Макс Вебер е роден на 21 април 1864 г. в германския град Ерфурт. Семейството на родителите му е много сплотено, майката и бащата на Вебер са уважавани хора и двамата съчетават в себе си интелектуален потенциал с морални и човешки добродетели. Може убедително да се твърди, че именно семейната среда създава основата на развитието на Вебер като учен от европейска величина в областта на социалните науки и като изследовател, без когото трудно бихме могли да си представим съвременната социология.
В началото на своя съзнателен живот Макс Вебер проявява твърде широки интереси към науката. Той следва теология, философия, икономика и право, при това не се ограничава между стените на един университет, а преминава през доказаните академични школи в Хайделберг, Берлин и Гьотинген. Широките си научни интереси Вебер прехвърля и в преподавателската практика, която започва на 27-годишна възраст. И на това поприще Вебер не се ограничава да работи само в едно учебно заведение. Свидетели на неговата преподавателска дейност стават студентите в Берлин, Хайделберг и Фрайбург, а сред дисциплините на Вебер са няколко правни и икономически области.
В ранния период на Макс Вебер като млад учен и изследовател европейската наука все още се характеризира с енциклопедизъм. Европейските учени имат като занимание и като обект на изследване доста широк кръг от дисциплини и области, конкретизирането на научните изследвания все още не е настъпило. В началото на научната си практика Вебер изхожда от общите положения в икономиката и правото, с течение на годините обаче изследователските му търсения придобиват конкретизиран израз и фиксация върху ясно дефинирани проблеми. Така той успява да стигне до солидни заключения по въпроси като легитимността, властта, политиката и държавата.
За социалната наука времето на Вебер е изключително интересно, то е своеобразен преходен период. Това е преход от енциклопедизъм към конкретика в научните и изследователските практики. Макс Вебер прави огромен принос в развитието на този процес и в оформянето на неговите резултати. Процесът е напълно обективен и необходим, тъй като политическата и икономическа реалност са постигнали равнища на развитие, които не позволяват изследването им чрез енциклопедичния подход.
Появила се е потребност от провеждането на конкретни изследвания, за да бъде науката полезна на политиката, на икономиката, институциите и гражданите. В този смисъл дейността на Вебер може да се оцени и като принос в един процес, който трябва да гарантира връзката между наука и реалност, между теория и практика, като се подпомога възходящото социално развитие.
Този принос на Макс Вебер намира израз преди всичко в опитите му да подложи социалните явления на чист научно-изследователски анализ. В тези си опити той постига резултати, които не са по силите на повечето от съвременните учени и изследователи в областта на социалните науки. Вебер изследва държавата, политическата власт, политическата легитимност като факти, които съществуват и се развиват независимо от политическите субекти и политическите идеологии, които се конкурират и изразяват своите претенции към политическата власт в суверенната модерна държава, като се въздържа изцяло от оценъчен подход.
Изследователят се занимава с елементите на държавата и със самата държава, оперира много стриктно в рамките на това поле. Той успява да постигне максимално изчистени нива на своя анализ и да направи най-значимата крачка към утвърждаването на чистия метод на изследване в сферата на социалните науки.
Сериозен интерес представлява разбирането, което Макс Вебер предлага за политиката, властта, легитимността и държавата. Изследователят обяснява тези явления поотделно и успоредно с това демонстрира завидна способност да ги обедини в обща концепция и убедително да аргументира схващането си, че това са съставните части на едно цяло и че това е единственият възможен начин за тяхното съществуване. Политиката се дефинира чрез властта, това става в рамките на държавата, а държавата представлява един устойчив организъм благодарение на легитимността, която може да приема различни форми и да намира различни видове основания за себе си.
Макс Вебер разграничава политиката като елемент на държавата от общото разбиране за политика. От една страна става дума за политика за постигане на публични цели, а от друга – за политика в частна полза. Политиката на държавата следва да бъде насочена към публичните цели, докато всяка една фирма или друго частно образувание провежда политика в полза на собствените си интереси. Макс Вебер дава една доста популярна дефиниция на властта – възможността за налагане на воля върху поведението на множеството от хора. Повърхностното отношение към тази дефиниция води до схващането, че Вебер базира властта върху принудата, това обаче е дълбоко погрешно.
Обикновено тази грешка се корени в игнорирането на понятието „воля” в самата дефиниция и по-точно в начина, по който Вебер използва това понятие. Изследователят не говори за налагане на една воля над друга, в този случай бихме могли да говорим за използване на принудата при обясняването на властта. Той не конкретизира и чия воля има предвид при формулирането на определението си за властта. Ако става дума за волята на закона, който е изработен от едно представително събрание, чийто правомощия са делегирани от гражданите чрез демократични изборни механизми, бихме ли могли да говорим за принуда?!
Преди да сме проучили разбирането на Вебер за политическата легитимност, трудно ще си обясним дефиницията му за властта. Точно в разбирането си за политическата легитимност той изяснява и начина, по който използва понятието „воля” в дефиницията си за властта. Според Макс Вебер съвременната държава е човешка общност, която на една определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие. Това определение за държавата е колкото просто, толкова и гениално. Чрез него Вебер събира отделните елементи на държавата в едно цяло, намира точно мястото и ролята на тези елементи, така че държавата да бъде максимално устойчива и практически вечно съществуваща човешка общност.
Стигаме и до най-ценното в изследванията на Макс Вебер – неговата класификация на типовете легитимност. Според него съществуват три вида основания за легитимност – авторитетът на обичая, който се основава върху традицията; авторитетът на личната харизма, тук основанието се намира във вярата и предаността към личността на лидера; авторитетът на закона (писаните норми), основанието е в готовността на гражданите да спазват законите и другите писани актове на държавните институции и в поведението си да се ръководят от тези норми.
Последният тип легитимност в най-голяма степен е характерен за модерната епоха и времената на представителната демокрация, при която държавното управление се осъществява от публични събрания и конституционно регламентирани институции, които черпят правомощията си директно от народа като суверен.
Дори само с класификацията си за типовете легитимност Макс Вебер би имал несравнимо значение за развитието на социалните науки. След Вебер социалните науки вече не са такива, каквото са били. Пред тях са открити нови полета, осигурен им е нов изследователски инструментариум, обогатени са и в езиково отношение, посочени са конкретни явления, които стават техни изследователски обекти. Така социалните науки стават политически и институционално полезни, а процесът на развитие на самите тях необратим.
