Идва лято. Стягаме багажа и тръгваме. Барът е до морето и морето е до бара. Резервираме един апартамент по интернет – booking.com или airbnb.com. Бързо и лесно.
Обаче… чиновниците в Министерството на туризма имат друга идея за нашата почивка. Според тях всички интернет платформи, които предлагат места за настаняване, трябва да са задължени да рекламират и предлагат само хотели, които са регистрирани според изискванията на съответното национално законодателство.
Самата идея да задължиш booking.com или airbnb.com да предлагат само лицензирани хотелски услуги звучи толкова екзотично, колкото и да накараш бабата от гарата с табела „Давам квартира под наем“ да се регистрира като хотел. Тя предлага абсолютно същата услуга, както и преди появата на booking и airbnb, с тази разлика, че нейният внук ѝ е направил регистрация в тези сайтове и на нея вече не ѝ се налага да виси на перона на гарата. Абсолютно същото задължение към държавата има и към момента въпросната баба – да плати 10% данък върху наема.
Всесилната държава обаче не може туко-така да загуби монопола си. Тя иска да направлява човешкия живот – да издава лицензи, да отнема разрешителни, да дава предписания и най-вече – да събира пари, които не са нейни, и да ги харчи, както намери за добре.
Почувствала заплаха върху правото си на намеса в живота на хората, всесилната държава решава да предложи европейски регламент, който благовидно е насочен срещу нелоялната конкуренция. Българската инициатива дори е представена на срещата на министрите на туризма от Европейския съюз в София. Забележете – нелоялна конкуренция към лицензираните хотели от страна на нелицензирата баба, която е преминала от гарата към airbnb и booking.
Полетът на чиновническото безумие обаче не спира дотук. За по-сигурно от министерството предлагат да се въведат и минимални защитени цени при категоризираните места за настаняване. С това предложение вече няма да има значение каква услуга предлагат хотелите – при всяко положение те ще получават минимални гарантирани цени за нощувките.
Предназначението на минималната цена е да гарантира спазването на стандарти за качество и сигурност. Но сама по себе си тя не може да бъде гаранция за качество. Минималната цена не може да попречи на недобросъвестни доставчици да предлагат продукти или услуги с ниско качество. Те имат стимул да намаляват разходите си, тъй като при същата цена ще имат по-висока печалба, което неизбежно се отразява и на качеството.
Ефектът от минималните цени е, че съществуващите участници на пазара се защитават от конкуренция и се ограничава възможността за ценова конкуренция. Наличието на ценови под ще попречи на доставчиците да предлагат своите продукти на цени под минималните. По този начин се премахва техният стимул да намират по-ефективни и иновативни начини за оставане на пазара, което от своя страна води до по-ниски цени в полза на потребителите. В същото време минималната цена позволява на неефективни доставчици да останат на пазара.
В последна сметка Комисията за защита на конкуренцията се обяви против минималните цени за хотелите, пояснявайки, че ценовата регулация не може да бъде гаранция нито за по-добри условия, нито че хотелиерите биха инвестирали тази допълнителна печалба в по-качествени услуги. Напротив – въвеждането на минимални цени би означавало на практика създаване на картел между всички хотели в България.
И за финал, за да е в крак с времето, всесилната държава ще предложи общоевропейска интернет платформа, която да улесни наемането и предлагането на работна ръка в туризма. И понеже имам известни подозрения какво ще се случи и с тази технологична инициатива, ще Ви върна малко назад във времето. Помните ли идеята на Европейския съюз да създаде собствена интернет търсачка като Google, за да се опита да компенсира изоставането си в областта на цифровите технологии? Сещате ли се как ЕС щеше да създава европейски суперкомпютър, който можел да върне славата му като технологичен първенец?
Едва ли помните. Има защо.
