НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Политическото насилие по българските земи

Време за четене: 4 мин.

Първи февруари традиционно е ден в който отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим в България.

Политическото насилие не е чуждо на нашата родина. Има го още от самото основаване на Третата Българска държава. Жертва на политическо насилие са били, за съжаление, големи наши деятели като Петко Каравелов и Стефан Стамболов. В списъка с пострадалите по политически причини се нареждат също имена като възрожденецът Капитан Петко Войвода, писатели и интелектуалци като Алеко Константинов, Иван Вазов, политикът Димитър Петков и мнозина други.

Иван Вазов дори описва атмосферата на политически мотивирано насилие в страната ни в някои свои разкази, сред които популярният Травиата.

Най-трагичното в историята на политическото насилие в България е че, българи убиват българи. Нерядко онези, които до вчера са се борили заедно за свободата и независимостта на Отечеството ни в някакъв момент застават едни срещу други.

Политическото насилие в страната ни продължава и в периода след Първата световна война. По това време е зверски убит от дейци на ВМРО един от най-значимите политици в нашата история, земеделецът Александър Стамболийски. Убит е и близкият до него Райко Даскалов.

Политическо насилие има и непосредствено преди преврата от 9 септември 1944 г. и то е разнопосочно. От една страна в него участват организации като ВМРО и БЗНС, също БКП и РМС от друга страна, официалната власт от четвърта. Настрани от по-масовите движения има и по-малки: анархисти, либерали, републиканци, чиито представители също не остават в страни от тези ужасяващи събития.

Нещо, останало недоразбрано от мнозина наши съвременници обаче е, че проблемът между БЗНС и ВМРО (колкото и кървав да е този проблем на моменти) е нещо коренно различно от проблемът между всички и БКП. Причината за това е, че и БЗНС и ВМРО са били движения с подчертано български произход и характер. Те са плод на българският народностен светоглед и отражение на политическите стремежи на нашият народ.

Докато БКП е в буквалния смисъл на думата агентура на Сталин. Това е и причината да няма никакво значение дали е имало петилетка по времето на Н В Цар Борис III или не, за което едни други хора в по-ново време се опитваха да спекулират и да поставят знак за равенство между режимите преди и след 9-и. Властта в Царство България е легитимна, а тази в последвалата го Народна Република не е. За това и краят на Царството дойде след акт на политическо насилие, докато Народната Република просто се разпадна от само себе си.

Едното си е наша, вътрешна българска работа, а другото е с дистанционно управление към Москва. Самият факт, че жертви на комунизма има и македонци и земеделци показва само колко външна сила е БКП.

Онова, което е извършила БКП в нашата история не можем да отсъдим еднозначно като лошо. Вероятно е имало и хубави неща. Настрани от големите бури на историята, мнозина са вървели своят личен житейски път, при това достойно. Не всички членове на БКП са били лоши хора или са били задвижвани от недобри помисли. Въпреки това ръководните елементи на тази партия още от прословутия Димитър Благоев – Дядото, та през Васил Коларов и Георги Димитров, Вълко Червенков и прочие са все антибългарски настроени и ангажирани с прокарването на чужда политическа воля. Разлистете някоя стара книга с техни статии или речи и ще се убедите сами какъв е този “национален нихилизъм на БКП” за който говорят историците.

Това правят днес и техните (духовни, а понякога и физически) наследници във властта. Независимо дали тази политическа воля идва от Москва, Брюксел или Вашингтон – тя никога не е българска. От секциите на Интернационала до “нашите верни партньори” слугинският манталитет си личи и това е най-вредното нещо в нашият политически живот. Това е срамното петно, което БКП носи в своята история. Време е да бъдем българо-центрични, а не нещо друго.

Бог да прости жертвите! Нека прости и на палачите им – защото “милост искам, а не жертва” (Матей 9:13) е записано в Светото писание и това е отношението, което трябва да имаме, за да градим, а не да рушим нашето съвместно битие като общество и като народ.

Но е хубаво палачите – и техните наследници, независимо в коя политическа партия се намират в момента – също да проявят своята съвет и да помолят за прошка народа си. Да разберат къде са сгрешили и да се покаят. Грехът им не е в социалните им или философски виждания, а в методът с който тези идеи някога са били прилагани. И тези методи трябва да си останат там, в миналото. И никога повече да не бъдат прилагани. Иначе мир не би могло да има.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!