НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Политическото насилие по българските земи

Време за четене: 4 мин.

Първи февруари традиционно е ден в който отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим в България.

Политическото насилие не е чуждо на нашата родина. Има го още от самото основаване на Третата Българска държава. Жертва на политическо насилие са били, за съжаление, големи наши деятели като Петко Каравелов и Стефан Стамболов. В списъка с пострадалите по политически причини се нареждат също имена като възрожденецът Капитан Петко Войвода, писатели и интелектуалци като Алеко Константинов, Иван Вазов, политикът Димитър Петков и мнозина други.

Иван Вазов дори описва атмосферата на политически мотивирано насилие в страната ни в някои свои разкази, сред които популярният Травиата.

Най-трагичното в историята на политическото насилие в България е че, българи убиват българи. Нерядко онези, които до вчера са се борили заедно за свободата и независимостта на Отечеството ни в някакъв момент застават едни срещу други.

Политическото насилие в страната ни продължава и в периода след Първата световна война. По това време е зверски убит от дейци на ВМРО един от най-значимите политици в нашата история, земеделецът Александър Стамболийски. Убит е и близкият до него Райко Даскалов.

Политическо насилие има и непосредствено преди преврата от 9 септември 1944 г. и то е разнопосочно. От една страна в него участват организации като ВМРО и БЗНС, също БКП и РМС от друга страна, официалната власт от четвърта. Настрани от по-масовите движения има и по-малки: анархисти, либерали, републиканци, чиито представители също не остават в страни от тези ужасяващи събития.

Нещо, останало недоразбрано от мнозина наши съвременници обаче е, че проблемът между БЗНС и ВМРО (колкото и кървав да е този проблем на моменти) е нещо коренно различно от проблемът между всички и БКП. Причината за това е, че и БЗНС и ВМРО са били движения с подчертано български произход и характер. Те са плод на българският народностен светоглед и отражение на политическите стремежи на нашият народ.

Докато БКП е в буквалния смисъл на думата агентура на Сталин. Това е и причината да няма никакво значение дали е имало петилетка по времето на Н В Цар Борис III или не, за което едни други хора в по-ново време се опитваха да спекулират и да поставят знак за равенство между режимите преди и след 9-и. Властта в Царство България е легитимна, а тази в последвалата го Народна Република не е. За това и краят на Царството дойде след акт на политическо насилие, докато Народната Република просто се разпадна от само себе си.

Едното си е наша, вътрешна българска работа, а другото е с дистанционно управление към Москва. Самият факт, че жертви на комунизма има и македонци и земеделци показва само колко външна сила е БКП.

Онова, което е извършила БКП в нашата история не можем да отсъдим еднозначно като лошо. Вероятно е имало и хубави неща. Настрани от големите бури на историята, мнозина са вървели своят личен житейски път, при това достойно. Не всички членове на БКП са били лоши хора или са били задвижвани от недобри помисли. Въпреки това ръководните елементи на тази партия още от прословутия Димитър Благоев – Дядото, та през Васил Коларов и Георги Димитров, Вълко Червенков и прочие са все антибългарски настроени и ангажирани с прокарването на чужда политическа воля. Разлистете някоя стара книга с техни статии или речи и ще се убедите сами какъв е този “национален нихилизъм на БКП” за който говорят историците.

Това правят днес и техните (духовни, а понякога и физически) наследници във властта. Независимо дали тази политическа воля идва от Москва, Брюксел или Вашингтон – тя никога не е българска. От секциите на Интернационала до “нашите верни партньори” слугинският манталитет си личи и това е най-вредното нещо в нашият политически живот. Това е срамното петно, което БКП носи в своята история. Време е да бъдем българо-центрични, а не нещо друго.

Бог да прости жертвите! Нека прости и на палачите им – защото “милост искам, а не жертва” (Матей 9:13) е записано в Светото писание и това е отношението, което трябва да имаме, за да градим, а не да рушим нашето съвместно битие като общество и като народ.

Но е хубаво палачите – и техните наследници, независимо в коя политическа партия се намират в момента – също да проявят своята съвет и да помолят за прошка народа си. Да разберат къде са сгрешили и да се покаят. Грехът им не е в социалните им или философски виждания, а в методът с който тези идеи някога са били прилагани. И тези методи трябва да си останат там, в миналото. И никога повече да не бъдат прилагани. Иначе мир не би могло да има.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!