Политиката – начин на (зло)употреба

Време за четене: под 5 мин.

Рядко се случва в новинарския поток на любимите ни шокиращи лоши или просто злободневни новини да има събитие сравнително положително. Дали това е проблем на средата или на отразяващите я е отделен въпрос. Същността е в това, че вече сме загубили способността си да реагираме на добрите неща.

Това, разбира се не е най-страшното. Общият световен тренд на истеризация на политиката се наблюдава и у нас. Агиткаджийството на използването на всичко, като аргумент за правене на политически PR, а не за конструктивна политика.

Разбира се, става дума за мониторинговия доклад на Европейската комисия за състоянието на България, който не можеше да дойде в по-подходящ момент за правителството. Точно след пика на различни видове протести, част от тях със сериозни искания, част по сценарии от началото на 2013 г.

Докладът както винаги начерта разделителни линии, този път малко по-различни. Накратко – в него се отчита напредък, затварят се (временно) три от шестте точки, споменава се свободата на медиите, но той все пак остава – вероятно за още една година.

Защо това не е огромна победа?

Разбира се, за правителството и положително настроените медии, това беше широко отразено като огромна победа, като се пропусна факта, че този механизъм за мониторинг, обиден за България все още съществува, вече 11 години след приемането ни в Европейския съюз. 11 години, при които на власт беше предимно част от това мнозинство.

Пропуска се и факта, че за първи път се споменава един изключително наболял проблем – свободата на медиите (което е различно от свободата на словото – но за това друг път). Иронично, това се случва точно в деня на приемането на медийния закон, известен повече като законът „Пеевски“ – по името на своя вносител.

Закон за който, никой не спомена какъв е проблемът, освен неговия вносител – на същият агиткаджийски принцип. Едва вчера АЕЖ успя да систематизира и спомене реалните проблеми пред него – огромната сума за първоначална глоба, както невъзможността да се декларират с лични данни дарители на един или два лева. Което се оказа твърде късно, президентът също не наложи вето и законът мина – на печелившите честито. В останалите си части, законът няма да промени абсолютно нищо.

Другото предложение за подобряване на медийната среда – това на Обединените патриоти за борба с фалшивите новини – е твърде несъстоятелно, както вече писахме.

Това, че И комисията, дори в един като цяло положителен доклад обръща внимание на това може да означава само едно – проблем има и неговото решаване трябва да стане с внимателни и добре обмислени действия.

Друг аспект, който трябва да намали триумфализма на реакцията от доклада е, че той беше продължен за още година – с половин уста. Можем само да се надяваме, че това действително ще е така, защото гаранции няма.

Защо все пак това е някакъв успех?

Защото докладът е положителен за първи път от години и защото все пак се отчита напредък по редица точки и конкретни препоръки. И защото за разлика от Румъния, която тръгна назад и се доказа, че т.нар. „Румънски модел“ е толкова крехък, че е на едно парламентарно мнозинство от пълно заличаване, а ние „Продължаваме напред“ (по Кубрат Пулев).

Медиите, присъдружни на опозицията бяха от другата страна на барикадата и преминаха през всички стадии на тъгата – отричане, ярост, договаряне, депресия, примирение. (Моделът на Кюблер-Рос, направен известен в поп-културата от прекрасния мюзикъл „Ах, този джаз“ ).

За част от опозицията, това беше coup de grâce, от една страна защото идва от “божествения Брюксел”, символът им на всичко свято, чисто, бяло и добро, а от друга защото когато си изградиш партията не върху някаква идеология, а върху една-единствена секторна политика е пагубно, когато се оказва, че този сектор се подобрява (дори с малки стъпки).

Станахме свидетели на раждането на новите евроскептици, които са готови да се отрекат дори новия коминтерн, само и само да постигнат дребните си политически амбиции.

И сега какво?

Заблуждението, че работата е приключила може да бъде пагубно за страната – тя едва сега започва. Малкият прогрес, който е постигнат според комисията трябва да бъде емпирично видян от населението на републиката – защото към момента усещането не е, че положението на съдебната система се подобрило.

Необходимо е, не просто да отметнат проформа останалите точки от доклада, а и да се утвърди постигнатото, доколкото то е факт.

Не е случайно, че използвах „страната“ – защото отпадането на този мониторинг, влизането ни в Шенген и еврозоната не са поле за политически боричкания – те са национални цели, за които всички политически сили трябва да работят заедно. Не да използват това или онова съобщение от Брюксел за бухалки, докопване или окопаване на властта. Щом дори от БСП (!) се чуха плахи гласове, че ще се направят предложения за елиминиране на останалите неизпълнени точки – значи може.

Защото това, другари е същността на политиката – да се подобри състоянието на страната и населението ѝ. Не, това да бъде постигнато точно от Драган или точно от Петкан.

Другият вариант е да няма нищо.

Оригинална публикация

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This