fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Комунистическите кардинали на папа Франциск

Време за четене: 8 мин.
Джордж Нюмейр

Джордж Нюмейр

автор на оригиналната публикация

През 1953 г. Манинг Джонсън, бивш завеждащ пропагандата на Американската комунистическа партия, свидетелства пред Конгреса на САЩ, че марксистите са инфилтрирали католическите семинарии. „Още в най-ранните стадии беше решено, че с оглед на малките сили, с които разполагаме, ще бъде необходимо да съсредоточим комунистическите агенти в семинариите и в духовните училища” – каза той. – „Практическите заключения, до които достигнаха червените лидери, бяха, че благодарение на тези институции едно скромно комунистическо малцинство ще може да повлияе идеологията на бъдещите свещеници по начин, който е най-благоприятен за целите на комунизма.”

На времето мнозина не повярваха на неговите показания. Но кой се съмнява в дългия поход[1] на марксистите през Църквата днес? През 2009 г. дръзкият немски еретик Ханс Кунг мечтаеше за червен папа от рода на Барак Обама: „Какво би могъл да направи папа, действащ в духа на Обама? Очевидно, подобно на Обама той би… провъзгласил визията на надеждата на една обновена църква, един съживен икуменизъм, разбирателство с юдеите, мюсюлманите и останалите световни религии и позитивна оценка на модерната наука…”

В лицето на Хорхе Берголио мечтата на Кунг се сбъдна. През 2015 г. папа Франциск държа реч в Боливия пред група от комунисти, социалисти и левичари, наречени „Световен събор на народните движения”. Това беше вълнуващ момент за левицата, доказателство, че папството е паднало в ръцете им.

Споделяйки трибуната с откровени марксисти като Ево Моралес, боливийският президент, който носеше яке с отпечатана снимка на Че Гевара, папа Франциск призова присъстващите радикали да продължат своята социална агитация.

„Чавез умря, а Фидел е болен. Франциск пое лидерската роля и върши всичко както трябва” – изгъргори един от организаторите на събитието, Хуан Педро Стедиле от Бразилското движение на обезземлените работници.

Папа Франциск каза на левичарската измет точно каквото тя искаше да чуе: че капитализмът, а не социализмът е виновен за нейната бедност. „Новият колониализъм има различни лица. Понякога той се проявява като анонимно влияние на Мамона: корпорации, кредитни агенции, определени договори за „свободна търговия” и налагането на мерки за „фискална дисциплина”, които винаги затягат коланите на работниците и на бедните” – каза той.

Той продължи в същия дух за „престъпленията на Църквата”, нарече капитализма „дяволска тор” и призова тълпата да продължи „да се организира”:

„Вие, низшите, експлоатираните, бедните и непривилегированите, можете да направите и правите много. Бих казал дори, че бъдещето на човечеството до голяма степен е във вашите ръце, посредством вашата способност да се организирате и да донесете творчески алтернативи, посредством вашите ежедневни усилия да осигурите „Трите Л”[2] и посредством вашето активно участие в големия процес на промяната на национално, регионално и глобално равнище. Не се обезсърчавайте!”

Мнозина марксистки църковници паднаха по време на дългия поход към папството. Но те се радват на посмъртна победа при папа Франциск. Той често обгръща в романтичен ореол червените прелати като покойния мексикански епископ Самуел Руис.

По време на посещението си в Мексико през 2016 г. папа Франциск направи показно посещение на гроба на Руис. Руис е известен с налагането на теологията на освобождението,[3] идеологиите на третия свят, правата на автохтонните народи и с опростяването на тайнствата, което най-накрая кара Ватикана на папа Йоан Павел II да го заклейми. Почитателите на Руис бяха във възторг да научат, че папа Франциск ще посети неговия гроб, възприемайки това като оправдание на теолозите на освобождението, забранени от Църквата. „Папа Франциск е латиноамериканец и негов дълг е да продължи делото, извършени от хора като Руис в миналото” – заяви епископ Раул Вера.

„Вярвам, че ключов момент от визитата на папата в Мексико ще бъде посещението на гроба на епископ Самуел Руис Гарсия в Чиапас” – заяви теологът на освобождението Леонардо Боф, който помогна за написването на папската енциклика, налагаща затоплистки активизъм. – „Това е репарация и урок за Римската Курия, която е наясно, че е преследвала и забавила развитието на истинското автохтонно свещеничество, произлизащо от автохтонните народи и от тяхната култура.”

По време на същата визита папа Франциск бичуваше мексиканските епископи задето не правят достатъчно, за да рекламират теологията на освобождението – лекция, която ги разгневи толкова много, че редакционна статия на архиепископията на Мексико Сити запита след визитата: „Има ли някаква причина папата да гълчи мексиканските епископи?”

Друг „червен” епископ, чиято памет бе реабилитирана от папа Франциск, е Дом Елдер Камара. Бразилски архиепископ от разгара на теологията на освобождението през 20-ти век, Камара беше известен с левичарските си декларации като: „Моят социализъм е специален, това е социализъм, който уважава човешката личност и извира от Евангелията. Името на моя социализъм е справедливост.” Камара дори не беше способен да заклейми въоръжените марксисти: „Аз уважавам много свещеници с пушки на рамо; никога не съм казвал, че да използваш оръжие срещу потисниците е неморално или антихристиянско. Но това не е моят избор, не е моят път, не е моят начин да прилагам Евангелията.”

Социалистите в Църквата настояват за канонизирането на Камара – движение, което папа Франциск подкрепя. През 2015 г. Ватиканската конгрегация за защита на каузата на светците[4] набързо одобри искането за започване на процеса по канонизиране на Камара – развитие, което кореспонденът на списание Америка[5]Джерард О’Конъл нарече „историческо”.

 

Елдер Камара

Камара почина на 27 август 1999 г., но неговата памет е жива. Папа Франциск го помни; те имат много общи неща помежду си. Говорейки пред бразилските епископи в Рио де Жанейро през юли 2013 г., Франциск напомни „всички имена и лица, които оставиха незаличими следи върху пътешествието на църквата в Бразилия” и изброи Дом Елдер измежду тях. Това беше много значимо.

Тази седмица социалистическата католическа левица имаше още какво да празнува, след като папа Франциск издигна епископа от Ел Салвадор Грегорио Роса Чавес в кардиналската колегия. Списание Комънуиъл[6] беше във възторг.

Седемдесет и четири годишният салвадорец е един от петимата мъже, които Франциск ще направи папски електори, когато официално ги прибави към кардиналската колегия на консисторията, която ще се проведе официално на 28 юни в базиликата Свети Петър.

Роса Чавес е помощник епископ в диоцеза Сан Салвадор от 1982 г., когато е бил само на тридесет и девет години. Днес той служи като пастoр на една от най-големите енории на града.

Известен с неуморните си усилия да разпространява пророческото послание на вече блажения Оскар Ромеро, епископът в продължение на дълги години бе третиран с подозрение от консервативните сили в Рим – точно както и обявеният за мъченик Ромеро.

И двамата бяха изолирани от вътрешния кръг на Йоан Павел II, който редовно отхвърляше техните искания за частна аудиенция при папата поляк, когато посещаваха Вечния град.

Роса Чавес и Оскар Ромеро

Роса Чавес, както и Ромеро, беше смятан за твърде близък с марксистите и с останалите левичари в тяхната малка, разкъсвана от войната централноамериканска държава.

Поради това той не беше избран да наследи Ромеро като глава на Църквата в Сан Салвадор, където беше ректор на семинарията в предшните пет години. Вместо това, три години след убийството на архиепископа през 1980 г., Ватиканът назначи на вакантния пост на Ромеро епископ Артуро Ривера Дамас от ордена на салезианците на Дон Боско.

Роса Чавес, от своя страна, така и не стана глава на диоцез. Той остана помощник в Сан Салвадор и днес служи при третия последователен наследник на Ромеро.

В църковната политика това говори красноречиво. Това означава, че хората, които вземат решенията в Рим, нямат вяра в лидерските качества на този човек, в неговата лоялност към Ватикана или в неговата правоверност.

Някога комунистите казваха, че ще обесят последния крал с червата на последния папа. Но вече не го казват. Днес те почитат папството, радвайки се на безкрайната левичарска пропаганда на папа Франциск, чийто избор, както радикалът от края на 60-те години Том Хейдън каза, беше „по-чудодеен” от възхода на Барак Обама.

_____

[1] Авторът прави алюзия с Дълтия поход на китайската червена армия, предвождана от Мао Дзе Дун, между октомври 1934 и октомври 1935 г. За да избегнат унищожението си от армиите на Гуоминдана (китайските националисти), командвани от генералисимус Чан Кайши, комунистите предприемат поход, дълъг 9 000 километра, от южен към северен Китай. Само една десета от тях оцелява в тежките условия, но в крайна сметка комунистите печелят гражданската война, завземат властта в Китай и изтикват силите на Гуоминдана на остров Формоза (дн. Тайван) – бел. пр.[2] От английски език labor, lodging, land – труд, квартира, земя – бел. пр.[3] Интерпретация на християнската теология от 20-ти век, наблягаща върху грижата за освобождение от „потисничеството”, независимо дали расово, сексуално, икономическо или политическо – бел. пр.[4] От латински език Congregatio de Causis Sanctorum – една от деветте конгрегации във Ватикана, която оценява извършените чудеса и прави предложения до папата за беатификация или канонизация на светците и мъчениците – бел. пр.[5] America – национално седмично списание, издавано от американските йезуити – бел. пр.[6] Commonweal – американско либерално списание, издавано от католици миряни – бел. пр.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ