често причините са:

1) умират твърде рано;

2) не могат да имат деца по медицински причини;

3) до края на живота си не успяват да намерят подходящ партньор за създаване и отглеждане на дете.

Всички те обаче са искали да имат деца, просто не им се е получило. То това е и нормалното състояние на човека – да иска да се възпроизведе, най-малкото защото той съществува благодарение на желанието на двама преди него да се възпроизведат. А онези, които твърдят, че са направили осъзнат избор да нямат деца, са две групи. Първите имат някаква лична, вътрешна причина, и на тях може да им помогне психолог. Вторите са жертва на малоумната пропаганда от типа „хората вредим на планетата, освен това сме я пренаселили (точно ние, белите европейци от най-развитите части на планетата), а децата ще отделят въглероден диоксид и ще предизвикат климатична катастрофа” и на тях може да се помогне само с калиев цианид.

Главният въпрос в дебата за раждаемостта не е дали децата са личен избор или не. Главният въпрос е защо днешните българи трудно се престрашават да имат (повече) деца.

На втория въпрос често се отговаря с „по икономически причини”. Което обаче е само донякъде вярно. Или поне беше вярно в първите години на прехода, когато икономическият спад беше съпътстван и от (продължаващ) демографски такъв.

Само че от 1997 година досега българската икономика преживява сериозен, на моменти дори бурен възход, като БВП се увеличи 4 пъти за целия период.

За същия период обаче демографският тренд не следва икономическия. През последните няколко години се раждат приблизително толкова деца годишно, колкото и в края на 90-те години, само дето сега те се раждат от по-малко майки. За същия период се наблюдава сериозен спад на абортите (поне официално регистрирани), но това вероятно се дължи на по-висока здравна и сексуална култура и практически безпроблемен достъп до контрацептиви. Коефициентът на плодовитост (среден брой деца на една майка) се е повишил от 1.27 на 1.54, но все още е под минимума за поддържане на демографско равновесие – 2.1.

В действителност, демографската криза в България започва още през 60-те години на миналия век – скоро след масовото навлизане на жените на трудовия пазар. Причината за това жените у нас да започнат да работят наравно с мъжете обаче не се дължи на еманципация или стремеж към „равноправие”, а е заради поствоенната ранносоциалистическа мизерия, при която за мъжете вече става невъзможно сами да осигуряват семейния бюджет. Тази тенденция продължава и до днес. Наскоро синдикатите обявиха, че за издръжка на четиричленно семейство са необходими около 2 400 лева месечно, тоест два пъти над средната работна заплата. Което автоматически означава, че мнозинството от българските мъже не могат сами да осигуряват прехраната на своите семейства. А ако едно семейство иска да има три деца, които да се родят през 2-3 години, това означава, че жената ще отсъства от работа за близо десетилетие.

България има най-дългото платено майчинство в ЕС, но сумите, които майките получават, явно не са достатъчно мотивиращи. За символичния размер на детските добавки дори няма нужда да се споменава. Редно е политиците, особено тези, които изтъкват демографския проблем като основен за страната ни, да предложат адекватни мерки за стимулиране на раждаемостта – семейно данъчно облагане, данъчни облекчения за бащата, когато майката не работи, за да гледа дете, замяна на детските надбавки с намалени данъци за родителите, докато детето навърши 16 години и т.н.

Много често обаче, спирачките пред бъдещите родители са не толкова от финансов, колкото от логистичен характер.

Хроничният недостиг на места в столичните детски градини трудно ще мотивира хората да имат (повече) деца. Ограничаването на автомобилите за сметка на излишни и безполезни велоалеи пък е безумие, което незабавно трябва да се прекрати, ако искаме да решим демографския проблем (поне в София). Сигурността в българските училища също е въпрос, който следва да бъде решен.

Със сигурност има и други проблеми. Но те трябва да бъдат изказани и чути. И да не обръщаме сериозно внимание на истериците, които само създават шум в системата.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!