НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Популистът, фашистът и консервативният човек

Време за четене: 6 мин.

Аз не съм политолог (и никога няма да бъда, както би изпял Кирил Маричков), но не мога да не отчета все по-честата и все по-емоционалната употреба на думата „популизъм“ в публичния дебат и медиите. Странно защо от известно време тя е станала обидна, използваш я, когато искаш да засегнеш някого. И което е най-странното, използват я, когато искат да обидят някакви нормални и здравомислещи консервативни хора. Ето, в една сравнително кратка статия за последните избори в Австрия думата „популизъм“ и нейните производни бяха използвани цели шест пъти, включително и в словосъчетания като „десни популисти“ и „популистки демони“. При това статията не е полемична, нито е някакъв политически памфлет, а най-обикновен информационен текст.

И още. В ляволибералната риторика „популист“ като обида върви редом с „фашист“. Като в детската градина. Ако не ти харесват пъстрите демонстрации на хомосексуалистите по градските улици – фашист. Ако се обявиш за ограничаване на злоупотребите със социални помощи – фашист. Ако кажеш нещо против малцинствата – фашист. Ако изразиш малко по-емоционален патриотизъм – фашист. Ако застанеш в защита на вярата и църквата – (православен) фашист. Ако покажеш носталгия към живота в България преди 1944 – (монархо) фашист.

Но какво да се чудим – заглавия като „Келясало Титовско псе“ бяха характерни именно за „Работническо дело“ през 50-те, там се говореше за „подлоги на световния империализъм“, които точат гнойни лиги от злоба пред успехите на социализма. Тъй че какво по-различно да се очаква от съвременните представители на тази школа. Обидите са техен професионален стил.

На изборите в Австрия се случи това, че хората предпочетоха пред баналните приказки на социалистите за нови работни места и чудеса в икономиката, простичката платформа за справяне с имигрантския проблем. По тази причина спечелилите партии бяха наречени „популисти“ като всички подобни на тях в Европа. И нарочно ги нарекоха „популисти“ по такъв начин, че да прозвучи обидно.

Какво е популизъм и защо започнаха по смехотворен начин да наричат точно десните партии популистки? Може би защото на теория популизмът е метод на противопоставяне, метод на определяне на нещо като „народ“ и насочване на енергията към всичко друго, което не е „народ“. Но извън академичните дефиниции, днес под „популизъм“ се разбира такова политическо поведение, което е насочено към най-широките и непретенциозни в културно отношение електорални маси. Популизмът обещава неща, които сам знае, че е невъзможно да се изпълнят, но разчита, че така създадената чрез тях розова перспектива, ще увлече с романтиката си „обикновения човек“ и ще го доведе до урните с правилната бюлетина в ръка.

Е, откъде накъде при това положение точно десните партии да са популистки? Значи, не са популисти социалистите с идеите си за „все по-нарастващото благосъстояние на трудещите се“ и с обещанията за все по-щедро преразпределяне на несъществуващи блага. Не са популисти и либералите с тяхната „социална държава“, с „края на историята“ със съвършенството на либерално-демократичния строй, който трябва да обхване цялото глобално село и да научи глобалните селяни на толерантност и мултикултурализъм. Не са популисти те, ами нещастните десни. И забележете: не просто десни, но и консервативни. Долавяте ли еволюцията на понятията? Щом десните са популисти, а консерваторите минават за десни, то очевидно консерваторите са популисти. Или направо фашисти – какво ще си играем! Днес все по-често и все по-целенасочено наричат консервативния човек фашист.

А всъщност консервативният човек е едно твърде кротко и разбрано същество. Той е много по-толерантен от либерала, просто не е толкова креслив. Ако го попиташ: „Ти какъв си, от кои си, от левите или от десните?“, той вероятно ще махне с ръка, ще каже: „Абе, я ме остави на мира!“ и ще отиде да върши някаква работа, в която вижда истински смисъл. Консервативният човек не се увлича от модерните дрехи и модерните идеи, защото е скептичен. Той често е носител на онова, на което му се вика „бабешко възпитание“. Разговаря нормално и свободно и ако го поканиш по телевизията, ще каже същото, което би казал и в компания на маса.

Консервативните хора са много, но е трудно да бъдат представени политически, защото не обичат да се сдружават. Те рядко членуват в партии или в други подобни скупчвания за общи действия. Не дават подкрепата си веднъж за винаги, а само дотогава, докогато онзи, на когото са я дали, я заслужава.

Консервативният човек би подкрепил всяка политика, в която види смисъл, и всяка партия, в чиято искреност повярва. Дори да не повярва докрай в искреността на партията, защото това често е невъзможно, ще провери нейните възможности да изпълни онова, за което говори. Такъв човек е консерваторът и днес политическите субекти, които са се заели да го изразят и представят, минават за консервативни. И тях наричат все по-често „популисти“.

Какво популистко има в това да се обявиш за справяне с имигрантския проблем? Това е реален проблем, не са социално-икономически фантасмагории. Между другото, слава Богу, че ни заляха имигранти, защото можеше да е война, епидемия, природно бедствие или друго някакво отрезвяващо и повдигащо морала събитие. Имигрантите са криза, а кризите сплотяват. Когато живее в благополучие, когато не е застрашен от външни фактори, човек омеква, престава да цени това, което има, губи своя хъс за борба, забравя истинската солидарност, защото ближният му не е другар в боя, от когото зависи животът му, а в най-добрия случай весел сътрапезник в изискан ресторант. Опитът на едни други хора да проникнат в нашия дом ни стресна. И виковете на либералите, че тези хора не са други, отекват напразно, защото всички виждат, че те са. Да оставим настрана дали са по-добри или по-лоши, по-цивилизовани или по-изостанали, с повече или с по-малко права – те просто са други. И бидейки други ни дават повод да изтупаме от прахта общия знаменател помежду си. Имигрантския проблем прокара ясно забележима граница и всеки може да види кой от коя страна се намира. Така най-сетне се роди европейският патриотизъм – идея, пред която има голямо бъдеще.

Тази идея обезсмисля страховете, че възходът на националистите в много държави ще доведе Европа до състояние, подобно на онова между двете световни войни. Няма да я доведе. По-скоро ще превърне Европейския съюз в нова Римска империя за ужас на Русия и Съединените щати, които и двете имат своите амбиции и претенции към това наследство. Достатъчно е Европа да институционализира своя обща външна политика и да създаде своя армия – неща, които отдавна трябваше да се случат, но сега процесите ще се ускорят. Тогава понятия като „патриотизъм“ и „национализъм“ ще придобият ново и ясно съдържание: европейски патриотизъм и европейски национализъм. Защото какво е патриотизмът? Да се чувстваш различен, а не еднакъв. Различен от Америка (и от Англия, ако пожелае да отплава към Америка), различен от Русия, различен от Азия и различен от Африка. Твоята различност поражда самочувствие и уважение към другия заради неговата различност. Осъзнаването на различността е здравословно състояние, а не „популизъм“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*Изображенията са подбрани от Мисъль

Оригинална публикация в блога на Иван Стамболов

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!